Акт от 21.10.2019, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 374

Гр. Габрово, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 20.09.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретаря ДАНИЕЛА

МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2391 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по обективно съединени искове, заявени от В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9 за заплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Сочи, че от 18.07.2014г. до 11.12.2017г. работила във фирма „ТСКА - 93" ЕООД. Трудовото й правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 139/18.07.2014 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от КТ в полза на работодателя „ТСКА-93"ЕООД. Съгласно него ищцата била назначена на длъжност „социален асистент" с месторабота - Германия.

С последващи допълнителни споразумения от 10.03.2017 г. и 01.06.2017г. между работодателя и В.М. били уговорени изменения в мястото на работа, размера на трудовото възнаграждение, допълнителните и командировъчни /дневни/ пари с общ размер 1233,20 Евро бруто, нето 1050 Евро. В трудовия договор, както и в допълнителните споразумения към него, работодателят не бил посочил конкретния размер на месечното трудово възнаграждения на ищцата, нито размера на полагащите й се командировъчни /дневни/ пари.

Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено по нейна молба със Заповед №206/11.12.2017г., издадена от работодателя „ТСКА-93” ЕООД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /придобито право на пенсия/, като заповедта й била връчена срещу подпис на 11.12.2017г. В Заповедта й било посочено да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - брутно трудово обезщетение за срок от два месеца, без да е посочен размера на обезщетението. Не било записано и изплащане на обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г.

На 30.01.2018г. от ф-ма

,,ТСКА 93” ЕООД била преведена по банкова сметка ***,45 Евро, равняващо се на 828 лева по курса на деня, с посочено основание за плащане - обезщетение при пенсиониране 2017г.

Тъй като тази сума не съответствала на реално дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, В.М. подала жалба-сигнал до ДИТ- Габрово. При извършената проверка било установено, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, които следвало да й бъдат платени, било в общ размер на 3291,02лв. за два месеца бруто и нето 2961,92лв. /след приспадане на дължимия данък ДОД/. Констатирано било също въз основа на представените ведомости за трудовите възнаграждения и справка изготвена от Управителя на „ТСКА -93" ЕООД, че ищцата В.М. ползвала само 8 дни платен отпуск през 2016г. и 8 дни платен отпуск през 2017г. Съгласно посочения трудов договор ищцата имала право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2016г. и 20 работни дни за 2017г.

За предоставения неплатен отпуск ищцата не била депозирала молби.

В указания от ИТ-Габрово срок ответникът изплатил остатъка от дължимото обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, а именно сумата в размер на 2133,92лева, но не било извършено плащане на полагащото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен отпуск.

По силата на чл. 177 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплащал на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят отработил най-малко 10 работни дни. Това бил м.08.2017г., през който месец ищцата В.М. имала отработени 23 работни дни. Или размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение се равнявало на 1645,51 лв.: 23 = 71,54 лв., като дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се равнявало на 858,48 лева за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 858,48 лева за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г., или обшо в размер на 1716,96 лева. Към настоящият момент горепосоченото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ не било платено.

Искането на ищцата е съдът да осъди „ТСКА -93"ЕООД, с ЕИК131146449 да й заплати следните суми:

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.;

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на подаване на исковата молба /03.12.2018г./, до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва факта, че ищцата работила в ответното дружество, както и факта, че трудовото правоотношение /ТПО/ било прекратено със заповед № 206/11.12.2017г.

Исковете били неоснователни, тъй като през посочените две години ищцата през голяма част от времето била в „неплатен отпуск".

Това било констатирано и от ИТ - Габрово.

Безспорно било, че:

- за 2016г. г-жа М. ползвала 8 дни платен отпуск и 93 дни неплатен отпуск;

- за 2017г. г-жа М. била ползвала 8 дни платен отпуск и 126 дни неплатен отпуск.

Щом това било така, то тя нямала право на 20 дни платен отпуск за всяка от тези години и съответно, нямала право да получи обезщетение за тези 12 дни, които не ползвала. За всяка от тези години, ищцата имала право на платен отпуск пропорционално на времето, през което работила или за времето, което се признава за трудов стаж. Дните, в които ищцата била в неплатен отпуск, не следвало да се зачитат за трудов стаж и това означавало, че двадесеттте дни платен отпуск, които й се полагали по закон, следвало да се редуцират съобразно реално отработеното през година време.

Оспорва исковете и по размер. Ищцата неправилно прилагала чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 177 на КТ.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищцата за 2016 г. и 2017 г.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че от 18.07.2014г. до

11.12.2017г. ищцата работила във фирма „ТСКА - 93" ЕООД, като трудовото правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 139/18.07.2014 г. Съгласно него ищцата била назначена на длъжност „социален асистент" с месторабота - Германия.

С последващи допълнителни споразумения от 10.03.2017 г. и 01.06.2017г. между Работодателя и В.М. били уговорени изменения в мястото на работа, размера на трудовото възнаграждение, допълнителните и командировъчни /дневни/ пари с общ размер 1233,20 Евро бруто, нето 1050 Евро.

Не е предмет на спор също така, че:

- трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед №206/11.12.2017г.;

- за 2016г. ползвала 8 дни платен отпуск;

- за 2017г. г. ползвала 8 дни платен отпуск.

При изслушването на ищцата по реда на чл. 176

ГПК, тя заяви, че през периодите, в които не е била командирована в ФР Германия през 2016 г. и 2017 г., не е работили в Р България за дружеството ответник.

От извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и трудовото досие на ищцата е видно, че:

За 2016 г. са подадени молби от ищцата за неплатен отпуск, както следва:

1.

Молба от 29.03.2016г. за ползване на неплатен отпуск от 02.04.2016г. до , брой дни ... /не е посочена крайната дата и броя дни/.

Със заповед № 322/28.03.2016 г. на ищцата е разрешен неплатен отпуск в размер на 36 дни - от 02.04.2016 г. до 29.05.2016 г.

2.

Молба от 30.08.2016г. за ползване на неплатен отпуск от 09.09.2016г. до ...................., брой дни ... /не е посочена крайната дата и броя дни/.

Със заповед № 334/29.08.2016 г. на ищцата е разрешен неплатен отпуск в размер на 57 дни - от 09.09.2016 г. до 26.11.2016 г. вкл.

За 2017 г. е подадена една недатирана молба от ищцата за ползване на 42 дни неплатен отпуск за периода от 04.04 до 31.05.2017 г.

Неплатен отпуск за поискания период е разрешен на ищцата със заповед № 421/11.09.2017 г.

За 2017 г. са осчетоводени и отразени в досието на ищцата още 88 дни неплатен годишен отпуск, относно които не са налице никакви молби на работника.