Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 17.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 341/2023
Вид
Решение № 179
Подписан
17.06.2025
В сила
29.05.2026
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. **, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900341 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 11.04.2022 г.. около 11:39 ч.. в гр. **, по ***", е настъпило ПТП, при което л.а. марка и модел „**, с peг. № **, управляван от водача ***, която нарушила правилата за движение по пътищата, като при предприетата от нея маневра движение на заден ход, блъснала намиращата се зад автомобила пешеходка. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на Т. М., на 71 години.

По случая е образувано ДП № 284 ЗМ 580/ 2022 г. на РУ **, пр. пр. № 4024/ 2022 г. на РП ** и наказателно производство по АНД № 570/ 2023 г. по описа на PC- **, прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от ПК - по искане на пострадалата.

За увреждащия л.а. „** с peг. № **, управляван от **, е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", з.п. № BG/22/121003066398, със срок на валидност една година, считано от 29.10.2021 г. до 28.10.2022 г. със **.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила претенция за изплащане на обезщетение пред **, гр. ***, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр. р. на 29.04.2022 г. По случая е заведена щета № 0000-1000-03-22-7273, по която застрахователят в законоустановения срок предложил занижен размер на обезщетение. За настъпилото процесното произшествие е налице и уведомление от страна на водача на л.а. марка и модел „**“, с peг. № ** - ***, видно от Доклад до застрахователя за пътнотранспортно произшествие от 1

14.04.2022 г.

При процесното ПТП Т. М. получила следните травматични увреждания: счупване на долния край на хумеруса, закрито (счупване на лявата мишнична кост в крайната част); фрактура на раменна кост; изпадане в безсъзнателно състояние; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло.

След инцидента на 11.04.2022 г. пострадалата е прегледана и освободена за домашно лечение от ФСМП - гр. **. Поради продължаващите болки в областта на крайниците, пострадалата е настанена за лечение на 18.04.2022 г. в МБАЛ - Медицински комплекс „***, гр. Ст.Загора с анамнеза силна болка в лакътя, подуване в същата област и с диагноза: счупване на долния край на хумеруса, закрито. Направени са й изследвания; консултативни прегледи; рентгенографии. След обсъждане на резултатите от изследванията е установено фрактура на долния край на раменната кост. Назначено е оперативно лечение. На 19.04.2022 г. видно от оперативен протокол № 256 е извършена операция - под анестезия е направена репозиция с метална остеосинтеза с титаниева плака. Имобилизирана е с гипсова превръзка.

Пострадалата е изписана на 21.04.2022 г. с указания за смяна на превръзката, да се свалят конците на 14 ден от операцията, предупредена за риск от възникване на супурация на раната, несрастване и/или дебриколация на импланта, следоперативни отоци и контрактури. Назначено е медикаментозно домашно лечение. Дадени препоръки за контролни прегледи. На 18.05.2022 г. при извършен контролен преглед са назначени физио-терапевтични процедури за 20 дни, насочена за ЛФК и физиотерапия. На 27.05.2022 г. е извършен нов преглед, поради болки и затруднено самообслужване, насочена за хоспитализация. На 31.05.2022 г. е приета в **“, гр. ** с диагноза - лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, последици от счупване на горен крайник. От направените изследвания е установена умерена хипотрофия в мускулатурата на лява ръка, ограничен обем и сила на активните движения в лява лакътна става, затруднено самообслужване.

Извършена й е рехабилитационна програма и изписана на 07.06.2022 г, с препоръки за контролни прегледи, наблюдение от личен лекар и невролог. На 13.06.2022 г„ 11.07.2022 г. и 22.07.2022 г. при посещение на контролни прегледи са назначени нови курсове ЛФК и физиотерапия, поради продължаващи оплакания от болки и ограничени движения. Въпреки проведеното лечение, на 22.03.2023 г. ищцата отново посещава специалист по повод болки при натоварване на дясна лакътна стана, като след проведен преглед е установено, че дясната лакътна става е болезнена и оточна с намалена мускулна сила на ръката.

Във връзка с проведеното лечение, ищцата направила разноски в размер на 1989,29 лева, като разноските са лекарствени средства, потребителски такси, копие на диск и медицински изделия.

По повод гореописаните травматични увреждания и причинените на 2 ищцата Т. М. имуществени и неимуществени вреди е образувано търг. дело № 340 по описа за 2022 г. на ОС - ** срещу **, което е приключило с Решение от № 244/ 18.07.2023 г., влязло в законна сила на 01.09.2023 г., с което претендираните от ищцата имуществени вреди са уважени в пълен размер, както и е определено обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лева, частичен иск от 60 000 лв.

Ищцата счита, че причинените неудобства, болки и страдания на следва да й бъдат компенсирани, като счита, че сумата в размер на 26 000 лв. не може да репарира напълно получените в резултат на ПТП травматични увреждания, вследствие на които търпи силни болки и много страдания. Сочи, че възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата получила множество травми и наранявания, които а установени по безспорен начин съгласно изготвената по горецитираното търг. дело № 340 по описа за 2022 г. на ОС - ** медицинска експертиза, както и съгласно събраните гласни доказателства.

Твърди се, че преди процесното ПТП Т. била в отлично здравословно състояние, била изключително дейна, но след инцидента животът й се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е приключено, за дълго време била напрегната, с нарушения на съня. като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Цитира се практика на ВКС, съгласно която при последващ процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други имуществени вреди от същото пътнотранспортно произшествие, влязлото в сила решение по предходното дело, следва да бъде зачетено на основание чл. 297 от ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за отговорността на деликвента като правопораждащ факт за отговорността на застрахователя.

В тази връзка се счита, че Решение № 244/ 18.07.2023г., постановено по търг. дело № 340 по описа за 2022 г., на ОС - **, водено между същите страни с предмет - определяне на имуществени и неимуществени вреди, и наличието на влязло в сила съдебно решение между страните по иск, предходно воден с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ги обвързва със силата на пресъдено нещо по отношение на въпросите - осъществен ли е деликт, налице ли е виновно и противоправно поведение на застрахования делинквент, обстоятелствата относно настъпването на произшествието, неговия механизъм, участието па ищцата като пострадало лице, настъпилите неимуществени и имуществени вреди /които са приети за доказани от окръжният съд/, причинната връзка между тях и произшествието, и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорностите" на автомобилистите.

3

Посочва се, че по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква размера на обезщетението да бъде съотносим с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените морални вреди. Предвид което счита, че за ищцата Т. Г. М. е налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.

Предвид изложеното, е направено искане да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника **, гр. *** да заплати на ищцата Т. Г. М., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 34 000 лева. за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, вследствие на причинените й телесни увреждания при настъпване на процесния пътен инцидент.

Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 г. датата на уведомяване на застрахователя от страна на деликвента, съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр е чл. 430. ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно е начислено ДДС, като настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание на 26.03.2025 г. е допуснато увеличение на предявения иск от 26 000лв., частичен от 34 000лв., като същият да се счита предявен за пълния му размер от 34 000 лв., представляващи обезщетение за причинените вреди на Т. Г. М., ведно със законната лихва върху сумата така, считано от 14.04.2022 г. датата на уведомяване на застрахователя от страна на деликвепта, съгласно разпоредбите на чл.

429, ал. 3 от КЗ, вр е чл. 430. ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на л.а. „Шкода“ с peг. № ** към датата на произшествието.

Оспорва по основание предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че от приложените към исковата молба преписи на писмени доказателства /в частност - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 4/ е видно, че по случая е образувано наказателно производство, но не може да бъде установено каква е съдбата му, дали е приключило с влязло в сила решение на съда и по този начин липсва възможността да се приложи разпоредбата на чл.

300 от ГПК. Поради това, изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача; причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите е изцяло в кръга на доказване на ищеца.

Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП, изложени в 4 исковата молба, като категорично възразява да бъде прието за установено твърдението от исковата молба за изводите, направени в нея като виновно поведение на водача на МПС „**” , peг. ДК № **, като обръща внимание върху констатираното в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица обстоятелство относно взето отношение за извършено нарушение по чл.25, ал.

1 от ЗДвП.

Оспорва твърдението в исковата молба, че единствено соченото за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта.

Посочва, че пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск, заставайки/предприемайки пресичане на пътното платно на място, което не е предназначено за пресичане на пешеходци/ и не е съобразило наближаването на автомобила, заставайки на платното за движение зад автомобила и по този начин е осуетил възможността на водача да избегне настъпването на сблъсък.

Поради горното, въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпването на произшествието, изразяващо се в предприето от ищцата действие за движение по пътното платно в нарушение на чл.108 от ЗДвП, като не се е съобразила, че се намира на пътното платно зад приближаващ се автомобил, проявявайки самонадеяност или пълна липса на загриженост към собствената си безопасност. Поддържа, че в случай, че пешеходката е предприела действия по пресичане, то същата е нарушила чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.