Решение № 260418 от 08.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16276/2019
- Вид
- Решение № 260418
- Подписан
- 08.10.2020
- В сила
- 03.12.2020
- Състав
- ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 и 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 и 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 50 · Закон за собствеността
- чл. 11, ал. 1, т. 10, б."и" · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 43, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 15 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- чл. 135, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е гр.София, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16276 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.09.2019 год., постановено по гр.дело №20337/2016 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, са отхвърлени предявените от Н.Н.И., Н.К.И., А.Н.Н. и К.В.А. срещу „Р.“ ООД искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците, като собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр.София, ул.“*******, да ползват въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на сградата и да предостави ключ от металната входна врата за тях; отхвърлен е предявения от Н.Н.И. срещу
„Р.“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неосигурен достъп и лишаване от право на ползване на въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на жилищна сграда в гр.София, ул.“*******; отхвърлен е предявения от К.В.А. срещу „Р.“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неосигурен достъп и лишаване от право на ползване на въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на жилищна сграда в гр.София, ул.“*******; Б.П.С. е осъден на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователните действия, с които пречи на Н.Н.И., Н.К.И., А.Н.Н. и К.В.А., като собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр.София, ул.“*******, да ползват въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на сградата, като предостави на ищците постоянен достъп до въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на сградата, ведно с ключ от металната входна врата за тях; отхвърлен е предявения от Н.Н.И. срещу Б.П.С. иск с правно основание с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неосигурен достъп и лишаване от право на ползване на въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на жилищна сграда в гр.София, ул.“******* и е отхвърлен предявения от К.В.А. срещу Б.П.С. иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неосигурен достъп и лишаване от право на ползване на въздушния проход и свободното дворно място, находящи се на партер-ниво кота +/-0 на жилищна сграда в гр.София, ул.“*******, като ответникът Б.П.С. е осъден да заплати на ищците Н.Н.И., Н.К.И.,
А.Н.Н. и К.В.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв., а ищците Н.Н.И., Н.К.И., А.Н.Н. и К.В.А. са осъдени да заплатят на ответника Б.П.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 000 лв.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците Н.Н.И., Н.К.И., А.Н.Н. и К.В.А..
Жалбоподателтите поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че действията на ответника Б.П.С. са противоправни и е уважил предявения срещу него иск по чл. 109 ЗС. Неправилно обаче бил отхвърлен предявения негаторен иск срещу „Р.“ ООД. Трите паркоместа били собственост на дружеството, като Б.С. бил негов управител и в това си качество осъществявал правомощията на правото на собственост, като с цел неговото опазване бил ограничил достъпа до паркоместата. Следователно ответникът Б.С. бил действал както в лично качество /съсобственик на дворното място и собственик на самостоятелен обект в сградата/, така и в качеството си на управител на „Р.“ ООД. Претенциите за собственост на ответното дружество били оборени в процеса. Проходът към двора бил обща част по предназначение, а трите паркоместа, като част от незастроеното дворно място, били съсобственост на собствениците на УПИ V-24, кв.222. В този смисъл предявеният срещу „Р.“ ООД иск по чл. 109 ЗС се явявал основателен.
Освен това адресът на управление на дружеството бил именно на ул.“*******, офис 2, гр.София. Неправилно СРС бил приел, че претендираните от Н.Н.И. и К.В.А. неимуществени вреди са само хипотетични и не са пряка и непосредствена последица от действията на ответника, тъй като при липсата на поставена преграда нямало гаранция, че ищците ще могат да паркират в двора, тъй като с оглед броя на собствениците в сградата трите паркоместа не можело да се ползват едновременно от всички. Единствените, които настоявали да им бъде осигурен достъп до двора за паркиране на автомобили били ищците. Те притежавали най-големия дял от УПИ V-24, кв.222 – 18.42 % ид.ч., които се равнявали на 16.78 кв.м. По проект едно паркомясто било от 12 кв.м. и ако не била поставена преграда ищците щели да могат да паркират на едно от трите паркоместа. По делото нямало доказателства, че други собственици са заявили участие в разпределението на паркоместата. Т.е. налице била правна гаранция, а въз основа на нея и напълно легитимни очаквания от ищците да ползват едното паркомясто за паркиране на семейния автомобил с оглед нуждата от полагане на специална грижа за ищцата К.А. – възрастен и болен човек със 72 % инвалидност. Действително правилно СРС бил приел, че с решение на Общото събрание на етажните собственици от 03.12.2015 год. бил приет единствено начина на ползване на двора от всички собственици на апартаменти, а не конкретно от ищците И. и А., но това решение не можело да е аргумент за отхвърляне на исковете за неимуществени вреди. В правомощията на Общото събрание на етажните собственици било да вземе решение единствено за свободния достъп до прохода и дворното място – с оглед онази част от него, която е нужна да ползване на сградата по предназначение и за осигуряване на достъп до нея. По отношение на останалата час от двора, в която се намирали паркоместата, Общото събрание на етажните собственици нямало правомощия. Земята не била със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като липсвала пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място. При това положение разпределянето на ползването на трите паркоместа можело да стане само между собствениците на земята. Извършването на доброволно разпределение на ползването на двора и паркоместата между съсобствениците съобразно обема на правата им не било извършено /било осуетено/ именно поради неоснователните претенции за собственост на двамата ответници. С действията си ответникът Б.С. бил лишил ищцата К.А. от единствената приемлива и безопасна за нея възможност за всекидневен престой на открито и поддържане на двигателна активност. По този начин тя била поставена в принудителна изолация във времето, в което близките й били ангажирани в трудовия процес, т.е. през по-голяма част от деня. Тази ситуация била източник на душевни болки и страдания за ищцата, наред с отрицателните емоции и чувството за несигурност в случаите, когато здравето й било застрашено и се налагало да изчаква да бъде откарана от своите близки в болницата.
Това се било отразило на физическото и емоционалното й състояние, което допълнително било стресирало и ищцата Н.И., която била ангажирана с непосредствените грижи за майка си. Предвид решението на Общото събрание на етажните собственици от 03.12.2015 год. за свободен достъп до двора на кооперацията, което ответниците не били изпълнили, налице били реално настъпили неимуществени вреди. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.
Ответниците по жалбата Б.П.С. и „Р.“ ООД считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържат, че уважаването на иска по чл. 109 ЗС срещу първия от тях не изхождало от наличието на паркоместа в свободната дворна площ, като без значение било кой заявява права върху тях и на какво основание ги ползва. В първоинстанционното производство ищците не твърдели, че ответниците заявяват собственически права върху паркоместата. Те обосновавали такава теза едва във въззивната жалба. От събраните доказателства по делото не се установявало, че ответното дружество е възложило действия по преграждане на прохода и ограничаване на достъпа до свободната дворна площ. Не било доказано, че в полза на ищците било разпределено или предоставено ползването върху едно или повече паркоместа на основание чл. 43, ал. 3 ЗУТ – нито с решение на съсобствениците на дворното място или по съдебен ред по чл. 32, ал. 2 ЗС, нито с решение на Общото събрание на етажните собственици по чл. 11, ал. 1, т. 10, б.“и“ ЗУЕС. Самите ищци били посочили, че претенциите им да ползват едното паркомясто са всъщност „очаквания“, а математическите преобразувания на идеални части от дворното място, което считали, че притежават, и превръщането им в реални части /изразени в квадратни метри/ не държало сметка да естеството на съсобствеността като правно явление и не почивали на закона. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗУТ ясно указвала какъв е начинът на разпределяне на ползването на паркоместата в дворното място, като по делото не било установено, че подобно разпределяне е било извършено. Не били и ясно кое от паркоместата се полага на ищците и защо. Във въззивната жалба ищцата К.А. били изложени за първи път твърдения за настъпили неимуществени вреди, които не били заявени своевременно.
Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 ЗС и искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС срещу
„Р.“ ООД:
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия /иск за прекратяване на нарушението/, както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от нарушението на правото на собственост/.
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2015 год., ОСГК.
С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват ползването на общи части.
Разпечатката съдържа 28 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68aa680c-7011-475a-9514-bf06e640f05e