Решение № 9041 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9041 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110136465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ АД срещу М. К. .., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за заплащането на следните суми: 9344,86 лв. усвоена главница по сключения с М. К. .. договор за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с допълнително споразумение към договора от 04.02.2015 г., представляваща сбор от суми в размер на 5867,49 лв., както и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от приложимите към договора общи условия лихва в размер на 3477,37 лв., начислена за гратисния период, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 1616,63 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024 г., както и 190,28 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024 г. Ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който му предоставил кредит в размер на 70 409,88 лв., за заплащане на такси за обучение. Срокът за издължаване на кредита бил с продължителност от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, съгласно чл. 3 от договора.

Сумата по кредита била усвоявана на части, чрез извършване на преводи по банкова сметка на висшето училище, не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. В настоящия случай, ищецът превеждал по сметка на Тракийски университет – гр. Стара Загора дължимата такса за обучение за 1 съответния семестър, след представяне на документ, издаден от учебното заведение, с който се удостоверявало, че кредитополучателят има право да се запише за следващ семестър. Въз основа на представеното Уверение по чл. 10, ал. 3 ЗКСД, на 13.12.2014 г., банката превела на кредитополучателя дължимата такса в размер на 5867,49 лв. На 04.02.2015 г. ищецът сключил с ответника допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита по договора, като същият бил намален от 70 409,88 лв. на 5867,49 лв. В тази връзка, цялата сума по кредита била усвоена от ответника на 13.12.2014 г. В договора било уговорено, че кредитополучателят дължи заплащането на фиксирана лихва в размер на 7% годишно. Съгласно т. 10.2 от общите условия, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно.

Според чл. 5 от договора във връзка с т. 3 от допълнителното споразумение, кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни месечни вноски съгласно погасителния план, след изтичане на гратисния период. Ищецът твърди, че гратисният период бил до м. октомври 2021 г., поради което първата падежна дата на задълженията по кредита била на 28.11.2021 г. Сумата по кредита била разсрочена за изплащане на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 108,50 лв. Съгласно чл. 17.1 от приложимите към договора общи условия, при забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, доколкото към датата на исковата молба не били погасени 29 на брой месечни погасителни вноски, дължими за периода от 28.11.2021 г. до 28.08.2022 г., в общ размер на 1565,66 лв., както и възнаградителна лихва на стойност от 1580,29 лв. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на посочените суми, с продължителност от над 90 дни, поради което с исковата молба банката обявява задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати в полза на банката следните суми: 9344,86 лв. –усвоена главница по сключения с М. К. .. договор за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с допълнително споразумение към договора от 04.02.2015 г., в размер на 5867,49 лв., както и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от приложимите към договора общи условия лихва в размер на 3477,37 лв., начислена за гратисния период, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 1616,63 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024 г., както и 190,28 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба. Прави възражение за недействителност на договорът за заем, тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗЗД и ЗКСД. Общите 2 условия към договора, не били преведени правилно на английски език, а към момента на сключване на договора ответникът не е разбирал български език. Намира, че не е договорен конкретен размер на лихвата, а единствено, че същата не следва да надвишава 7%, в какъвто размер ищецът я е приложил. Възразява, че на ответника не е представен погасителен план, с който той да се запознал и да се е съгласил, тъй като към исковата молба е представен погасителен план, подписан само от представител на банката. Прави възражение за нищожност на клаузите от общите условия към процесния договор в чл.10.2; чл.17.1 и чл.17.2 поради противоречие с императивни норми на закона – чл.17, ал.4; чл.18, ал.3; чл.19, ал.2; чл.24, ал.1 ЗКДС. Моли да бъде прогласен договорът за нищожен и бъдат отхвърлени претенциите за акцесорни вземания.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от представения по делото договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 11.12.2014 г., сключен между „.." ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника М. К. .., от друга страна като кредитополучател, и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита, се установява, че банката е отпуснала на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 5867,49 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от договора гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, удостоверяващи качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като в чл.5 е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя, след изтичане на гратисния период. Видно от чл.7 от договора е, че страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

3

По делото са приложени и Общи условия за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, съдържащи подпис на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл.10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

По делото са приложени уверение, издадено на основание чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти от Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора, в което е отразено, че лицето /настоящ ответник/ е имал право да запише зимен семестър за учебната 2014г./2015 г., при семестриална такса в размер на 5867,49 лева, със срок за плащане на същата - 14.09.2014 г., по специалност Медицина, професионално направление Здравеопазване и спорт, срок на обучение 6 години, 10 семестъра, срок за полагане на последния държавен изпит: октомври 2020г., годишна такса 11734,98 лева.

По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в които вещото лице е констатирало, че общия размер на кредита, който е усвоен е 5867,49 лева на 16.12.2015г. Не са установени плащания от страна на ответника, като за погасяване на договорна лихва с падеж 28.11.2021г. е използвана сумата от 0,05 лева, представляваща начислена лихва по разплащателна сметка. За времето на гратисния период 13.12.2014г. – 28.10.2021г. била начислена договорна лихва в общ размер 3477,37 лева, която била капитализирана към главницата на основание чл.10.2 от Общите условия към договора за кредит.

Не били заплатени вноските с падежи от 28.11.2021г. до 28.03.2024г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба. Към момента на подаване на исковата молба вещото лице е изчислило, че дължими по договора са сумата от 5867,49 лева - усвоена главница, 3477,37 лева – капитализирана лихва за гратисния период, договорна лихва с падежи от 28.11.2021г. до 18.04.2024г. в размер на 1616,63 лева и санкционна лихва от 28.11.2021г. – 18.04.2024г. в размер на 190,28 лева. С допълнителното заключение вещото лице е изчислило дължимите суми без капитализация на лихвите към главницата, като е посочило, че към подаване на исковата молба дължими са сумите: 5867,49 лева – усвоена и неплатена 4 главница, 2823,73 лева – незаплатена договорна лихва по време на гратисния период, 1015,49 лева – незаплатена договора лихва с падежи от 28.11.2021г. до 17.04.2024г., 119,33 лева – незаплатена санкционна лихва от 28.11.2021г. до 17.04.2024г.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.

С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С исковата молба обаче ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника на 28.04.2025 г.

Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., I т.о. на ВКС е допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за 5 банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал.