Решение № 343 от 16.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Русе, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200390 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. Н. К. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0003604/05.01.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация”- гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2022г. жалбоподателят управлявал т.а. „Скания“, категория N 3, с ДК№ ВТ 08 24 КТ и прикачено към него полуремарке, категория О 4, с ДК№ СВ 00 68 ЕА, като извършвал превоз на товар – пясък – от гр.Русе за гр.Казанлък. В района на местност „Мойсей“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 51 320 кг., т.е. налице е превишение от 11 320 кг. За констатираното нарушение св.Д. Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно 1 постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба д опустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.

От това следва извода, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да надвишава 40 т., за което съдът намира че по делото има безспорно установени доказателства. Не е основателно основното възражение на защитата , че този извод не може да се установи единствено от кантарната бележка на л.13 от делото, видно от която допустимата максимална маса на процесното ППС е с 11 т. и 320 кг. по-висока от нормативно определената. Това е така, защото законът – нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001г. не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването и с нарочно /специално средство, защото в противен случая това изрично щеше да бъде посочено, а подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната страна от състава на нарушението, като напр. чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.343б ал.1 от НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е 2 настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,т.е. използването на подобни средства е само една възможност , а не безусловно необходимо. При това положение съдът намира, че установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и допустими доказателства е доказателствени средства,вкл. и с частен документ каквато е кантарната бележка по арг. от противното по чл.93 т.5 от НК, т.е. няма пречка превишението да се установи от техническо средства /кантар на изпращача на товара. От събраните по делото доказателства – представената кантарна бележка и показанията на актосъставителя в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса в случая е било 11 320 кг., обстоятелство, което много добре е било известно на жалбоподателя, доколкото той в хода на проверката сам е заявил, че знае ,че е претоварен, но отговорност следва да понесат превозвачът и товародателят. От това следва извод, че у него е била налице и субективна страната на нарушението.

Съдът намира, че наказанието следва да бъде потвърдено в размера, в който е наложено, т.е. не е основателно възражението на защитата, че наказанието следва да бъде намалено към минимума по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв. Претоварването е с 11 320 кг., което представлява над 20 % надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да се квалифицира като възможно най-тежко нарушение. Очевидно е, че подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. При това положение съдът намира, че наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено ,като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът :

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0003604/05.01.2023г. на Директора на РД”Автомобилна администрация”- гр.Русе, с което на П. Н. К. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4