Решение № 6 от 05.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 281249/01.04.2021г. на Община Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ***, представлявана от кмета И. Портних, чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт В.М., срещу решение № 260831 от 09.03.2021г., постановено по гр.дело № 17298/2019г. на Варненския районен съд, LІI-ри състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ЕТ „Кентавър-Кр.Б.“, ЕИК 200636146, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, ул. „**************, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3037,50 лв., представляваща обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание – павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул.

„Цар Асен“ № 68, за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 68,69 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.09.2017г. до 11.01.2018г., от която 63,79 лв. лихва върху главницата от 3037,50 лв. за обезщетение за разполагането на обекта върху общинска земя и 4,90 лв. лихва върху главницата от 247,86 лв. за стойността на предоставената услуга по сметоизвозване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6809/2018 г. по описа на РС – Варна.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на 1 обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва правния извод на съда, че процесният обект не попада в хипотезата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тоест, че не е преместваем. Въззивникът счита, че има право да получи процесните суми като обезщетение в размер на цената за разполагане на търговски обект в негов парцел.

Отправеното искане е за отмяна на решението. В съдебно заседание процесуалният представител на Община Варна претендира и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени по реда на от Община Варна срещу ЕТ „Кентавър-Кр.Б.“ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1/ 3037,50 лв., представляваща обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание – павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м, находящ се в гр.

Варна, ***, за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и 2/ 68,69 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018г., от която 63,79 лв. лихва върху главницата от 3037,50 лв. за обезщетение за разполагането на обекта върху общинска земя и 4,90 лв. лихва върху главницата от 247,86 лв. за стойността на предоставената услуга по сметоизвозване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6809/2018 г. по описа на РС – Варна.

Ищецът излага в исковата молба, че ответникът е разположил на общинска земя павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 68, без издадено разрешение за право на разполагане. За периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. същият е ползвал земята, частна общинска собственост, като не е заплащал дължимата цена за право на разполагане от 607,50 лв. месечно или общо 3037,50 лв. за целия период, както и дължимата цена за услуга по сметоизвозване в размер на 0,02 лв. на кв.м на ден или общо 247,86 лв. за целия период. Ищецът счита, че върху посочените суми ответникът дължи и лихва за забава, която за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г. възлиза на 68,69 лв., от които 63,79 лв. лихва върху главницата от 3037,50 лв. и 4,90 лв. лихва върху главницата от 247,86 лв. Твърди, че е изправил до ответника покана за доброволно плащане на дължимите суми, но и към настоящия момент същите не са заплатени и ответникът продължава да ползва общинския терен без да има право за това.

Излага, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните вземания, срещу която заповед ответникът е 2 възразил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че процесният обект, нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор № ***, не е временен обект по чл. 56 ЗУТ, за който да се дължи претендираното обезщетение за разполагане, а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което е установено с влезли в сила съдебни решения по адм.д. № 1058/2012 г. и адм.д. № 1018/2012 г. на Административен съд – Варна. Поддържа, че е собственик на обекта от 2008г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с „Изоламат“ АД, а последното дружество от своя страна е придобило собствеността от „Феникс реком“ ЕАД, приватизирано съгласно договор за приватизация от 06.10.1995 г., като процесният обект е посочен в приложение 4, сметка 203, т. 27. Излага, че земята под обекта се е ползвала от приватизираното предприятие и е следвало да бъде внесена в капитала му, като се позовава на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) и § 34 (доп., ДВ бр. 45 от 1996 г.) от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.). Евентуално твърди да е придобил собствеността по силата на давностно владение, осъществено в периода от 2002г. до 2019г. с присъединено владение на праводателя му „Изоламат“ АД.

Твърди, че в поземления имот с идентификатор № ***, в който се намира процесният търговския обект, има изграден жилищен блок в режим на етажна собственост, поради което счита, че земята, която се претендира да е общинска собственост, всъщност е собственост на етажните собственици като обща част по естеството си съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Отделно твърди, че земята представлява прилежащ терен към процесния търговски обект по смисъла на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, поради което ответникът като собственик на обекта има право да ползва земята безвъзмездно, на основание чл. 64 ЗС. Позовава се и на решение на Конституционния съд по к.д. № 18/2000г., според което престават да бъдат общинска собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен собственик – чл. 2, ал. 4 ЗОбС.

С обжалваното решение предявеният установителен иск е отхвърлен, с мотива, че процесният обект няма характер на преместваем по см.на пар. 5, т.80 от ДР на ЗУТ и ситуирането му на чужда телен не е обвързано от разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 от ЗУТ. .

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ 3

ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 6809/2018г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 11.05.2018г. заявление от Община Варна срещу ЕТ „Кентавър-Кр.Б.“ е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните суми. Същата е връчена на длъжника на 14.08.2019г. и на 23.08.2019 г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК, като в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил процесните положителните установителни искове.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ЕТ „Кентавър-Кр.Б.“ е собственик на обект - павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м, находящ се в гр. Варна, ***.

От представено счетоводното извлечение от сметка № 411 „Вземания от клиенти“ за задълженията на ЕТ „Кентавър – Кр.Б.“, ЕИК 200636146 се установява, че в счетоводството на Община Варна са начислени следните задължения на ответника, а именно: 3037,50 лв. за обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., 63,79 лв. лихва за забава върху обезщетението за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г., 247,86 лв. за цена на услуга сметоизвозване за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. и 4,90 лв. за лихва за забава върху цената за сметоизвозване за периода от 01.09.2017г. до 11.01.2018г. Ответикът е уведомен за посочените задължения чрез покана за доброволно изпълнение, получена от него на 04.12.2017 г.

От приобщените констативни протоколи, издадени от служители на Община Варна в периода 16.08.2017г. – 12.12.2017г. се изяснява, че при извършени проверки на място в гр.

Варна, ***, е констатирано извършване на търговска дейност в сграда с идентификатор № *** с обща площ от 81 кв.м, разположена върху терен – общинска собственост, в която са обособени следните обекти: павилион с площ от 45 кв.м, експлоатиран от „Голден-2“ ООД, в който се извършва продажба на домашни потреби, и павилион с площ от 36 кв.м, експлоатиран от „Нешем“ ЕООД, в който се извършва продажба на пердета, текстил и спално бельо. В протоколите е отразено, че не са налични документи, удостоверяващи правото на ползване на общинския терен или право на строеж в същия, поради което собственикът на обекта дължи цена за право на разполагане, както и за услуга по сметоизвозване.

От актове за частна общинска собственост от 21.10.2011г. и от 03.07.2019 г. е видно, че Община Варна е собственик на ПИ с идентификатор № ***.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният павилион е изграден през 80-те година на 20-ти век и представлява едноетажна постройка с площ 81 кв.м, която на място е разделена на два магазина - магазин за пердета и магазин за домашни потреби. Според заключението конструкцията на павилиона е скелетно – метална, състояща се от вертикални 4 елементи - стоманени колони и хоризонтални носещи елементи - стоманени греди, като под колоните са изпълнени бетонови фундаменти, а между тях - ивични основи, между които е направен обратен насип и върху него е изпълнена бетонова настилка. При така установеното описание на обекта вещото лице заключава, че същият не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, тъй като може да бъде разглобен, но ще изгуби своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение (т.к. ще бъде разрушен), както и ще се промени субстанцията и начина на ползване на земята (т.к. има стоманобетонови основи). Съгласно заключението разположението на процесния обект и изградените сгради в имота, обособените имоти за съседните сгради, както и тези, изградени на калкан (магазин за хранителни стоки), не позволяват обособяване на прилежаща площ за обслужване на сградата при условията на чл.