Определение № 481 от 08.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Шумен, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500288 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 ал.1 т.2 и сл. вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано управителя – адв. Д. М. М. от САК – процесуален представител на ищцата М. С. И. срещу определение №1281/22.05.2024г. по гр.д.№2866/2023г. по описа на ШРС , с което съдът е оставил без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „...............“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано управителя – адв. Д. М. М. от САК – процесуален представител на ищцата М. С. И., ЕГН ********** за изменение на Решение № 277/26.04.2024 г. по гр.д.№2866/2023 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

В законния срок, насрещната страна – „.......“ ООД, действащо ,чрез пълномощника си младши юрисконсулт Д.Д., подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „......“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. София, бул. “...............” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д. М. от АК – София срещу ответника „.......“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....“, ул. „.......“ /....../ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И.Н.Х.-С., с която са предявени обективно съединени /при условията на евентуалност/ искове, както следва: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и евентуален иск - с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Със съдебното решение по делото, съдът се е произнесъл по предявеният с исковата молба главен иск, предявен от М. С. И., ЕГН ********** срещу „.......“ ООД, ЕИК ....., като е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит „До 500“ № 202008070959400102/ 07.08.2020 г., сключен между „.......“ ООД, ЕИК ....., като кредитодател и М. С. И., ЕГН **********, като кредитополучател. С оглед уважаване на главния иск, съдът не се е произнесъл по предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на неустоичната клауза, предвидена чл. 6 в Договор за потребителски кредит от разстояние № 202008070959400102/07.08.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. С оглед изхода на делото, ответното дружество „.......“ ООД, ЕИК ..... е осъдено да заплати на адв. Д. М. М. от САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „...............“ № 125-2, ет. 5, офис 5-3, сумата от 240 лева /двеста и четиридесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и съгласно представен списък за разноски.

От Еднолично адвокатско дружество „Д. М. представлявано от управителя – адв. Д. М.

М. от САК – процесуален представител на ищцата е депозирана молба, в която с искане за изменение на първоначално постановеното съдебно решение в частта на разноските, твърдейки, че доколкото по делото са предявени и разгледани от съда установителен и осъдителен иск, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да определи възнаграждение не по-нисък от минималния за всеки иск, като счита, че отговорността на ответника за адвокатско възнаграждение е в размер на по 480 лв. с ДДС вместо присъдените 240 лв. с ДДС.

Съгласно практиката на ВКС , която настоящия съдебен състав споделя , когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск. Именно поради това доколкото в настоящото производство е уважен главния иск на ищцата, като съдът не се е произнасял по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. ал. 1, т. 1 от ЗА ШРС е определил едно възнаграждение на адвоката на ищцата, което въззивния съд счита за правилно.

2

След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

ШРС след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, на вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни такива и с броя на съдебните заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищцата, е определил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, следователно ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за иска в размер на 240лв.

Въззивния съд напълно споделя мотивите на ШРС и счита ,че в случая настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност и извършените от адвоката – пълномощник процесуални действия по делото са в минимален обем и рутинни по този вид еднотипни дела.

Ето защо обжалваното определение на ШРС е правилно и следва да се потвърди ,като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№8086/23.05.2024г. депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано управителя – адв. Д. М. М. от САК – процесуален представител на ищцата М. С. И. срещу определение №1281/22.05.2024г. по гр.д.№2866/2023г. по описа на ШРС, с което съдът е оставил без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „...............“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано управителя – адв. Д. М. М. от САК – процесуален представител на ищцата М. С. И., ЕГН ********** за изменение на Решение № 277/26.04.2024 г. по гр.д.№2866/2023 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4