Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 436 от 20.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4957/2025
Вид
Решение № 436
Подписан
20.02.2026
В сила
10.10.2026
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 24а, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120104957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на Община С., ЕИК ......................, с адрес: ............................, представлявана от Кмета Т.Я., чрез адв. Ю. Б. от БАК срещу Н. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: ..............................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от общо 7560 лева /седем хиляди петстотин и шестдесет/ - главница, представляваща неплатени задължения за арендни плащания по Договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № ......../27.06.2013 г., в размер на по 2520 лева за всяка от трите стопански години – 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, както и сумата от общо 624,88 лв. (шестстотин двадесет и четири лв. и осемдесет и осем ст.) – сборна мораторна лихва, от която 486,43 лв. върху арендното плащане за стопанската 2021/2022 г. за периода 01.10.2022 г. – 27.02.2025 г., и 138,45 лв. върху арендното плащане за стопанската 2022/2023 г. за периода 01.10.2023 г. – 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1623/2025г. по описа на Бургаски районен съд.

Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски. В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните е сключен договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № ............ от 27.06.2013г., по силата на който на ответника била предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд в размер на 42 дка в землището на с. Р., общ. С. за срок от 20 стопански години, като е влязъл в сила от 2012-2013 стопанска година. Излага се, че съгласно уговорките в договора дължимата арендна вноска в периода от 01.10.2019г. до 01.10.2032г. е в размер на 60 лв. за декар или 2052 лева за цялата площ. Посочва се, че ответникът не е заплащал арендната цена от м.

1 октомври 2016г. до м. октомври 2023г., за което ищецът му отправил покана за доброволно изпълнение. Поради неизпълнение на задължението изпаднал в забава, за което се претендира обезщетение. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се възразява, че между страните е сключен договор за аренда, но същият се оспорва като нищожен. Твърди се, че с констативен протокол на Изпълнителна агенция по лозата и виното, поземлените имоти, предмет на договора, са определени като изоставени лозови насаждения. Посочва, че съгласно редакцията на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на сключване на процесния договор, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс само в изчерпателно изброени хипотези на закона. В процесния договор обаче не било посочено основанието, на което се отдават имотите. Твърди, че към момента на подписване на договора, имотите са били изоставени, а не неизползваеми.

Поради това счита, че в случая не са изпълнени изискуемите материалноправни предпоставки за отдаване под аренда на подробно описаните поземлени имоти, без търг или конкурс. Въвежда се възражение за незаконосъобразност на Решение № 334 от 02.11.2012г. на Общински съвет - С. на основание чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като при постановяването му е бил нарушен материалния закон, като моли съдът да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност на акта. Предвид гореизложеното, счита, че процесният договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения на основания чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ с № В325/27.06.2013г., е нищожен, тъй като решението на общински съвет е незаконосъобразно. Затова се иска отхвърляне на иска.

Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 8 от Закон за арендата в земеделието и чл. 86 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1623 / 2025г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № ............ от 27.06.2013г., сключен между Община С. от една страна като арендодател и ответника, като арендатор, съгласно който на ответника е предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд (ОПФ) в размер на 42.000 дка в землището на с. Р., Община С., Бургаска област, подробно описана по имоти, площ, категория и граници в договора.

Договорът е сключен за срок от 20 стопански години, като е влязъл в сила от 2012-2013 стопанска година. От съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили процесните земи да бъдат предоставени за ползване срещу арендно плащане в пари, като за първите три години от договора такова не се дължи, а за следващите е уговореното конкретно арендно плащане, което за периода 01.10.2019г. до 30.09.2032г. е в размер на 60 (шестдесет) лева за декар, т.е. за цялата площ от 42.000 дка се равнява на общо 2520 лева за всяка стопанска година. Страните са уговорили още падежът на арендната вноска да бъде в срок до първия работен ден след изтичането на съответната стопанска година, т.е. 1-ви 2 октомври на съответната година.

Договорът не е оспорен по отношение на неговото авторство, като в хода на процеса не се оспорва и предоставянето на земята за обработване на арендатора, който видно от представените писмени доказателства е подавал надлежно информация към Държавен фонд „Земеделие“ относно имотите и културите, които е отглеждал в тях. От това може да се направи извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, като съгласно чл. 3 от Закон за арендата в земеделието, договорът отговаря на изискванията за форма действали към датата на неговото сключване.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора на посоченото основание – нарушение на изискванията на чл. 24а, ал. 6 ЗСПЗЗ.

Съгласно цитираната разпоредба и по-конкретно в т. 1 от ал. 6 е посочено, че земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг, когато са заети с трайни насаждения. В случая от съдържанието на сключения договор е видно, че към момента на предоставяне на земите под аренда същите са заети с лозови насаждения, които арендаторът се е съгласил да изкорени и да създаде нови. Следователно арендодателят е разполагал с необходимата компетентност и правомощия за сключване на договора.

Ирелевантно е дали същите имоти са фигурирали в лозарския регистър на Изпълнителна агенция по лозата и виното, доколкото агенцията поддържа информационния масив съгласно Закона за виното и спиртните напитки с цел управление и контрол на лозаро-винарския потенциал. Също така е без значение фактът, че в договора не е посочено основанието, на което се отдават имотите под аренда, доколкото това не е задължителен реквизит и не влияе на неговата валидност.

На следващо място, съдът приема за недопустимо оспорването на Решение № 334 от 02.11.2012г. на Общински съвет С., по реда на косвения съдебен контрол, доколкото такъв може да бъде извършван от съда само, ако актът се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Доколкото решението не се противопоставя на страната, а напротив – послужило е като мотив за предоставяне на земеделските земи под аренда на ответника, то възраженията относно материалната незаконосъобразност на акта не следва да бъдат обсъждани. Още повече, че този акт нито е представен по делото, нито са събрани каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията за нарушения на материалния закон. За пълнота следва да се посочи, че за седем от общо дванадесетте отдадени под аренда имота има данни, че са били изоставени лозови насаждения /видно от КП № ТЗ-Б-7-7 от 01.07.2010 г. на ИАЛВ, ТЗ – Бургас – л. 63 от делото/. Това обстоятелство обаче не променя изводите относно начина на трайно ползване на земята и установения факт, че към момента на сключване на договора са били заети с трайни насаждения.

С оглед горните изводи за валидност на договора, по който ищецът се явява изправна страна в правоотношението, следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението да заплати дължимите арендни вноски за процесния период, в размер от по 2520 лева на стопанска година /изчислени по 60 лв. на кв.м. за обща площ от 42 дка/. Ето защо предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан.

По акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и уговорения падеж на задължението – 01.10, както и липсата на извършвани плащания от арендатора, поради което достигна до извода за основателност на иска. Ответникът е изпаднал в забава и дължи плащане на лихва за забава за процесния период, която съдът определи по размер на основание чл. 162 ГПК, посредством он-лайн калкулатор за законна лихва, на сумата от 783.95 лева, който се явява по-висок от 3 претендирания. Затова искът следва да бъда уважен изцяло в заявения размер от общо 624,88 лв., като основателен и доказан.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, от които 188.70 лв. – държавна такса и 1320 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Не следва да бъдат присъждани направени в заповедното производство разноски, доколкото такива не се съдържат в издадената заповед за изпълнение. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на правната и фактическа сложност на спора, направените оспорвания и материалния интерес по делото, както и предвид размера на направените от самия ответник разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България „В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в посочения закон. Ето защо всички суми в настоящия съдебен акт ще бъдат превалутирани от съда в евро, по посочените правила, като в същата валута следва да бъдат присъдени и разноските в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Б. с ЕГН **********, с адрес:

..............................., че в полза на Община С., ЕИК ......................, с адрес: ............................, представлявана от Кмета Т.Я., чрез адв. Ю. Б. от БАК, съществува вземане в размер на сумата от общо 3865,37 евро (три хиляди осемстотин шестдесет и пет евро и 37 евроцента) - главница, представляваща неплатени задължения за арендни плащания по Договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № ................../27.06.2013 г., в размер на по 2520 лева, равностойни на 1288,46 евро, за всяка от трите стопански години – 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, както и сумата от общо 319,50 евро (триста и деветнадесет евро и петдесет евроцента) – сборна мораторна лихва върху главниците за стопанската 2021/2022 г. и стопанската 2022/2023 г., за периода от падежа на задължението до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1623/2025г. по описа на Бургаски районен съд.