Протокол № 690 от 05.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 589/2025
- Вид
- Протокол № 690
- Подписан
- 05.05.2025
- В сила
- 05.05.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 584, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24 и 25 · Закон за наследството
- чл. 24 и 25 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 42, ал. 3 · Закон за наследството
ПРОТОКОЛ
№ 690 гр. В., 05.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500589 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Въззивницата Б. И. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А.
Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Ф. Б. И., редовно призована, не се явява, представлява се адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди и от адв. Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемият М. Б. И., със съгласието на С. М. П., като родител и законен представител, редовно призован, не се явява, представлява се адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата представител. страна
Д.
„СП“
–
В., редовно призована, не изпраща
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6648/21.01.2025г. от Б. И. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „***, против Решение № 4328 от 02.12.2024г постановено по гражданско дело № 15701/2023г. на Районен съд – гр. В., с което е: осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, да заплати на Ф. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, сумата от 6 996,28 лв.(шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5, том I, рег. № *** нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в Регистъра на НК и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД; осъдена е Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „*** да заплати на М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., СУМАТА от 6 996,28 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5, том I, рег. № *** нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в Регистъра на НК и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.
В жалбата се излага следното: Предявените искове са недопустими. Искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиран. В исковата молба се посочва, че е ощетила ищците, като е изпълнила завещанието на баща си. Не са налице посочените в чл. 24 и 25 от ЗН хипотези, които го правят завещанието недействително, воденето на субсидиран иск за действията й по изпълнение на завещанието, е недопустим. Искът за обявяване на завещанието е прекратен, с влязло в сила определение.
В евентуалност се навеждат следните съображение за неправилност на обжалвания акт: При изповядване на завещанието e присъствала майката на двете ищци. Завещателят е искал, всички негови близки и родственици да узнаят за завещанието, и по този начин да покрие изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗН. Сроковете за признаване на завещанието за унищожаемо са изтекли. Присъствието на сина й при изповядване на нотариалното завещание, не води до недействителност на същото, тъй като не е предвидено като основание за нищожност, нито в чл. 24 от ЗН, нито в чл. 25 от ЗН. Ако е имало съмнение във волята на завещателя, майката на ищците С. М., е следвало да отрази това във водения от нотариуса протокол. Използва се грешка на нотариуса. Изкуствено свързване на разпоредби на ГПК при съставяне на завещанието с тези на ЗН, не може да отмени извода, че волята на завещателя е тази отразена в завещанието, и никои не му е повлиял при изявлението пред нотариуса. Баща й посочил, кой иска да са свидетели на завещанието му. Обезщетил е наследниците на починалия й брат. Моли да се обезсили обжалваното решение и делото да се прекрати или да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД. Не прави доказателствени искания.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Б. И., чрез адв. П. Г., в които се излага следното: Във въззивната жалба няма наведени възражения срещу прието от съда от фактическа страна. Безспорно е между страните, че ответницата е получила претендираните суми, като се легитимирала като единствен наследник въз основа на недействителното завещание. Въведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че наследодателят И. А., е обезщетил наследодателите на починалия брат на ответницата е неотносимо и категорично невярно. По делото не е спорно, че единият свидетел, подписал се на нотариалното завещание, е внук на завещателя и син на ответницата, което противоречи на чл. 584, т. 3 от ГПК. Следователно завещанието е нищожно, тоест ответницата е получила паричните суми предмет на иска, без правно основание. Моли да се потвърди обжалваното решение. Прави доказателствено искане, да се приемат три броя нотариални актове и справка от АВ, от които е видно, че Б. И. А. е получила като наследство два броя недвижими имоти, след което еднолично ги е продала. Справката е от дата 17.02.2025г., тоест представлява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ф. Б. И., чрез адв. Д. И., в които се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.
АДВ. Ж.: Запознат съм с доклада, нямам възражение. Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски за мен и адв.
Д. по чл. 38 от ЗАдв.
АДВ. Ж.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от адв. Г. и адв. Д. списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от адв. Г. и адв. Д. в днешно съдебно заседание 3 списъци на разноските – 2 бр., договор за правна защита и съдействие – 2 бр.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ж.: Считам, че решението е неправилно, за което съм изложил подробни доводи в жалбата. Искам да обърна внимание на нещо, което не е ординарно, не е това което следваше да бъде развито в хода на процеса досега. Според мен в това дело има два проблема. Първият е правната квалификация на иска, който е заведен срещу нас и който е уважен от ВРС. Смятам, че няма да има спор, че чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск при условие, че между страните има развито правоотношение, поради което този текст е неприложим. В този смисъл според мен решението е постановено в противоречие с материалния закон, защото този иск, ако наистина са налице предпоставките и фактите, които са изложени от ищеца следваше да бъде воден по реда на чл. 42, буква „б“, във вр. с чл. 24 от ЗН. Това е във връзка, че правейки грешка някой си нотариус е допуснал свидетел на завещанието да бъде сина на моята доверителка. Но тези правоотношения отново твърдя, че следва да бъдат разгледани в рамките на този иск, а не по чл. 59 от ЗЗД и тук особеното е, че не сме в хипотезата ищците да дават фактите, а съдът да дава правната квалификация, защото с едно разпореждане № 7832/22.02.2024 г. на ВРС, което се намира на л. 38 от гр. д.
№ 15701 /2023 г., съдът е върнал исковата молба пое чл. 42 от ЗН на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, поради неизпълнение на указанието дадено от него да се внесе държавна такса. Т. е съдът вече е казал, че няма да се произнася по това правно основание. Ето защо по този начин се прегражда и функцията на въззивния съд, който може да промени правното основание, действайки като първоинстанционен съд, ако го нямаше това разпореждане на ВРС. След като има такава преграда и Окръжния съд /въззивния съд/ в случая не може да се произнесе по него. Ето защо аз считам, че правилното решение по делото е да се обезсили решението на ВРС, тъй като не е възможно да се даде законово разрешение на фактите, които са предоставени по делото именно поради това произнасяне на ВРС и невъзможността Вашият състав и съставът на ВРС да се произнесат за нищожност на завещанието на наследодателя на страните. Моля Ви в този смисъл за произнасяне. Смятам, че бях максимално ясен за какво става дума.
АДВ. Г.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение, тъй като решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и мотивирано. Моля да ни присъдите съдебно – деловодните разноски съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК. По отношение на възражението на колегата моля да имате предвид две основни възражения. Първото е, че правоотношение между моите доверители и тяхната леля няма. В нотариалното производство правоотношенията са между завещателя /наследодателят, който 4 е починал/ и завещаното лице, т. е въззивницата. На следващо място искът по чл. 59 от ЗЗД безспорно е субсидиарен, но за да бъде недопустим следва да има друг възможен осъдителен иск. Искът по чл. 42 от ЗН за обявяване на нищожност на завещанието е установителен и той няма да възстанови в патримониума на моите доверители сума. По отношение на допустимостта на настоящото производство, моля да имате предвид, че са налице две обезпечения на бъдещ иск като едното е всъщност допуснато от въззивен окръжен съд, който също е имал възможност да прецени допустимостта на нашия иск. Ако правната квалификация на иска е невярна, което аз не считам, настоящият състав може да я промени, макар че аз не виждам коя друга правна норма може да се постави. Считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно, завещанието безспорно е нищожно като противоречащо на З. и поради липса на форма. Такава е константната съдебна практика и правната доктрина, поради което Ви моля да постановите решение в този смисъл. Така или иначе мнението на моите доверители е, че въззивницата не само е взела въпросните парични средства и не ги е възстановила на моите доверители, но се е разпоредила с още два имота.
Затова сме предявили този осъдителен иск и считам, че той е основателен и моля да го уважите.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение на ВРС като правилно и законосъобразно и мотивирано и съобразено с духа и практиката на З.. Няма да изпадам в голословия само бих искал, потвърждавайки аргументите на моя колега по отношение на възраженията на въззивната страна, да посоча, че правната квалификация дадена от първоинстанционния съд е правилна. Проблемът тук е дали е налице забраната по отношение на единия от свидетелите, участващи в нотариалното производство, което да доведе до липса на свидетел така, както е регламентирано в цитираната от колегата практика на ВКС. В случая следва да съобразите, че тъй като няма разпоредба в ЗН, която като специален закон да предвижда какви да бъдат свидетелите, то следва да се прилагат правилата на ГПК, тъй като нотариалното завещание представлява нотариално производство, нотариално удостоверяване такова, каквото е определено в глава LIV от ГПК, поради което приложима е именно забраняващата разпоредба на чл. 584, т.3 от ГПК. В тази връзка моля да постановите Вашето решение, както и да ми присъдите разноските, доказателство за които са представени в днешно съдебно заседание.