Решение № 6011 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6011 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110126898 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ******************* (с предишно наименование ************************), с която срещу Е. М. Б., са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане в полза на ищеца за сумата в размер на 19,05 евро, с равностойност в лева от 37,25 лева, представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги № 626025573 от 25.03.2022 г. за мобилен номер ****************, за периода от 05.06.2022г. до 04.09.2022г., за сумата в размер на 109,87 евро, с равностойност в лева от 214,88 лева, представляваща неустойка поради предсрочното 1 прекратяване на договора по вина на потребителя, сумата в размер на 5,56 евро, с равностойност в лева от 10,88 лева, представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги № 626025884 от 25.03.2022 г. за мобилен номер ***********, за периода от 05.06.2022г. до 04.10.2022г., за сумата в размер на 408,34 евро, сд равностойност в лева от 798,65 лева, представляваща неустойка поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, за сумата в размер на 3,27 евро, с равностойност в лева от 6,39 лева, представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги № 626025985 от 25.03.2022 г. за мобилен номер ***************, за периода от 05.06.2022г. до 04.10.2022г., за сумата в размер на 64,65 евро, с равностойност в лева от 126,45 лева, представляваща неустойка поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, за периода от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61934/2024 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 2

50217/17.02.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Е. М. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, като предявени при наличието на правен интерес от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 61934/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК от ответника.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че между страните са валидно сключени договори за далекосъобщителна услуга, изпълнение на задълженията си по договорите, размера на вземанията и 3 тяхната изискуемост, а по исковете за неустойка, че между страните са възникнали горепосочените договорни правоотношения, че в тях валидно е уговорена неустоечна клауза, размера на неустойка и изискуемост на вземането.

Съдът приема исковете за частично основателни при частична доказанност по основание и размер, поради следното:

От съвкупния доказателствен материал по делото, съдът намира, че се установи наличието на договорни правоотношения между страните, доставянето на далекосъобщителните услуги, както и размера на сумите по фактурите. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, с който да оспорва осъществяването на горепосочените и относими към предмета на делото факти и обстоятелства. Единственото което се оспорва е твърдението на ищеца, че ответникът дължи като неустойка сумата в размер на 798,65 лева, дължима по договор за мобилни услуги № 626025884 от 25.03.2022г., за услуги предоставени за мобилен номер ***********, от която сумата в размер на 49,98 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаметни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, всяка в размер на 13,15 лева без ДДС, както и сумата в размер на 735,52 лева, представляваща разликата между страндартната цена на рутер ****************** без отстъпка съгласно актуалната към 4

25.03.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договор за мобилни услуги № 626025884 от 25.03.2022г. В тази връзка с молба с вх. № 50217 от 17.02.2026г. ищецът позиционира вниманието на съда, като посочва, че на 17.03.2023г. ответникът е върнал горепосоченото устройство, поради и което правният интерес на ищеца за установяване дължимостта на сумата от 735,52 лева е отпаднал, като се сезира съдът с искане този факт да бъде взет в предвид при решаване на делото по същество.

Съответно т. 23, б. "б" и "в" от Общите условия на ищеца предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му 5 за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, ******************** има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите условия ********************* има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.

За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Задължението за абонаментни такси е дължимо и без налично потребление.

Представените фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен 6 свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва доставянето на процесните услуги и размера им, съдът не изслуша експертиза в тази връзка, с оглед процесуална икономия. По изложеното съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им, касаещи месечни абонаментни такси и ползвани услуги по процесния договор. Съответно не се оспорва от ответника, че договорите са сключени между страните, както и че по силата на договора ищецът е предоставил на ответника за временно ползване процесните рутер ****************** и ********************.

По изложеното съдът достигна до извод, че исковите претенции с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са доказани и по основание и по размер.

По отношение на претендираната неустойка: В разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия /ОУ/, приложени към заявлението е уредена правната възможност ************* да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява 7 задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. В чл. 19б от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от ищеца, когато абонатът не е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ, която именно хипотеза се установява в производството. Отговорността за неустойка е уговорена и в т.11 от процесните договори.

Ответникът не доказа в производството положителният факт на заплащане на процесните суми. Единствено безспорно се установи от приетия по делото приемнопредавателен протокол № 483200008769 от 17.05.2023г., че на посочената дата, преди подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК е върнал устройство рутер ******************, поради което в тази част за сумата в размер на 735,52 лева, иска за неустойка следва да бъде отхвърлен. Следва да се посочи, че устройството е върнато преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което за ищеца не е отпаднал правния интерес от установяване със сила на присъдено нещо дължимостта на горепосочената сума не само в хода на процеса, а въобще същият не е бил наличен към датата на подаване на заявлението. В останалата част по исковете за неустойка, доколкото се установи и не се оспорва, че ответникът не е изпълнил основното си задължение да заплати, дължимите във връзка с договора абонаментни такси, съдът намира, исковете за основателни. Задължението за заплащане на неустойка, при наличието на предпоставките за това, по 8 своята правна същност е срочно и не е нужна покана за изпадането на ответника в забава. От друга страна неустойката е уговорена в договора и по своята правна природа има характер на компенсаторна такава. По отношение на нея съдът следва служебно да направи преценка, доколко договорната клауза не противоречи на добрите нрави, което би обусловило нейната нищожност.

Съгласно постановката на ТР № 2014 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът по двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, каквито са процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била уговорена. Неустойката е компенсаторна по своя характер, като целта й е да възмезди вредите на кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря. Предвидимата вреда към датата на сключване на договора за предоставяне на електронни услуги при предсрочното му прекратяване е нереализирания приход от ползването на предоставени номера в рамките на срока на договора. В рамките на срока на договора очакванията на оператора, който предоставя електронни услуги, са да получи договорените месечни такси, както и суми над тях във връзка с друго реализирано потребление. В случаите, когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на потребителя, довело до прекъсване на договорната връзка, клаузата за заплащане на неустойка в рамките на таксите за остатъка от срока на договора, но не повече от 9 трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси, не може да бъде опредЕ. като неравноправна или противоречаща на добрите нрави, нито като прекомерна.