Решение № 4917 от 10.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4917 гр. София, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206942 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ц. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. *** чрез адв. Г. ** и адв. Д. Р., пълномощници против Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег.

№ *** от 15.04.2024 г., издадена от Р. – ст. полицай при 08 РУ-СДВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяната .

В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, не се явява, представлява се от адв.

Р., който пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от ЗМВР за задържането на Т., излага доводи за нарушено право на защита, като акцентира върху нечетливо копие от заповедта, предявена на доверителя му. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и 10.00 лева за заплатена държавна такса.

За ответника не се явява процесуален представител, не се взима становище по жалбата Ответникът – Р., редовно призован, не се явява и не изразява становище.

СРП – призовани, не изпращат представител и не взимат становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 15.04.2024 г. била извършена проверка на водач на МПС – товарен автомобил ** от 1 полицейски служители Ц. ** и Р., при 08 РУ-СДВР около 11.55ч. Водачът е установен като Ц. В. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. **. При проверката на въпрос употребявал ли е наркотични вещества, Т. отрекъл, но бил видимо притеснен, поради и което било поискано съдействие от ОПП-СДВР, като при пристигането им и тестването на жалбоподателя с техническо средство „Дръг тест 5000“, последното отчело наличие на наркотично вещество – кокаин. Бил издаден талон за медицинско изследване, извършено оглед на местопроизшествие и товарния автомобил, а жалбоподателят транспортиран до ВМА за даване на кръвна проба, където последният отказа да даде такава. Непосредствено след това жалбоподателят бил транспортиран до 08 РУ-СДВР и спрямо него издадена Заповед за задържане на лице по ЗМВР № *** от 15.04.2024г. издадена от Р. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която задържал жалбоподателя на 15.04.2024 г. в 11:55 часа.

Според изложеното в заповедта, Т. бил задържан в помещение за временно задържане на 08 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено престъпление по чл. 343в от НК като било отразено и основани еуправление на МПС след употреба на Н.В.

На *** г., в 11:45 часа същият бил освободен.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 369/2024 г. по описа на 08 РУ - СДВР – писмо от СРП, докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Заповед за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, справка картон на водача, , справка за собственост на МПС, Постановление за привличане на обвиняем от 07.08.2024г., разписка за върнати вещи Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

2

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № *** от 15.04.2024 г., издадена от Р. – ст. полицай 08 РУ- СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 08 РПУ – СДВР.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „за установяване съпричастността му към извършено престъпление по чл. 343в от НК, управление на МПС след употреба на Н.В., както и че задържането на лицето е извършено в 11,55 часа на 15.04.2024 г. и освободено в 11,45 часа на *** г.

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, Т. е попълнил декларация (приложение № 2 към чл. 18, ал. 2) на 15.04.2024 г. в която е посочил,че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член семейството му – неговата майка.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 15.04.2024г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на Т. е имало данни, от които може да се направи извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, доколкото е установено чрез техническо средство индикация за наличие на наркотични вещества - кокаин, съответно управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в 3 извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /макар и цифрово да е посочена друга квалификация на престъпление против транспорта/, поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед. Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство на същата дата -15.04.2024г., още повече, че при извършените действия действително е установено чрез техническо средство употреба на наркотични вещества от жалбоподателя.

Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган. Основното възражение на защитата е, че е била предоставена нечетлива заповед за задържане на лице за срок от 24 часа по ЗМВР, но в случая съдът констатира, че в оригинала на заповедта жалбоподателят се е подписал и е бил уведомен както за задържането си, така и за фактическите му основания, подписал е и ръкописно е отразил и обстоятелствата, касаещи правото му на адвокат, лекар, уведомяване на близък в декларацията Приложение № 1 към чл.15, ал.1, поради което и за съда не остава съмнение, че жалбоподателят е разбрал както основанията за задържането си, така и правата си във връзка с него.

При този изход на спора претендираните от жалбоподателя раноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса следва да бъде оставено без уважение.

Разноски от ответника не се претендират, поради и което за тях съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. *** чрез адв.

Г. ** и адв. Д. Р., пълномощници против Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № *** 4 от 15.04.2024 г., издадена от Р. – ст. полицай при 08 РУ-СДВР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5