Решение № 40 от 22.02.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. С., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20215400500461 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 37 от 13.10.2021г., постановено по гр. д. № 178/2020г. по описа на Районен съд – гр. Ч., първоинстанционният съд е осъдил „Пампорово“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч. 4850, к.к.

Пампорово, хотел „Орловец”,с ЕИК: 830166943, представлявано от М.В.Б. изпълнителен директор на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. СТ. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ.

М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5 парична сума от по 2221,68 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявените искове за горницата от по 2221,68 лв. до 3333,33лв. като неоснователни, както и на Г. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П., *** и П. ХР. К., ЕГН: ********** гр.П., ***– парична сума от по 1110,84 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявените искове за горницата от 1110,84лв. до 1666,67лв,, като неоснователни.

С първоинстанционния съдебен акт Районен съд – гр. Ч. се е признесъл 1 и по разноските, като е присъдил тяхното заплащане съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх. № 2454 от 22.11.2021г., от „Пампорово“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч. 4850, к.к. Пампорово, хотел „Орловец”,с ЕИК: 830166943, представлявано от М.В.Б. - изпълнителен директор, депозирана чрез процесуалния представител - адв. Н.Л. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.

„П.П.“ № 27 в осъдителната му част.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и постановяване на първоинстанционното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в обжалваната му част. Излагат се съображения, че в настоящия случай не са налице елементите на фактическия състав на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, доколкото липсва държане на чужда вещ, ищците не са лишени от възможността да ползват процесния имот, а дори и ответникът да държи имота и това да пречи на ищците да го ползват, то това държане се осъществява на годно правно основание.

Твърди се в жалбата, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че „Пампорово“ АД е поставило въжената линия в имота, нито че дружеството ползва същата, за да може да се стигне до заключението за „поддържане на състояние“, при което вещ е поставена в чужд имот. На следващо място, в случай че се приеме, че „Пампорово“ АД ползва процесната въжена линия и по такъв начин „поддържа състоянието“, при което една вещ е поставена в чужд имот, то въззивниците считат, че това ползване на въжената линия не представлява ползване/държане на част от процесния недвижим имот с площ от 462, 87 кв.м. Дружеството – жалбоподател сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва извършване на сеч на растителност в процесния недвижим имот.

Излага се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установява, че дори и да са присъствали служители на ответното дружество в имота, това е било за целите на технически преглед и ремонт на въжената линия, които се извършват само по въздушен път. Ето защо, дружеството – жалбоподател счита, че първостепенният съд неправилно е приел, че „Пампорово“ АД ползва/държи площ от 462, 87 кв. м.

Навежда се оплакване, че без каквито и да било мотиви първоинстанционният съд е приел, че ако „Пампорово“ АД експлоатира въжената линия, то дружеството ползва част от имота, която е равна по площ с площта, предвидена в одобрения ПУП - парцеларен план за сервитут на лифта. Вместо това, първостепенният съд е следвало да определи само такъв размер на площта, в рамките на която е установил в мотивите, че е налице ползване или държане. С въззивната жалба е направено оплакване, че първоинстанционният съд е следвало да определи площта, която се държи от ответника, в размер на 37,04 кв.м. (съответстващ на земната линия, над която преминава лифтът). Като е приел различна площ, първостепенният съд е постановил неправилно решение. Съдът неправилно е заключил, че е налице лишаване на ищците от възможност за ползване на имота, което се изразява в 2 лишаването им от възможността да държат високостъблени култури и дървета в частта от имота, през която минава въжената линия, доколкото според заключението на назначената по делото СТЕ въжената линия е на височина средно от 11 м., а според заключението на вещите лица ограниченията, които въжената линия създава, са на височина от 15 м. актуалното предназначение на частта от имота, над която преминава процесната въжена линия, е за „неземеделски нужди“.

Излага се в жалбата, че дори и да се приеме, че е налице ползване, то същото е в рамките на учреденото и реализирано право на строеж на ответника, т.е. на валидно правно основание. Не е съобразено, че въз основа на императивната норма на чл. 64 ЗС за собственика на земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Следователно дори и „Пампорово“ АД да ползва чужд имот, то това ползване намира своето основание в чл. 64 ЗС, поради което на ищците не се дължи обезщетение.

Оплакването за постановяване на първоинстанционното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновава с твърдение за липса на мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, по отношение на основанието за ползване на имота по чл. 64 ЗС, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи. Съдът е заключил, че „Пампорово“ АД надлежно е упражнило право на строеж на стълб. Също така, Pайонен съд – гр.Ч. е кредитирал заключението по СТЕ, съгласно което използването на стълба по предназначение се осъществява в рамките на от 462.87 кв.м. Въпреки това, според мотивите на решението, „Пампорово“ АД ползва същата част от имота с площ от 462.87 кв.м. без основание.

Предвид гореизложеното, моли настоящия съдебен състав да отмени като неправилно Решение № 37 от 13.10.2021 г., постановено по гр.д. № 178/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр.Ч., в частта, в която „Пампорово“ АД е осъдено на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.К. и М.М. - по 2221,68 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане; на Г.К. и П.К. - по 1110,84 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която „Пампорово“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците разноски за водене на делото в размер на 553,14 лв., и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от ищците субективно съединени искове. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите В. СТ. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5, Г. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П., ул. "С." № 5 и П. ХР. К., ЕГН: ********** гр.П., ***, депозиран чрез 3 процесуалния им представител – адв. Б.М. от АК – гр. С..

С отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната неоснователност. Излага се, че процесният имот се ползва от ответното дружество без правно основание, доколкото не са учредени по административен ред сервитутни права за преминаване или прокарване на съоръжение. Твърди се, че не е налице и договорно учредено сервитутно право. Изграденият в имота стълб въз основа на договор, сключен с Нотариален акт с рег.№* от 28.11.2008г. не представлява основание за ползване на имота, доколкото със същият не може да се учреди право на прокарване на съоръжението по реда на чл. 35,ал.2 ЗОСИ. Твърди се, че с процесния договор не може да се учреди и валидно право на строеж, доколкото постройките са разграничени от съоръженията в параграф 1, т. 38 ДР на ЗУТ. В случая въжената линия,като съоръжение не е разположено и трайно прикрепено към постройка, като за изграждането му в чужд недвижим имот не би следвало да се учредява право на строеж, а сервитутно право на прокарване. Последното би могло да се учреди само по правилата на специален закон, а именно чл.35 ал.2 ЗОСИ. Въззиваемите излагат в отговора, че за да се постави стълб, който е трайно прикрепен към земята, е било достатъчно да се учреди право на прокарване на въжената линия. Линейните обекти обикновено представляват съоръжения и като такива се изграждат въз основа на учредено сервитутно право. Поради тази причина намират, че представеният по делото нотариален акт не е валиден договор за учредяване на сервитутно право, тъй като същият противоречи на закона и няма одобрен ПУП. Като такъв, този договор е нищожен. Ответниците по въззивната жалба излагат, че дори да се приеме, че с договора за учредяване на право на строеж е учредено валидно сервитутно право, то единственото правомощие след реализирането е правото на пешеходно преминаване през имота за поддържане и обслужване на стълба. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗУТ „застрояване“ по смисъла на закона е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. То се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Без промяна на предназначението в поземлените имоти (извън урбанизираните и нарушените територии) се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. По настоящото дело не е одобряван ПУП за изграждане на площадков обект въз основа, на който да може да се учреди валидно право на строеж. Без да се спазени тези изисквания ще е налице невалиден договор за право на строеж.

Според въззиваемите, липсата на учредено сервитутно право на прокарване на линейния обект в случая и реалното му съществуване не изключват прилагането на административно и нормативно установените дейности и забрани в рамките на сервитутната зона или ивица. Редица подзаК.и актове установяват такъв режим на ограничения, забрани за собственика на имота,както и задължения за собственика на съоръжението, които в тяхната 4 съвкупност представляват тежест върху имота и ограничаване правата на собственика да може той свободно да разполага със него да го ползва пълноценно, както и да се разпорежда с него.

В отговора на жалбата се поддържа, че между страните по делото няма обвързаност, произтичаща от Договора за учредяване на право на строеж на стълб, която да създава права, учредени по реда на чл.35, ал.2 ЗОСИ или какъвто и да е друг ред, с които да се създава право на ответното дружество да ползва имота за своята дейност-прокарване на въжена линия. С този Договор не е учредено валидно право на строеж, поради противоречие на същия с разпоредбите на ЗУТ и ЗС, като и липса на ПУП. За да се приеме,че е налице обвързаност между страните, то би следвало предмет на тази обвързаност да е учредено право на прокарване на линеен обект, какъвто е седалковият лифт /въжена линия/.