Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 11.10.2022, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 179/2022
Вид
Решение № 148
Подписан
11.10.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Ъшъл Лютфи Ириева

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45, ал.1-4 · Закон за закрила на детето
  • чл.45, ал.1-4 · Закон за закрила на детето
  • чл.8, ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето
  • чл.8, ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бяла, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20224510200179 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. В. В. от гр.Д. м., обл.Р. против Наказателно постановление № 4569а-5 от 22.06.2022г., издадено от Зам.директор на ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3, пр.1 от с.з., на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно.

Моли наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно изложени в жалбата.

Наказващият орган – Зам.директор на ОДМВР-Русе, не се явява и не се представлява в с.з. Процесуалният му представител, в писмени бележки, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Русе, ТО-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2022г., около 22,15часа, при извършване на специализирана полицейска операция на територията на РУ Две могили относно присъствие 1 на малолетни и непълнолетни лица в заведения за обществено хранене и на обществени места, св.В. И.-мл.ПИ в РУ Две могили съвместно с инспектор ДПС в РУ Две могили, установили в градския парк, седящи на две пейки група от непълнолетни и едно малолетно лица, които си играели с мобилните си телефони. Децата били помолени да извадят личните си карти и да се обадят на родителите си. Сред децата бил и непълнолетният Н. Н. В., роден на **********г. След пристигане на родителите, всички се придвижили до РУ, където от последните били снети обяснения. В обяснението си жалб.В., в качеството на родител на непълнолетното дете, посочил, че с негово разрешение синът му е бил в парка и знае, че ще бъде с приятели, като обикновено се прибира около 22,30-23,00часа. Св.И. преценил, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, за което му съставил АУАН на 10.06.2022г., подписан без възражения. На 22.06.2022г., въз основа на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Правилно е посочена нарушената правна норма, а така също и санкционната норма, налице е описание на нарушението. Жалбоподателя е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита не е нарушено. Неоснователни са възраженията за материална некомпетентност на наказващия орган. Видно от НП, същото е издадено от Зам.директор на ОДМВР- Русе. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. От приложената по делото заповед №336з-1397 от 11.08.2017г. се установява, че директора на ОДМВР Русе е оправомощил зам.директора на ОДМВР-Русе с правомощията да издава НП за нарушения по чл.45, ал.1-4 от Закона за закрила на детето, предвид на което съдът намира, че в случая, макар и изрично да не е отбелязана тази заповед в НП, същата доказва компетентността на наказващия орган да издаде процесното НП, с което е наложена санкция на основание чл.45, ал.3, пр.1 от с.з.

Несъмнено НП съдържа точно описание на нарушението с всички съставомерни признаци-посочени са дата и място на нарушението, в какво се състои нарушението, индивидуализиран е нарушителя. Категорично става 2 ясно, че на жалбоподателя е вменено, че като родител на непълнолетното си дете не го е придружил на обществено място- в гр.Д. м., в градски парк до площад „Филип Тотю“ №1, около 22,15часа. По-голяма индивидуализация на нарушението-дали е било само на посоченото място и дали изобщо е нямало придружител не е необходима, а и не е част от състава на нарушението по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето. Тези обстоятелства междувпочем са изяснени както от показанията на актосъставителя в с.з., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, така и от останалите писмени доказателства-обяснения на родителя и докладни записки, от които се установява, че се касае за група деца в парка, като само за едното от тях е установено, че е с придружител. Следователно в случая задължение е било непълнолетното дете след 22,00часа да бъде придружено от родителя си. Тъй като това не е осъществено е допуснато нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.

От друга страна, обаче, съдът намира, че се касае до маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН . Според този текст, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По делото е установено, че непълнолетното лице е било към момента на проверката в градски парк, в група с още 7 деца, седящи на две пейки, малко след 22часа, през летен месец. Няма данни непълнолетният да е оставен без грижи в такава степен, че да се приеме, че е бил изложен на опасност /по аргумент от ал. 1 на чл. 8/. Напротив, установява се от обясненията на жалбоподателя, че същият е бил в известност за местонахождението на детето заедно с останалите деца и е знаел кога ще се върне в дома си. Освен това се установява по делото, че и родител на едно от децата е бил в непосредствена близост. Няма данни жалб. В. да има други нарушения, особено свързани с този вид специално законодателство. Същият е приел без възражения акта за нарушение и очевидно е осъзнал обективно обстоятелствата, при които е посочен като нарушител. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в сравнение с обикновените случаи на нарушение, конкретното представлява по- ниска степен на обществена опасност при така установените му фактически обстоятелства, включително и смекчаващите отговорността. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени, а нарушителят да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4569а-5 от 22.06.2022г., издадено от Зам.директор на ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3, пр.1 от с.з., на Н. В.

В., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Р., ул.“В.“ № .., е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. В. В., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Русе, ул.“В.“ № .., с установена самоличност, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на решението на съда, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________ 4