Определение № 2855 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2855 гр. Варна, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500959 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., ЕГН **********, срещу Определение №4070/13.03.2026г. по гр. д. №9936/2025г. на ВРС, 50 състав,с което производството по делото на ВРС е прекратено поради преценка за предявяване на исковете по чл.40 ЗУЕС след преклузивния срок.

В жалбата се поддържа, че определението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно. Ищцата по делото не е била уведомявана за решенията на ОС на ЕС от 07.10.2024г. в 13.00 часа съобразно изискванията на ЗУЕС; не е било изготвяно и залепвано на видно място съобщение за ОС на ЕС от 13.00 часа, а и такова събрание не е било провеждано. Ищцата не е получавала и по имейл протокола от въпросното ОС на ЕС, а гр.д. №14170/2024г. на ВРС касае друго (валидното, според жалбоподателката) ОС на ЕС от 11.00 часа на 07.10.2024г., като по него тя не е получавала протокол от ОС от 13.00часа. ВРС е прекратил делото, като е отнел правото на ищцата да оспори подробно и в цялост документите към отговора на исковата молба; дори и преди прекратяване на делото тя е оспорила част от тях. Определението по ч.гр.д. №2483/2025г. на ВОС не е било задължително за ВРС относно преценката за срочност или не на предявените искове по чл.40 ЗУЕС. Изложени са и пространни твърдения за факти, част от които – неотносими към настоящото частно производство.

Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на ВРС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, за което излага съображения. Моли определението 1 да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС на Р. Д. Д., ЕГН**********, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС „Фантаси апартментс“, с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, местност **********, за отмяна на решенията по т.1, б. „в“, т.5, б. „б“ и „г“, взети на проведено на 07.10.2024г. в 13.00 часа ОС на ЕС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са наведени съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа се от ответника, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, като във връзка с това са представени към отговора писмени доказателства.

След отговора, с разпореждане №42237/14.11.2025г. ВРС е разпоредил „препис от отговора да се връчи на ищцата с указание в едноседмичен срок от съобщението да изрази становище по наведените в отговора възражения за недопустимост на предявения иск“.

С молба вх. №98545/25.11.2025г. ищцата Р. Д. е повторила твърденията си още в исковата молба, че първият момент, в който е получила протокола от ОС на ЕС от 07.10.2024г. в 13.00 часа е по гр.д. №7840/2025г. на ВРС, 14 състав, както и че дотогава не е била уведомявана за решенията на ОС на ЕС от 07.10.2024г. в 13.00 часа по правилата на ЗУЕС. Оспорила е да е получавала по имейл протокола от въпросното ОС на ЕС, а гр.д. №14170/2024г. на ВРС касае друго (валидното, според жалбоподателката) ОС на ЕС от 11.00 часа на 07.10.2024г., поради което и по него тя не е получила протокола от ОС от 13.00часа. Изложила е и други твърдения отношенията между нея и етажния собственик Славчо Славов. Относно доказателствата, представени с отговора на исковата молба е заявила, че ще направи своите оспорвания своевременно.

Въпреки това в края на молбата е заявила ясно и недвусмислено, че: оспорва съдържанието на документа „съобщение до всички собственици“, подписан от Славов и съпругата му, и „въплатеното в него твърдение, че на посочените там дата и час били поставени протоколите от събранията на ОС на ЕС; оспорва още, че „съобщението е било поставено на видно и общодостъпно място в сградата; оспорва изобщо „да е било проведено ОС в 13.00 часа“; възразила е, че „декларацията, че всички собственици, които са присъствали на ОС на ЕС на 07.10.2024г. са запознати с протоколите“, не я обвързва, тъй като тя не е присъствала на ОС (от 13.00 часа). Оспорила е и достоверната дата на тези частни документи. Възразила е и срещу други доказателства към отговора.

С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по делото със съображения, че от представените с отговора на исковата молба писмени 2 доказателства (съобщение за изготвен протокол от ОС, протокол за поставяне на същото на видно място, друг протокол за поставено собщение и писмо чрез електронна поща) се установява, че решенията на ОС на ЕС от 07.10.2024г. в 13.00 часа са били оповестени съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 13.10.2024г., с оглед на което срокът за обжалването им е изтекъл на 12.11.2024г., а исковата молба по делото е била депозирана месеци по-късно.

По дефиниция 30-дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за предявяване на исковете по ал.1 тече от обявяването на решението на ОС по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Съдебната практика допуска и възможността началото на срока да бъде поставено с момента на узнаване за конкретните взети решения от ОС на ЕС от етажен собственик, който не е присъствал на ОС. При тази хипотеза обаче е необходимо да бъде несъмнено доказано реалното узнаване не само на факта, че е имало ОС на ЕС на конкретна дата, а и на цялото съдържание на взетите от ОС на ЕС решения на нея. Преценката за последното изисква да бъде направен цялостен анализ на доказателствата в тази връзка, като бъдат взети предвид и направените оспорвания от насрещната страна, по отношение на която въпросните доказателства са неизгодни.

Съобразно чл.193, ал.1 от ГПК вр. чл.143, ал.2, пр.2 и ал.3 от ГПК срокът, до който ищецът може да оспори истиността, верността, съдържанието, датата на съставяне и/или доказателствената стойност на писмени доказателства (в зависимост от характера им), които са били представени с отговора на исковата молба, е първото о.с.з. по делото, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Ето защо не винаги би могло да се направи достоверна преценка за изтичане на преклузивен срок за предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС, чл.75 от ЗС и други само на база на материалите към отговора на исковата молба и на този етап от производството.

Действително в случая след постъпване на отговора, с разпореждане №42237/14.11.2025г. ВРС е разпоредил „препис от отговора да се връчи на ищцата с указание в едноседмичен срок от съобщението да изрази становище по наведените в отговора възражения за недопустимост на предявения иск“. С този акт на ВРС обаче не е било дадено изрично указание на ищцата да бъдат изпратени и преписи от доказателствата към отговора, нито такова допълнение е отразено в разписката за връченото съобщение. С акта на ВРС не са били дадени и указания към ищцата да изрази становище по самите доказателства към отговора на исковата молба. Липсва и предупреждение за процесуалните последици, ако ищцата не изпълни указанията на съда. Ето защо няма как да бъде прието, че след изтичане на срока по разпореждането от 14.11.2025г на ВРС ищцата е загубила възможността до първо о.с.з. да оспори всички или част от доказателствата към отговора на исковата молба, на които ВРС се е позовал за да прекрати делото.

Нещо повече – с молба вх. №98545/25.11.2025г. ищцата Р. Д. е преповторила твърденията си от исковата молба досежно липса на връчване и на обявяване на протокола от ОС от 13.00 часа. Оспорила е да е получавала по имейл протокола от въпросното ОС на ЕС, а гр.д. №14170/2024г. на ВРС касае 3 друго (валидното, според жалбоподателката) ОС на ЕС от 11.00 часа на 07.10.2024г., поради което и по него тя не е получила протокола от ОС от 13.00 часа. В края на молбата (л.117-гръб от делото на ВРС), по повод материалите към отговора е заявила ясно, че: оспорва съдържанието на документа „съобщение до всички собственици“, подписан от Славов и съпругата му, и „въплатеното в него твърдение, че на посочените в него дата и час били поставени протоколите от събранията на ОС на ЕС; оспорва, че „съобщението е било поставено на видно и общодостъпно място в сградата; оспорва изобщо „да е било проведено ОС в 13.00 часа“; възразила е и че „декларацията, че всички собственици, които са присъствали на ОС на ЕС на 07.10.2024г., са запознати с протоколите“, не я обвързва, тъй като тя не е присъствала на ОС от 13.00 часа; оспорила е и достоверната дата на тези частни документи.

Така предприетото оспорване на удостоверителното действие на протоколите по ЗУЕС досежно спазване на процедурата по закона по свикване, обективиране и оповестяване на решенията от ОС на ЕС, а също и на противопоставимостта и достоверната дата на част от доказателствата към отговора, е пречка те да бъдат кредитирани (на този етап от развитието на производството), като само въз основа на тях да бъде категорично установено „узнаване за съдържанието на решенията“ от ищцата на приетата от ВРС дата през м.10.2024г. Само от разпечатката за изпратено писмо по имейл няма как да бъде изяснено (засега) получаване и/или запознаване от адресата с писмото. От приложените извадки от материали по гр.д. №14170/2024г. на ВРС също не може да бъде направен несъмнен извод за същото, при отчитане на различния предмет на това дело спрямо настоящото. Колкото до приетото по ч.гр.д. №2483/2025г. на ВОС – то не обвързва настоящия въззивен състав, като не е било задължително и за ВРС относно преценката за срочност или не на исковете, тъй като е било постановено по реда на чл.389 вр. чл.396 от ГПК.

Въз основа на всичко изложено съставът на въззивния съд намира, че преценката за предявяване на исковете по чл.40 от ЗУЕС след преклузивния срок по ал.2, само с оглед представените с отговора писмени доказателства (оспорени от ищцата), не може да бъде направена достоверно и обосновано на настоящия етап от производството. Необходими са последващи процесуални действия, едва след които въпросът може да бъде разгледан отново и по него да бъде формиран цялостно и процесуално обоснован извод.

Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4070/13.03.2026г. по гр. д. №9936/2025г. на ВРС, 50 състав, с което производството по делото на ВРС е прекратено на настоящия етап от неговото развитие.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените 4 действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5