Решение № 1966 от 10.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1966 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д. като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120104319 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от К. Д. Д. срещу Е. В..И. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1533,88 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в пропусната сигурна продажба на сирене, което е щяло да бъде произведено от естествени плодове – мляко, които са могли да бъдат извлечени от притежаваните от ищеца деветдесет броя овце и четиридесет и осем броя кози за периода от 19.06.2020 г. до 01.10.2020 г., вследствие на осъществено от ответницата на 11.06.2020 г. противоправно деяние – подадена до съда молба за защита от домашно насилие, в която е посочена невярна информация относно местоположението на семейното жилище и неуведомяване на съда за напускането му, вследствие на което на 16.06.2020 г. ищецът е отстранен от цялата стопанска сграда и не е могъл да млекоизвлече естествените плодове – мляко, от находящите се в нея овце и кози, в лактационния период, ведно със законна лихва върху главницата от 1533,88 евро, считано от увреждането – 16.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1022,58 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие на осъществено от ответницата на 11.06.2020 г. противоправно деяние – подадена до съда молба за защита от домашно насилие, в която е посочена невярна информация относно местоположението на семейното жилище и неуведомяване на съда за напускането му, в резултат на което на 16.06.2020 г. ищецът е отстранен от цялата стопанска сграда и не е могъл да млекоизвлече мляко за производството на сирене от находящите се в нея овце и кози, в лактационния период, ведно със законна лихва върху главницата от 1022,58 евро, считано от увреждането – на 16.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че на 11.06.2020 г. ответницата е подала молба за защита от домашно 1 насилие срещу ищеца, в която е посочено, че семейното им жилище е къща, находяща се в гр. ..., ............, без да уточни, че само три стаи и санитарно помещение с обща площ 50 кв. м. са семейно жилище, а останалата част от около 916 кв. м. представлява ферма с капацитет от 700 броя овце и кози. Сочи се, че вследствие на това на 16.06.2020 г. ищецът е отстранен не само от къщата, представляваща семейно жилище, но и от цялата ферма, като му е забранено да я доближава. Твърди се, че в периода от 16.06.2020 г. до 18.06.2020 г. ищецът е бил допуснат от ответницата да полага грижи във фермата срещу заплащане на 300 лева.

Излага се, че още на 17.06.2020 г. ответницата е напуснала жилището, но не е уведомила съда за това, за да бъде отменена заповедта за незабавна защита. Твърди се, че същата била отменена по искане на ищеца едва на 06.07.2020 г., след което молбата за защита е оттеглена и производството по делото – прекратено. Посочва се, че към момента на отстраняването му ищецът е притежавал 90 броя овце и 48 броя кози, които са били в лактационен период, който изисква ежедневно поене и усилено хранене. Поддържа се, че вследствие на отстраняването му за периода от 19.06.2020 г. до 06.07.2020 г. животните са заболели от мастит, поради което ищецът не е могъл да извлече естествени плодове – мляко от животните и да произведе от тях сирене на стойност 31200 лева за целия лактационен период от 19.06.2020 г. до 01.10.2020 г., поради което се претендират пропуснати ползи за периода от 19.06.2020 г. до 01.10.2020 г. Сочи се, че в периода, в който достъпът му е бил ограничен, ищецът е преживял огромен стрес за състоянието на животните и за това, че не може да полага грижи за тях.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че само част от фермата е била семейно жилище, както и че в нея са отглеждани животни, но се оспорва твърдяния от ищеца брой овце и кози, като се твърди, че в процесния период същите като придобити по време на брака са били в режим на СИО.

Оспорва се твърдението на ищеца, че в процесния период не е пребивавал във фермата, като се твърди, че същият е нарушавал заповедта за незабавна защита и постоянно е бил във фермата. В тази връзка е направено възражение, че пропускът за реализиране на твърдяния добив не се дължи на недопускането на ищеца до фермата, а на това, че за ищеца е било физически невъзможно сам да осъществи навременно доене на процесното количество животни, поради което същите са заболели от мастит, което от своя страна е попречило на реализиране на твърдяния добив. Сочи се, че молбата е оттеглена от молителката не поради това, че ищецът не е осъществил домашно насилие, а с цел бракоразводното дело между страните да приключи със споразумение.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. В съдебното заседание от 14.07.2026 г. е допуснато изменение на размера на иска за имуществени вреди чрез неговото увеличаване като частичен от 1533,88 евро, на 12782,29 евро, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК. Представена е писмена защита от 22.07.2026 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на исковата молба. Представена е писмена защита от 24.07.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото справка от интегрална информационна система на БАБХ към МЗХ за наличните животни към 16.06.2020 г. се установява, че към 16.06.2020 г. на името на ищеца има регистрирани 90 броя овце и 48 броя кози /л. 5/.

2

С молба за защита от домашно насилие от 11.06.2020 г., депозирана от ответницата е направено искане за отстраняване на ищеца от съвместно обитаваната къща в гр. ....., ............ и налагане на забрана на същия да приближава до къщата /л. 11/. Въз основа на молбата е образувано гр. д. № 2848.2020 г. на РС – Бургас.

Със Заповед за незабавна защита № 82/11.06.2020 г. по гр. д. № 2848.2020 г. на РС – Бургас ищецът е отстранен от жилището – съвместно обитаваната къща в гр. .......... и на същия е забранено да се приближава до него /л. 20/. Заповедта е връчена лично на ищеца на 16.06.2020 г. /л. 21/.

С подписана от ответницата разписка от 16.06.2020 г. /наименувана „споразумение“/ ответницата е дала съгласие на ищеца да се грижи за животните от 16.06.2020 г. до 18.06.2020 г. срещу заплащане на 300 лева /л. 24/.

По молба на ищеца от 03.07.2020 г. е постановено Определение № 4707/06.07.2020 г. по гр. д. № 2848.2020 г. на РС – Бургас, с което наложените със Заповед за незабавна защита № 82/11.06.2020 г. по гр. д. № 2848.2020 г. на РС – Бургас мерки са отменени /л. 25/.

На 06.08.2020 г., с цел съгласието по постигнатото споразумение по бракоразводно дело между страните по настоящото дело да не бъде оттеглено от ищеца и запазване на добрите отношения между страните за в бъдеще, иницииращата гр. д. № 2848/2020 г. на РС – Бургас молба за защита от домашно насилие е оттеглена от ответницата и производството по делото е прекратено /л. 26-27/.

Представен по делото е договор за покупко-продажба на млечни продукти от 02.06.2020 г., сключен между ищеца и А..Е.., по силата на който ищецът се е задължил да продаде продукцията от сирене, която ще произведе през 2020 г., ведно с двустранно подписани от страните по договора приемо-предавателни протоколи от 02.06.2020 г., 06.06.2020 г., 10.06.2020 г. и 14.06.2020 г. за предаване, респ. заплащане на сирене смес (овче и козе) /л. 57-61/.

В съдебното заседание от 14.10.2025 г. е обявено за безспорно между страните, че от обекта, находящ се на адрес гр. ...., .... . ....... единствено около 50 кв. м. са пригодени за жилищни нужди и представляват семейно жилище, както и че на 17.06.2020 г. ответницата, заедно с детето на страните, са напуснали семейното жилище /л. 63 гръб/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-ветеринарномедицинска експертиза се установява, че общата стойност на сиренето, което е могло да бъде произведено от процесните породи животни - 90 броя овце и 48 броя кози за един месец възлиза на 38329 лева, или 19597,31 евро /л. 86/.

От заключението на вещите лица по назначената повторна съдебноветеринарномедицинска експертиза /л. 106/ се установява, че от процесните породи животни - 90 броя овце и 48 броя кози, могат да бъдат извлечени средно около 180,60 литра на ден, от които могат да бъдат направени около 30-31 килограма сирене на ден, което за целия лактационен период от 19.06.2020 г. до 01.10.2020 г., изчислено по средни пазарни цени за производители (а не по цените в търговската мрежа) възлиза на общо 105000 лева, или 53685,65 евро.

По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят В..К../л. 67/, от чиито показания се установява, че свидетелят има поглед върху фермата на ищеца от около 2018 г., като впоследствие е станал ветеринарен лекар на общо 150 броя овце и кози на ищеца.

Установява се, че животните на ищеца са се ярели в края на месец април и началото на май, след което влизат в млеконадой, при което овцете се доят около пет месеца, а козите – около седем месеца. Установява се, че животните се доят от ищеца, като свидетелят не е виждал ответницата да му помага, като доенето се осъществява чрез агрегат и е необходимо единствено животните да бъдат въведени в мястото за доене, за което ищецът е подпомаган от своето куче. Доенето е осъществявано трикратно, при което овцете са давали около от 32 до 48 литра, а козите около 64 литра, като млякото е правено на сирене в хладилни камери.

3

Установява се, че в средата на 2020 г. ищецът е имал забрана да приближава животните, при което същият не е полагал грижи за тях, като свидетелят неколкократно им е давал храна и вода и ги е извеждал и прибирал, но не е успявал да ги издои, тъй като животните не са свикнали с него. След като забраната за приближаване е отпаднала се е установило, че 99 % от животните имали мастит. Установява се, че свидетелят е посещавал фермата в делнични дни и през почивните дни, както и денем и нощем, но в периода от 2018 г. до 2020 г. е виждал единствено ищецът да се грижи за животните.

По инициатива на ответницата по делото е разпитана свидетелката М..Ж../л. 68/, от чиито показания се установи, че свидетелката е посетила процесната ферма за първи път през м.05.2020 г. и около веднъж месечно е посещавала същата, като е виждала единствено ответницата да пасе и дои животните и да прави сирене, а ищецът от 2017 г. работи в гр.

Бургас и не го е виждала да се грижи за животните. Установява се, че свидетелката е посещавала фермата, тъй като е носила дрехи на детето на ответницата и го е взимала, за да си играят с нейното внуче. Установява се, че ответницата е правила малки количества сирене и го е продавала, като свидетелката си е купувала от нейното сирене. На зададен от процесуалния представител на ищеца въпрос, свидетелката е посочила, че животните са били доста, около 100 броя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове за имуществени и неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно кумулативното наличие на следните предпоставки – твърдяното в исковата молба противоправно деяние, осъществено от ответницата, вида и обема на претърпените вреди, причинната връзка между деянието и вредите. В тежест на ответницата е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения. Според чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.