Определение № 638 от 04.09.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 36/2026
- Вид
- Определение № 638
- Подписан
- 04.09.2026
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ТАТЯНА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 - чл.58 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638 гр. Ловеч, 04.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ТАТЯНА МИТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500036 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпило възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК от Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв.П. К., против заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 839/2025 г. по описа на РС Троян.
В него излага, че на 23.12.2025 г. в кантората на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС, му било връчено съобщение с изх. №
60457/05.12.2025 г. по изп.дело № 20257900403416, образувано по издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на 12.11.2025 г. по ч.гр.д. № 839/2025 г. на ТРС изп.лист. Със съобщението му е връчено копие от изп.лист, от съдържанието на който узнал, че е издадена заповед за изпълнение № 502 от 06.08.2025 г. по ч.гр.д. № 839/2025 г. по описа на РС – Троян.
На основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК обжалва процесната заповед за изпълнение, тъй като не му е връчена надлежно. Твърди, че от 2005 г. и до настоящия момент живее на адрес в гр.**** и винаги е получавал съответните книжа, вкл. и тези от ЧСИ Р.М.. Студент е в ****, не работи, не пътува и живее сам, тъй като родителите му са починали. Заявява, че адреса не е посещаван от лице, което връчва призовки, нито е имало поставено уведомление за връчване на книжа. За доказване на тези обстоятелства моли да бъдат допуснати като свидетели двама съседи.
1
На следващо място счита, че е нарушена и нормата на чл.47, ал.6 ГПК, а именно назначаване на особен представител. Изтъква, че поради изложените съображения грубо са нарушени установените с нормата на чл.410 и сл. ГПК процесуални правила за развитие и приключване на заповедното производство. Затова с възражението оспорва изцяло вземането, описано в заповед за изпълнение № 502 от 06.08.2025 г. по ч.гр.д. № 839/2025 г. по описа на РС – Троян.
Моли съда да уважи възражението и отмени издадената заповед за изпълнение № 502 от 06.08.2025 г. по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на РСТроян, а на основание чл.423, ал.2 ГПК да спре изпълнението на заповед за изпълнение № 502 от 06.08.2025 г. по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на РС – Троян, като му определи съответния размер на обезпечението.
Към възражението прилага писмени доказателства.
По делото е постъпил отговор на възражението по чл.423, ал.1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощника старши юрисконсулт М.К.. В него изразява становище за недопустимост на възражението.Твърди, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 839/2025 г. е получена лично от Б. Б. на 07.10.2025 г. чрез връчител А.Р. – призовкар. Затова счита, че срокът за подаване на възражение по чл.423 ГПК е изтекъл на 07.11.2025 г. Възражението от длъжника е подадено на 26.01.2026 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение и е недопустимо. Изтъква, че срокът по чл.423 от ГПК е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд. Счита, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение е изпълнена съгласно изискванията на чл.45 от ГПК, същата е връчена на лицето на адреса, на който живее и е влязла в законна сила.
Ако съдът приеме, че възражението е недопустимо, моли да постанови съответния акт. В случай че приеме възражението за допустимо, моли да остави същото без уважение като неоснователно и недоказано, като му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ловешкият окръжен съд, като съобрази направените оплаквания и обсъди представените във въззивното производство доказателствата, приема за установено следното:
2
Производството по ч.гр.д.№ 839/2025 год. на Районен съд – Троян е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** срещу длъжниците Б. Б. Б. и М. Б. Б. за парично вземане в размер на следните суми: главница в размер на 1 579,11 BGN за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.
– за топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 04.08.2025 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 200,93 BGN за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г. върху главницата за топлинна енергия,; главница в размер на 21,63 BGN за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. - за услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 04.08.2025 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 5,26 BGN за периода от 15.01.2023 г. до 28.07.2025 г. върху главница за услуга дялово разпределение; държавна такса в размер на 30,72 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN.
Троянският районен съд е уважил заявлението и издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 502/06.08.2025 г. за претендираните от заявителя суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист № 583/12.11.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20257900403416 по описа на ЧСИ Р.М., рег.
№ 790 и район на действие СГС. С възражението е представено съобщение за образуваното изп.дело № 20257900403416 по описа на ЧСИ Р.М. до Б. Б. Б. изх. № 60457/05.12.2025 г., но липсва отбелязване кога е получено. Приложена е и молба от Б. Б. до ЧСИ вх. № 124336/23.12.2025 г., в която е изразил съгласие всички съобщения и други книжа да му бъдат връчвани на посочения електронен адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, ако е налице някоя от изброените хипотези, като едновременно с възражението упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.
Срокът по чл. 423, ал.1 от ГПК е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането по този ред.
Законът обвързва началото на този срок с момента на узнаването на 3 заповедта за изпълнение и в тежест на длъжника е да докаже този факт. В Определение № 739 от 11.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 637/2010 г., I т. о., ТК се приема, че длъжникът следва да доказва момента на узнаване на заповедта за изпълнение, а съдът, разглеждащ възражението, не е задължен служебно да отнася този момент към датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение. Застъпено е становището, че съдът „не би следвало служебно да приема, че заповедта не е редовно връчена на длъжника, след като съобщението от външна страна е оформено съобразно процесуалния закон”.
Съгласно чл.423, ал.3, изр.1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал.1: длъжникът да е спазил едномесечния срок и да са налице основанията по чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК. В нормата на чл.423, ал.1, т.1 - 4 от ГПК са посочени следните основания: 1. заповедта не му е била връчена надлежно; 2. заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната; 3. не е могъл за узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4. не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
От страна на длъжника в конкретния случай като основание е посочена хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Безспорно е, че в настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена при условията на чл.410 ГПК, поради което връчването й се дължи от заповедния съд.
Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила на чл.37 – чл.58 от ГПК. От съдържащите се в ел.папка на ч.гр.д. № 389/2025 г. по описа на РС – Троян съобщение за връчване на издадената заповед за изпълнение и разписка се установява, че същата е получена лично от Б. Б. Б. на 07.10.2025 г. на адрес: ****. При тези данни съдебният състав счита, че връчването е извършено в съответствие с изискванията на чл.45 ГПК и поради това не е налице нарушение на процедурата по връчването.
Поради изложените съображения съдебният състав прави извод за редовност на връчването и узнаването на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК преди твърдяната във възражението дата – 23.12.2025 г. В случая възражението по чл.423 ГПК е подадено на 21.01.2026 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок от узнаването за издадената заповед за 4 изпълнение от длъжника - 07.10.2025 г., поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
С оглед разпоредбата на чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК следва да се остави без уважение и искането за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
При този изход на спора Б. Б. Б., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** разноски за настоящето производство в размер на сумата 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.№ 678/21.01.2026 г. правно основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК от Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв.П. К., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 839/2025 г. по описа на РС Троян и обективираното в него искане за спиране изпълнението на издадената заповед, като просрочено и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 36/2026 год. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, разноски за настоящето производство в размер на 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред АС - Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5