Решение № 120 от 12.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Сливен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230104817 по описа за 2024 година

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника 11 неформални договора за заем, като изрично са посочени датите, на които ищецът е превел чрез банкови преводи по договора за заем съответните суми в порядъка от 10 000 до 1000 лв. Посочено е, че с нотариална покана от 6.06.2024г. ищецът е поканил ответника да му заплати дадените в заем суми в общ размер на 72 600 лв. в едномесечен срок от поканата. На 07.06.2024г. поканата е връчена законния представител на ответното дружество и на 07.07.2024г. при направен опит за извънсъдебно уреждане на споровете между страните, ищецът е уведомен от представители на ответното дружество, че няма средства, с които да му бъдат заплатени паричните суми. Твърди се, че в случай, че не се докаже сключването на договори за заем между страните, то предоставените от ищеца суми са получени без правно основание и като такива подлежат на връщане.

Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца по договор от 18.04.2023г. 9900 лв., по договор от 23.05.2023г. - 7000 лв., по договор от 19.06.2023г. 1000 лв., по договор от 19.06.2023г. 4500 лв., по договор от 16.06.2023г. 10000 лв., по договор от 2.06.2023г. 6000 лв., по договор от 1.06.2023г. 7000 лв., по договор от 1.06.2023г. 4200 лв., по договор от 4.08.2023г. 9000 лв., по договор от 11.08.2023г. 7000 лв. и по договор от 25.08.2023г. 7000 лв., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като при условията на евентуалност е поискано, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца получените, без основание суми, с които ищецът е обеднял, а ответното дружество се е обогатило, както следва : от 18.04.2023г. 9900 лв., от 23.05.2023г. - 7000 лв., от 19.06.2023г. 1000 лв., от 19.06.2023г. 4500 лв., от 16.06.2023г. 10000 лв., от 2.06.2023г. 6000 лв., от 1.06.2023г. 7000 1 лв., от 1.06.2023г. 4200 лв., от 4.08.2023г. 9000 лв., от 11.08.2023г. 7000 лв. и от 25.08.2023г.

7000 лв.,ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на евентуалните искове, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявените 11 главни осъдителни искове за главницата по 11 договора за заем, като такива с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените 11 евентуални осъдителни иска за неоснователно обогатяване от ответното дружество за сметка на ищеца, без правно основание, като такива с правно основание чл.55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключени 11 броя неформални договори за паричен заем между страните на посочените в исковата молба дати, предаването на сумите по всеки един от договорите за заем с платежно нареждане на ответното дружество, изпращането на нотариална покана до ответното дружество с предоставянето на едномесечен срок в който да се платят предоставените в заем суми, получаването на нотариалната покана от ответното дружество, предвидения в нотариалната покана срок, воденето на извънсъдебни преговори между представител на ответното дружество и ищеца за заплащането на сумите, уговарянето между страните кога да бъдат върнати сумите, било при сключване на договорите за заем, било в последствие след връчване на нотариалната покана, извънсъдебно, е негова.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответното дружество, е постъпил.

В отговора е заявено, че твърденията за дадени в заем суми по посочените неформални договори за заем са несъстоятелни, с изключение на сумата от 1000 лв. по договор от 19.06.2023г., сумата от 4500 лв. по договор от 19.06.2023г. и сумата от 4200 лв. по договор от 1.06.2023 г. За останалите договори е посочено, че не може да става въпрос за неформални договори за заем, тъй като закона изисква писмена форма на самия договор и това е условие за доказване. За останалите осем иска, в отговора са изложени съображения, че са недоказани и следователно неоснователни, поради липса на законово изискуема форма и липсата на писмен договор за заем. В отговора са изложени съображения, че не може да се приеме като съгласие за връщане на заема становище на ответното дружество при опит за доброволно уреждане на отношенията.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.В писмени бележки адвокат пълномощника му моли да се уважат предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, явява се адв.В., който моли да бъдат отхвърлени предявените главни искове, както и предявените евентуални искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, а основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от 2 фактическа страна следното:

С преводно нареждане за кредитен превод от 18.04.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 9 900 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 7000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 1.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 7000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 1.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 4200 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 02.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 6000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 16.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 10000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 19.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 1000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 19.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 4500 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 4.08.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 9000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 11.08.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 7000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

С преводно нареждане за кредитен превод от 25.06.2023г. И. А. В. е наредил да се заплати по сметка на Динас АД сумата от 7000 лв., като основание за превода е посочено по договор за заем.

На 06.06.2024г. е изпратена нотариална покана от И. А. В. до Динас АД, с която е посочено, че през 2023г. е извършил 11 броя преводи, с които е предоставил на дружеството сумата в общ размер на 72600 лв., като сумите са предоставени по 11 неформални договора за заем, чрез банков превод и е поискано, да бъде върната сумата от 72 600лв. Нотариалната 3 покана е връчена на А. И.ов В., като представител на Динас АД на 7.06.2024г.

С годишна данъчна декларация, подадена на 24.04.2023г. И. А. В. е декларирал, че е предоставил заем на Динас АД в размер на 56371,17 лв.

На 12.07.2024г. е изпратено по имейл на ищеца писмо от Динас98@абв.бг, с което са предложили сключване на споразумение за иск за 77 000лв.

От назначената и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество сумите са получени в ответното дружество и са отразени в счетоводните му регистри по сметка други кредитори през месеците април 2023г., май 2023г., юни 2023г. и август 2023г. За сумите са взети следните операции, като за всички е отразено получени парични средства и са отразени по сметка № 499-други кредитори. В заключението си, вещото лице е посочило, че сметка № 499 – други кредитори се отразява задълженията към различни външни лица, които не попадат в други специфични сметки, както и задълженията по депозити, гаранции, суми получени от клиенти и трети лица, временни спорни задължения, неидентифицирани постъпления, които временно се държат като пасив, докато се установи основанието за получаването им. В заключението е отразено, че в счетоводството на ответното дружество няма налични писмени договори за заем или други документи във връзка с получените суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По основателността на предявените 11 осъдителни иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 9900 лв., 7000 лв., 1000 лв., 4500 лв., 10000 лв., 6000 лв., 7000 лв., 4200 лв., 9000 лв., 7000 лв. и 7000 лв.,, представляващи дадени по договори за заем на съответните дати от ищеца на ответното дружество, ищецът следваше да докаже в настоящото производство по пътя на главното, пряко и пълно доказване елементите на фактическия състав на сключените 11 броя договори за заем: съгласие между ищеца И. А. В. и ответното дружество Динас АД за сключването на 11 договори за заем, предаването на сумите по всети от договорите за заем, датата на сключване на всеки договор за заем, договарянето между страните за връщане на съответната сума по съответния договор за заем. Съдът намира, че в настоящото производство ищцовата страна не е доказала по надлежен ред исковата си претенция и не е доказала нито един от елементите на фактическия състав на сключването на договор за заем, освен че ищеца на съответните дати е превел по сметката на ответното дружество процесните суми и тези суми са осчетоводени от ответното дружество по счетоводна сметка № 499-други кредитори. Договора за заем е неформален договор и може валидно да бъде сключен, без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари /както се претендира в случая/ срещу поемане на задължение на насрещната страна да върне предоставената вещ или сума пари по количество. В настоящия процес с ангажираните от ищцовата страна доказателствени средства, не се установиха твърденията на ищеца за сключването на договор за заем между страните по делото.

4

С оглед изложеното, настоящия състав намира, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.240 ал. 1 от ЗЗД. Недоказаността на сключването на договора за заем и недоказаността на уговореното насрещно задължение за връщане на парите, в какъв срок следва да се върнат, влече като последица отхвърляне на предявените осъдителни искове за връщане на сумите. Наличие на договор за заем, както и конкретните дати на сключването на договора за заем, предаването на сумата, уговарянето на конкретен срок за връщането на сумата обосновава разбирането на съда за недоказаност на иска по основание, поради което същите следва да се отхвърлят, като неоснователни.

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, безспорно се доказа в производството, че ищеца е заплатил по сметка на ответното дружество следните суми на 18.04.2023г. 9900 лв., на 23.05.2023г. - 7000 лв., на 19.06.2023г. 1000 лв., на 19.06.2023г. 4500 лв., на 16.06.2023г. 10000 лв., на 2.06.2023г. 6000 лв., на 1.06.2023г. 7000 лв., на 1.06.2023г. 4200 лв., на 4.08.2023г. 9000 лв., на 11.08.2023г. 7000 лв. и на 25.08.2023г.

7000 лв.