Решение № 1551 от 25.11.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№.........................................2021г., гр.Варна В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и седми октомври 2021г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА с участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1114/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. И.З., срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-2607/30.03.2016г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, с който на лицето са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2012-2015г. общо в размер на 5 555.12 лв. и лихви за просрочие – 1 473.17 лв.

С жалбата и с допълнително представена, уточняваща молба от 18.06.2021г. АУЗД се атакува като нищожен, неправилен и незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че оспореният акт никога не е бил връчван на С.П., поради което същият не е породил за нея правно задължение. Изложени са твърдения за нищожност на оспорения АУЗД поради некомпетентност на органа, който го е издал и поради липса на мотиви. В подкрепа на алтернативните твърдения за незаконосъобразност на акта е посочено, че в него не са конкретизирани имотите, за които са начислени задълженията за ДНИ и ТБО, както и че неправилно е изчислена данъчната оценка на имотите, която е послужила като данъчна основа за определяне размера на спорните публични задължения. Изрично се оспорва фактът, че С.П. е собственик на недвижимите имоти, посочени в процесния АУЗД. На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника адв.З.. В последното такова са депозирани молби със становище по доказателствата и по съществото на спора, като се моли уважаване на жалбата.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директор на

Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл.ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, потвърждават както констатациите на органа, послужили като основание за издаване на процесния АУЗД, така и правилното определяне на задълженията на оспорващата за ДНИ и ТБО, като методика и по размер. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, срещу подлежащ на оспорване административен акт. От страна на ответника не са представени доказателства за редовното връчване на процесния АУЗД на оспорващата С. П.. Съдържащите се такива в преписката не установяват спазване на процедурата по чл.32 от ДОПК и по-специално тези по ал.1 до ал.5 на цитираната разпоредба. Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Настоящото производство е образувано след като е изчерпана възможността за оспорване на акта по административен ред и процесният АУЗД е мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна – по аргумент от чл.156, ал.4 от ДОПК.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата се явява допустима за разглеждане.

По предмета на делото:

След приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване, от процесуалния представител на жалбоподателя по електронна поща е постъпил документ с.д. № 16362/08.11.2021г. с молба за отмяна хода по същество на делото с оглед на това, че жалбата, по която то е образувано, е насочена срещу АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г., а вместо него ведно с административната преписка ответникът е представил друг административен акт - АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г., като съдът е посочил в свое определение от 31.05.2021г., че именно вторият е предмет на оспорване в съдебното производство. В уточняваща молба от 16.11.2021г. лицето е посочило, че АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г. е този, който е посочен в електронното досие на сайта на Община Варната, като уточнява, че не й е връчван никакъв акт.

За установяване на изнесените в молбата на адв.З. и с оглед необходимостта от преценка, дали са налице основания за отмяна на хода по същество, съдът е задължил ответната страна в 3-дневен срок от съобщаването да заяви дали от ответника има издаден друг АУЗД от дата 30.03.2016г., с който за оспорващата С. П. П. са установени други публични задължения. В отговор от Дирекция „МД“ при Община Варна е постъпило писмо с.д. № 16719/12.11.2021г., в което е посочено, че не е издаван АУЗД с идентифициращ акта № АУЗД с №

МД-АУ-2607-1/30.03.2021г., с който за оспорващата да са установени други публични задължения, различни от тези, които са били предмет на проверка в производството по настоящото дело.

Освен горните изявления на страните, съдът съобрази и следните обстоятелства:

-С административната преписка е представен АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г., както и документи във връзка с издаването на същия;

-Двата акта са с един и същи номер и дата, като ги различава единствено само добавената единица;

-В самата жалба, макар и да е посочен като предмет АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г. са цитирани като обжалвани задължения за ТБО и ДНИ в същия размер, както по АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г.;

-От процесуалния представител на оспорващата е депозирана уточняваща молба с.д. № 9133/ 18.06.2021 г., приложена на лист 44 от делото, в която изрично са посочени аргументите, с които се атакува не друг акт, а именно АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. без допълнително поставена цифра 1/едно/ в регистрационния номер.;

-Налице е изрично изявление на ответната страна, че акт с такъв № 2607-1 не е издаван на жалбоподателката;

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на хода по същество, доколкото няма съмнение относно обстоятелството, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е не друг акт, а именно АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г. с вид и размер на задълженията, както са докладвани от съда с Определение 1518/21.06.2021г. Счита, че добавената единица е начин за индивидуализация на същия акт, но в програмния продукт ползван от ответната страна, като това обстоятелство се потвърждава и от факта, че в приложената от жалбоподателката справка от електронното й досие, е посочен единствено АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г., но не и АУЗД №

МД-АУ-2607/30.03.2016г., какъвто безспорно е издаван и е приложен от ответника.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Процесният АУЗД №

МД-АУ-2607/30.03.2016г. е издаден от Н Х. Н., изпълняваща длъжността главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, в качеството на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „МД“, с който е установен размера на задълженията на С.П. за 6 /шест/ имота, притежавани от нея в съсобственост, представляващи ДНИ и ТБО за периодите 2011г., 2012г., 2013г. 2014г., 2015г. в общ размер на 5 555.12 лв. главница /2 583.48 лв. ДНИ и 2 971.64 лв. ТБО/ и лихви за просрочие – 1 473.17 лв.

/682.49 лв. за ДНИ и 790.68 лв./. Лихвите са изчислени към 30.03.2016г. – датата на издаване на оспорения АУЗД.

Актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.54, ал.1 от ЗМДТ по декларации по чл.14 от ЗМДТ от 26.05.1998г., след като при служебна проверка е установено, че за посочените в акта периоди и имоти задълженото лице не е плащало дължимите ДНИ и ТБО.

Процесните задължения са за следните имоти по имотни партиди:

1/Партида № 5806101085004 – Апартамент №№ 18 и 19 на терасовиден жилищен етаж в сграда на ул.“Рали Мавридов“ № 17 в гр.Варна, заедно с принадлежаща изба № 20, ведно с 2,6297 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

2/Партида № 5806101085005 –

Магазин № 2 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 17 в гр.Варна заедно с принадлежаща изба № 21, ведно с 4,2313 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

3/Партида № 5806101085006 -

Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 17 в гр.Варна заедно с принадлежаща изба № 20 ведно с 2,6297 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

4/Партида № 5806101085007 -

Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 15 в гр.Варна, ведно с 6,2089 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

5/Партида № 5806101085008 -

Апартамент № 12 на тавански мансарден етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15 в гр.Варна, заедно с принадлежаща изба № 1, ведно с 12,8972 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;

6/Партида № 5806101085009 –

Гараж № 1 в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр.Варна, ведно с 2,2941 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място.

В хода на съдебното производство във връзка с възражението на оспорващата С.П., че през посочения в АУЗД период от 2011г. до 2015г. не е била собственик на имоти, за които са определени задължения с акта, от ответника в изпълнение на дадени от съда указания, е представено писмо вх. Рег. № МД-Т21007301ВН_001ВН от 20.07.2021г. от Службата по вписванията – гр.Варна, както и приложените към него документи – Нотариален акт /НА/, заведен в СП – Варна под № 142, том ХХІІІ, Дело № 19599/1997 г.; НА, заведен в СП- Варна под № 143, Том ХХІІІ, Дело № 1960/1997 г.; Договор за доброволна делба, вписан в СП – Варна под № 13, Том V, вх. Рег. № 11686 от 11.12.1996 г. и Договор за доброволна делба, вписан в СП – Варна под № 158, Том V, вх. Рег. № 15177 от 21.10.1997 година. Същите безспорно легитимират жалбоподателката като собственик на гореописаните имоти.

С писмо с.д. № 8720/10.06.2021г. от ответника под опис са представени доказателства досежно компетентността на Н Х.

Н. – издател на оспорения АУЗД, като орган по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, които ще бъдат коментирани по-долу в мотивите на настоящото решение.

По делото е допусната и СИЕ, заключението по която е прието без възражения и се кредитира от съда, като дадено компетентно и безпристрастно. След като се е запознала с приложените по делото доказателства експертът дава заключение, че оспорващата С. П. е била собственик на посочените в АУЗД недвижими имоти към относимия за спора период. В.л. дава заключение, че определените с процесния АУЗД публични задължения за ДНИ и ТБО са изчислени правилно, при съобразяване с действащата към съответния период нормативна уредба. Задълженията за ДНИ за процесния период са в размер на 2583.51 лв., а за ТБО дължимата сума е в размер на 2 971.63 лв.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ вземанията за такси върху недвижимите имоти се установяват по реда, предвиден в чл.4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 тези служители се определят със заповед на кмета на общината.

Разпечатката съдържа 54 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68a82aec-8799-40f6-a926-4cdd2b98b938