Решение № 14689 от 29.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36443/2024
- Вид
- Решение № 14689
- Подписан
- 29.07.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 88347 от 20.06.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 149548 от 17.10.2024 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 2972 от 20.01.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 42263 от 01.04.2026 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 14689 гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110136443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. И. срещу „К. Инс“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 2160 лв. - неоснователно платена от ищцата сума за възнаградителна лихва – 360 лв. и такса „Г.“ – 1800 лв., във връзка с недействителен договор за потребителски к. № 111747/08.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69522/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски к. № 111747/08.02.2021 г., като по силата на договора ответникът й предоставил в заем парична сума в размер на 2500 лв. Договорът е сключен при следните условия - 12 погасителни вноски, ГПР – 49,07 %, ГЛП – 36 %, при размер на месечната погасителна вноска от 238,33 лв. и обща стойност на плащанията – 2860 лв. Твърди, че след сключване на договора е погасила изцяло задълженията си към ответника и е заплатила сума в размер на 4660 лв., представляваща главница в размер на 2500 лв., възнаградителна лихва в размер на 360 лв. и такса „Г.“ в размер на 1800 лв., представляваща по същество неустойка за неизпълнено задължение за представяне на обезпечение за потребителския к.. Пълното погасяване на дължимата сума по договора е потвърдено от ответника с издадено от него Удостоверение с изх. № 000376/14.05.2021 г. Ищцата твърди, че е заплатила неоснователно сумата от 2160 лв.
Счита, че клаузата, на основание на която е заплатила такса „Г.“ от договора за к. е нищожна – чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е 1 неравноправна по смисъла на ЗЗП – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, при уговорено изначално неизпълними условия за предоставяне на обезпечение, представлява сигурна печалба за к.ора, освен това, клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като така уговорената неустойка излиза извън присъщите на неустойката функции и е само средство за обогатяване на к.ора. Счита, че са нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в договора за к. не е посочен реалният лихвен процент и ГПР, съответно целият договор за к. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на к.а, но не дължи лихва или други разходи по к.а. По тази причина твърди, че сумите за възнаградителна лихва (360 лв.) и такса „Г.“ (1800 лв.) са платени при начална липса на основание, съответно са недължимо платени. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски к. № 111747/08.02.2021 г., но оспорва в същия да се съдържа клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищцата изрично се е съгласила с разписаните в договора клаузи. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че са заплатени сочените суми в общ размер на 4660 лв. във връзка с процесния договор за к., както и че договорът, респективно отделни клаузи от същия са нищожни на заявените от ищцата основания, съответно че сумите са недължимо платени. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. е допуснато изменение на размера на исковете по реда на чл. 214 ГПК чрез тяхното намаляване от сумата от 2160 лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 360 лв. и такса „Г.“ в размер на 1800 лв., до сумата от 720 лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 120 лв. и такса „Г.“ в размер на 600 лв., като производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК за разликата над тези суми до първоначално претендираните размери. Определението не е обжалвано от страните, с което е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По правилата на разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума, включваща възнаградителна лихва (120 лв.) и такса „Г.“ (600 лв.) в полза на ответника.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за задържане на сумата, както и че на потребителя при сключването на 2 договора за к. е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора и че клаузите на договора са индивидуално уговорени.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че между тях е сключен договор за потребителски к. № 111747/08.02.2021 г. По делото е приет договор за потребителски к. „Екстра“ № 111747/08.02.2021 г., ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските к.и, видно от които „К. Инс“ АД като к.одател е предоставило на С. Н. И. като к.ополучател потребителски к. „Екстра“ в размер на 2500 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, при срок за погасяване на к.а – 12 месеца от датата на подписване на договора и краен срок за издължаване на к.а – 08.02.2022 г.
Предвидено е, че к.ът ведно с дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски в зависимост от срока на ползване на сумата. Съгласно договора дългът по к.а се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е в размер на 49,7 %.
Съгласно чл. 4 от договора к.ополучателят е избрал к.одателят да ангажира дружество г., за г.иране връщане на вноските му по к.а, за което се е съгласил да заплати в полза на к.одателя „такса г.“, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към договора погасителен план. Дължимата вноска включва главница, лихви и „такса г.“, като размерът им се определя от размера на отпуснатия к., срока, за който е отпуснат и лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора (чл. 4.1.).
В чл. 8.1. от представените Общи условия, приложими към договора, е посочено, че с цел г.иране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на к.одателя към к.ополучателя последният може да предостави на к.одателя обезпечение – банкова гаранция в срок до 14 дни от подаване на заявката, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 24 часа от подаване на заявката.
Съгласно чл. 4.12. срокът за одобрение на заявката за к. е както следва: в случай че к.ополучателят е заявил к. без обезпечение – 20 дни от подаване на заявлението, а в случай, че к.ополучателят предостави обезпечение под формата на поръчителство – 24 часа от предоставянето му на к.одателя.
Видно от Приложение № 1 – погасителен план, задълженията на ищцата по договора възлизат на 2500 лв. – главница, 360 лв. – договорна лихва, 1800 лв. – такса „Г.“, или общо 4660 лв., дължими на 12 равни месечни вноски за периода от 08.03.2021 г. до 08.02.2022 г., включващи: 208,33 лв. – главница и последна вноска 208,37 лв., 30 лв. – възнаградителна лихва, 150 лв. – такса „Г.“
За установяване на релевантните по делото факти е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът к.ира след преценка по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От заключението се 3 установява, че изплатената от ищцата сума по договор за потребителски к. „Екстра“ № 111747/08.02.2021 г. е в общ размер на 3220 лв., което плащане е разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 2500 лв., погасена договорна лихва в размер на 120 лв., погасена такса „Г.“ в размер на 600 лв. Според вещото лице с включени договорна лихва и такса „Г.“ (спрямо погасителен план) ГПР е в размер на 256,62 %.
В конкретния случай страните не спорят, че между тях е възникнало правоотношение по договор за потребителски к., сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница. Правната уредба на договора за потребителски к. се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който к.орът предоставя или се задължава да предостави на потребителя к. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски к. е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищцата фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В случая договорът за к. се счита за сключен не в момента на подписването му на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ищцата чрез потвърждение в съответния линк. Ето защо и съдът приема за доказан факта, че между страните е сключен посоченият договор за потребителски к. с посоченото по-горе съдържание, както и че сумата по договора е получена от ищцата, която не е оспорила нито сключването на договора за потребителски к., нито получаването на сумата по договора.
Доколкото страна по процесния договор, в качеството си на к.ополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, 4 ал. 1 ЗПК и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски к., а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП. Нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид нормата на чл. 22 ЗПК относими към служебната проверка на съда в разглежданата хипотеза са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Разпечатката съдържа 28 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68a95b19-7cef-465b-b4b4-45aa270f0731