Определение № 37792 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37792 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20261110116816 по описа за 2026 година

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.Б.Б.“ ЕООД срещу А. Х. К., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 29.06.2020 г. между А. Х. К. и „С.К.“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № 430891, по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 900 лв., която следвало да върне в срок до 29.04.2021 г., при уговорен ГЛП от 40,05% и ГПР в размер на 47,88%. Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора. Излага доводи, че по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) кредитодателят прехвърлил на „А.Б.Б.“ ЕООД непогасените вземания по договора, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. При условията на евентуалност, в случай че съдът установи ненадлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, ищецът прилага препис от същото към исковата молба. Твърди, че в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 654/2026 г. по описа на РС – Силистра, която не е влязла в законна сила, за сумата от 134,97 евро, представляваща непогасен остатък от главницата по кредита. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит, както и усвояването на сумата от 900 лв. Счита, че договорът за кредит бил нищожен поради липса на съгласие от страна на кредитополучателя. Оспорва предоставянето на общите условия на „С.К.“ ООД на кредитодателя. Излага доводи за нищожност на договора поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала ясното относно механизма на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че при изчисляване на ГПР по кредита следвало да бъде съобразена и дължимата неустойка, представляваща общ разход. Отбелязва липсата на яснота относно отделните 1 компонентни от дължимата погасителна вноска. Излага съображения относно нарушаването на императивни изисквания, установени в ЗПК. Твърди, че предвид нищожността на договора, дължима била единствено чистата стойност на заема, която била платена изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и „С.К.“ ООД, при посочените в исковата молба параметри; предоставяне на заемната сума на ответника; договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Според дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. В случая, ищецът твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние – по електронен път, чрез използването на интернет страница на кредитора.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора като чл. 18, ал. 2 от този закон предвижда, че за доказване на електронни изявления се прилага ЗЕДЕУУ. Съгласно чл.

2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В тежест на ищеца е да докаже размера на непогасения остатък от дължимата главница по договора; прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит в полза на ищеца чрез цесия, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за усвояването на сумата по заема от ответника, както и за размера на непогасения остатък от главницата по договора.

По доказателствата:

С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Налице са основания за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 654/2026 г. по описа на РС – Силистра.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.03.2027 от 14.15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 654/2026 г. по описа на Районен съд – Силистра.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 183, ал. 1 ГПК, тъй като не са налице обстоятелства, които да налагат представянето на приложените към исковата молба документи в оригинал.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 190 ГПК, тъй като извършването на счетоводни справки не попада в приложното поле на цитираната разпоредба.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК, страните лично, респ. чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл.19, ал.1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, ***, ет. 2, ст. 204, тел. ***, email: [email protected].

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 140б, ал. 1 ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Съгласно чл. 140б, ал. 2 ГПК страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4