Решение № 1276 от 30.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Варна, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200567 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич, ул.

„Боряна“ № 48, вх. В, ет. 8, ап. № 21 срещу Наказателно постановление № 23 – 0001057 от 12.10.2022 г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева (осемстотин лева) за това, че на 09.08.2022 г. около 06:20 часа в гр.

Варна, на слизане от Аспарухов мост, в посока ПЧМВ, управлява влекач „Ман“ от кат. N3, с рег. № ТХ 0396 ХМ, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ 9199 ЕХ, извършващ обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница № 0011722/ 08.08.2022 г. по маршрут с. Козарево – гр. Варна, видно от пътен лист № 8509327/ 08.08.2022 г., като по време на проверката е установено, че водачът извършва превоз на товари – пшеница, със състав от ППС с влекач с две оси и полуремарке с три оси, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за движение по всики пътища, отворени за обществено ползване с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача 12 385 кг, надвишаващо нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885 кг, като измерването е направено с електронна мобилна везна марка “Dini Argeo”, модел “DFWKR” с поставен стикер за годност № 01104, валиден до октомври 2022 г., като до приключване на проверката водачът не е представил документ от Агенцията за пътна инфраструктура за извънгабаритен товар – нарушение на разпоредбата на чл. 139, 1 ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жалбоподателят Д. М. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, без в самата въззивна жалба да посочва някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че наказателното постановление е издадено въз основа изцяло на твърденията на актосъставителя, който, според него, е посочил неточни и неясни факти досежно фактическата обстановка, без обаче да въвежда някаква конкретика в тезата си. Подчертава, че неправилното отразяване на обстоятелствата около нарушението го поставят в невъзможност да разбере в какво точно се изразява повдигнатото „обвинение“ срещу него. Поради гореизложените аргументи, жалбоподателят Д. М. С. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 567 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Д. М. С. не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 567 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В сутрешните часове на 09.08.2022 г. жалбоподателят Д. М. С. управлявал влекач „Ман“ от кат. N3, с рег. № ТХ 0396 ХМ, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ 9199 ЕХ, като извършвал обществен превоз на товари – пшеница, по маршрут с. Козарево – гр. Варна.

Около 06:20 часа на 09.08.2022 г. на слизане от Аспарухов мост, на територията на гр.

Варна, в посока към ПЧМВ, бил спрян за проверка от св. Б. Г. И. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в този район на гр. Варна.

Св. И. установил в хода на проверката от представената от водача товарителница № 0011722/ 08.08.2022 г., че водачът извършва превоз на товари – пшеница, със състав от ППС с влекач с две оси и полуремарке с три оси, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за движение по всики пътища, отворени за обществено ползване.

С помощта на електронна мобилна везна марка “Dini Argeo”, модел “DFWKR” с поставен стикер за годност № 01104, валиден до октомври 2022 г, св. И. пристъпил към измерване на превозното средство, като констатирал, че втора единична задвижваща ос на влекача е в размер на 12 385 кг, която стойност надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885 кг.

2

Приемайки, че с това свое поведение в сутрешните часове на 09.08.2022 г. жалбоподателят С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на същата дата 09.08.2022 г. св. И. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като също така в деловодството на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не постъпил и документ, удостоверяващ заплатена такса за извънгабаритен товар по отношение конкретния превоз, извършван от жалбоподателя С., като на 12.10.2022 г. и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя С. административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

От показанията на св. Б. Г. И., които съдът кредитира като последователни, логични и най – важното подкрепени от приложените към административната преписка писмени доказателства, съвсем конкретно от бона от проведеното измерване на 09.08.2022 г. безспорно се установява, че натоварването на втора единична задвижваща ос на влекача възлиза на 12 385 кг, която стойност надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885 кг.

В представените от адв. А. Д. писмени бележки се оспорва техническата годност на електронната мобилна везна марка “Dini Argeo”, модел “DFWKR” с поставен стикер за годност № 01104, с което техническо устройство е било извършено замерването, но тези негови възражения, съдът намира за несъстоятелни, предвид приложеното на л. 35 от НАХД № 567 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд писмо от и.м. Председателя на Българския институт по метрология и приложените към него писмени материали, които категорично установяват, че параметрите на притеглянето попадат в обхвата му.

Самият св. И. сподели, че притежава сертификат за работа с техническото устройство и 3 е преминал обучение за работа с устройството, поради което и съдът не споделя възраженията, че актосъставителя не е бил обучен да осъществи процесното притегляне.

Съдът няма причини да се съмнява, че самата процедура по притегляне на превозното средство страда от някакви пороци, поради което и приема, че натоварването на втора единична задвижваща ос на влекача възлиза на 12 385 кг, която стойност надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885 кг, с което деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Обстоятелство, което прави силно впечатление на съда е факта, че жалбоподателят С. и през 2021 г. е бил наказван за подобни нарушения – по преписката е приложено влязло в сила Наказателно постановление № 38 – 0002412 от 18.08.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с което жалбоподателя е санкциониран за извършване на подобни нарушения на законодателството на датата 12.07.2021 г., т.е. очевидно вече му е било обръщано внимание върху противоправното му поведение, но същият на датата 09.08.2022 г. отново е извършил нарушение.

Това е основния мотив на съда да прецени, че административното наказание, което съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата е в границите между 500 и 3000 лева, е правилно индивидуализирано от страна на административно – наказващия орган.

В крайна сметка това не е първото подобно нарушение на законодателството от страна на жалбоподателя С., поради което и не би било справедливо административното му наказание да бъде определено в минималния размер, предвиден в материалния закон.

Според съда административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева се явява справедливо и изцяло ще способства за целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0001057 от 12.10.2022 г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0001057 от 12.10.2022 г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на Д. М. С., с ЕГН:

4

**********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Боряна“ № 48, вх. В, ет. 8, ап. № 21, на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева (осемстотин лева) за това, че на 09.08.2022 г. около 06:20 часа в гр. Варна, на слизане от Аспарухов мост, в посока ПЧМВ, управлява влекач „Ман“ от кат. N3, с рег. № ТХ 0396 ХМ, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ 9199 ЕХ, извършващ обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница № 0011722/ 08.08.2022 г. по маршрут с. Козарево – гр. Варна, видно от пътен лист № 8509327/ 08.08.2022 г., като по време на проверката е установено, че водачът извършва превоз на товари – пшеница, със състав от ППС с влекач с две оси и полуремарке с три оси, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за движение по всикич пътища, отворени за обществено ползване с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача 12 385 кг, надвишаващо нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 885 кг, като измерването е направено с електронна мобилна везна марка “Dini Argeo”, модел “DFWKR” с поставен стикер за годност № 01104, валиден до октомври 2022 г, като до приключване на проверката водачът не е представил документ от Агенцията за пътна инфраструктура за извънгабаритен товар – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.