Решение № 250 от 12.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500284 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.26 ЗЗД и чл.

143 ал.5 ЗПП, във връзка с чл. 19 ЗПК и чл. 55 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК .

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ИВ. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр.

В., ул. „К.О. „ № 16 представляван от адв. Д.Ф. със съдебен адрес : гр. С., ул. „П.П. „ № 1, ет.5, ап.14 против решение № 260200/03.11.2021 г. по гр.д. № 10/ 2021 г. по описа на РС- В. в частта ,в която е отхвърлен предявения главен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 272384/25.02.2019 г. и комулативно съединения с него главен осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума от 792,00 лв. , както и евентуално съединения иск за присъждане на сумата в размер на 438,36 лв. заплатена неустойка въз основа на чл.3.3 от същия договор. В жалбата са изложени подробни доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила , на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено решението в обжалваните части. Поддържат се доводи за неправилност изводите на съда за липсата на основания за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, както и за липсата на доказателства за извършени плащания по договора. Излагат се подробни доводи в тази насока. Сочат се нови доказателства. Претендират се съдебноделоводни разноски, включително и възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл. 38 ал.2 ЗА.

Постъпил е в срок писмен отговор на въззивната жалба от ответника в 1 първоинстанционното производство „ Ай Ти Еф Груп „ АД , който чрез своят процесуален представител поддържа доводи за нейната неоснователност. Поддържа се , че обжалваното решение е правилно и обосновано, че потребителят е сключил договор за потребителски кредит , който не съдържа изложените в исковата молба и във въззивната жалба пороци, които да водят до недействителност на целия договор. Оспорват се доказателствените искания на жалбоподателя. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства по същество намира следното.

Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно комулативно съединени искови претенции за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 272384/25.02.2019 г. , като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК , както и за осъждане на ответника – кредитодател да заплати на ищеца сумата в размер на 792,00 лв. представляваща недължимо получена от него по този договор. Предявени са и евентуално съединени с главните претенции – претенция за прогласяване на нищожност на клаузите на чл.3.3 и 3.4 от договора , както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 438,36 лв. представляваща недължимо получена по договора неустойка.

По делото не е било спорно , че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 272384/25.02.2019г. , по силата на който ответникът „Ай ти еф груп" АД е предоставил на ищеца И.П. паричен заем в размер на 1500,00 лв. за срок от 12 месеца като е определен и крайния падеж 20.02.2020 г. в погасителен план. Договорът е сключен при следните условия : Размер на заема 1500,00 лева; Срок на кредита: 12 месеца;

Размер на вноски по кредита: 154,47лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.66%;

Фиксиран годишен лихвен процент - 41,0% или договорна лихва в размер на 353,64лв.; обща сума за плащане 1853,64 лв. В договора е инкорпориран погасителен план за връщането на заетата сума от общо 1853,64лв. на 12 месечни вноски, платими на конкретно посочени дати.

Не е спорно между страните, че съгласно чл.1.7 от същия договор, страните са се споразумели, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, заемателят да 2 представи обезпечение- банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.В чл.3.3 от същия договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението на заемополучателят да осигури и представи в срок посочените поръчители или банкова гаранция или обезпеченията по някаква причина бъдат прекратени, то дължи на заемателят неустойка в размер на 1194,36 лв., която се начислява на месец, считано от изтичане на срока за представяне на обезпечението и се дължи само за периодите в които кредита е бил необезпечен. Начислената неустойка се заплаща заедно с погасителната вноска по кредита, съобразно уговорения Погасителен план.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити, в който се съдържа информация, идентична с условията при които е сключен ДПК.

Представени са и действащите към момента на сключването но процесния договор ОУ, като в тях подробно са разписани правилата по които се кандидатства и се сключва ДПК от разстояние по реда на ЗПФУР. В раздели 6 и 14 са разписани правилата свързани с правото на потребителя на отказ от договора и за предсрочно погасяване на кредита.

Не спорно, че заемната сума от 1500,00 лв. е поучена от ищеца. Същият факт безспорно се установява и от заключението на неоспорена от страните ССчЕ, като в констативно-съобразителна част на същото се установява още, че не са налице данни ищецът да е направил погасителни вноски, поради което и задължението му е по пера както са в договора. От заключение по ССчЕ се установява , че ГПР , изчислен съобразно формулата, определена по силата на приложение №1 към чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит, ако се включи само договорната лихва уговорена като 41,0% -е в размер на 49,66%. В случай, че неустойката от 1194,36 лв. бъде прибавена като разход по кредита наред с договорната лихва , то ГПР е 335,55%.

При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното . Безспорно е, че процесният договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният в процесния договор е в размер от 41%.

3

Клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратни заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите, както и че ако това бъде направено, същият би следвало да бъде 335,55 % и да надхвърли 50% -няколко пъти максимално допустимият размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК.

По своето естество тази клауза не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя д обуслови настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна тя води до скрито оскъпяване на кредита.По съществото тя е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би била печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на кредита.

Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният процент по един необзпечен кредит да бъде по-висок от този на обезпечения , но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и „санкция „ за неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение.Подобна неустойка фак не е санкция за неизпълнение.

Освен това невключването на неустойката съставляваща скрита лихва, в ГПР води до несъответствие между действително прилагания от кредитора ГПР и посочени в договора, а това от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика и води до неравноправност на договора. Скритото оскъпяване на кредита е и в противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл.

21 ал.1

ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът от 25.02.2019 г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен. Ето защо предявеният иск за обявяване на недействителността му е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Неоснователен е обаче предявения с него комулативно съединен осъдителен иск за връщане на недължимо платените суми извън чистата стойност на кредита или сумата в размер на 792,00 лв. , тъй като по делото не се установява безспорно ищецът да е заплащал каквито и да било свои задължения по процесния договор за потребителски кредит. В тази връзка съдът намира за изцяло неоснователни оплакванията изложени във въззивната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения касаещи събиране на доказателства. Видно от данните по делото , съдът в доклада си е дал конкретни и ясни указания на страните за доказателствената тежест , която носят. Уважил е доказателственото искане на ищцовата страна и е допуснал изслушване на заключение по ССчЕ. С молба подадена по делото преди разглеждането на същото в открито съдебно заседание, ищецът чрез своят 4 процесуален представител е заявил, че е запознат със заключението на експерта и не го оспорва. Направил е ново доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача, но в съдебно заседание ВЛ е заявило, че е извършило проверки, данните от които е отразило в неоспореното заключение , като е допълнило своите констатации за липсата на данни за извършени плащания по този договор. При това положение, след като заключението е прието без възражения от страна на ищцовата страна , не са били налице основания за събиране на нови доказателства. Липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения ,не дават основания на въззивния съд да събира нови доказателства пред въззивна инстанция – при положение , че страната е могла да ги представи , респективно да възрази срещу заключението при приемането му от първонистанционния съд, но това не е било сторено своевременно. Само за пълнота на изложението , следва да се посочи, че и в заседанието , в което делото е разгледано от въззвният съд жалбоподателят , чрез своят процесуален представител е заявил, че делото е изяснено от фактическа страна и е направил искане то да се приключи , без каквито и да било заявления или уточнения във връзка с необходимостта от събиране на нови доказателства. Осъдителната искова претенция съединена комулативно с главната установителна – е недоказана и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.