Решение № 128 от 29.08.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Търговище, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200412 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. Н. от гр.В. чрез пълномощник адв. Б. К. от АК – Бургас против Наказателно постановление № 9276/16.04.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му, алтернативно – за намаление на наложеното наказание на предвиденият в закона минимум. Не претендира присъждане на направени по делото разноски. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмено становище.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 21.03.2025 г. в 12:44 часа на път II-51, км 70+500 на отбивна площадка преди разклона за с. Подгорица в посока с. Морава - гр. Варна, жалбоподателят Н. Н. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка ******, модел ******* с peг. № 1

******* и полуремарке с 3 оси с peг. № ********** и бил спрян за проверка от служители на АПИ. В процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от товарителница № 082603/21.03.2025 г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, било констатирано следното :

-Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 13.900 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 2.200 т.;

-При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.850 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 5.850 т.

Проверката установила, че управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.

Въз основа на установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0010668/21.03.2025 г. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и последния получил препис от акта. В акта е записано че жалбоподателя възразява срещу тенденциозното и неправомерно спиране от страна на екип на ТОЛ управлението без повод, като всички дължими такси за движение по пътищата са заплатени.

По делото няма данни в законоустановеният срок да са постъпили други писмени възражения от жалбоподателя.

2

Въз основа на АУАН на 16.04.2025 г. и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София издал оспореното наказателно постановление под № 9276 с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба“ в размер на 2500 лв.

Наказващият орган приел, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН виновно, в противоречие на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Отделно от това наказващият орган посочил, че на основание чл. 53, ал.

1 от ЗАНН, установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина и преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на ППС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св.Е. Г.. При така събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че на процесното място и дата жалбоподателя Н. Н. е управлявал и извършвал 3 превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка *****, модел ****** с peг. № ****** и полуремарке с 3 оси с peг. № ******, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно : Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 13.900 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 2.400 т.; При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.850 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 5.150 т.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни с изключение досежно размера на наложената „глоба“.

Същият счита, че оспореното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и поради това е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се и компетентността на АНО и контролния орган. Освен липсата на компетентност жалбоподателят сочи като нарушения и това, че направените в АУАН и НП констатации не отговаряли на фактическата обстановка. Сочи също, че наказателното постановление е издадено при нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН поради липса на конкретно посочено място на извършване на нарушението и неяснота за обстоятелствата при извършване на административното нарушение.

Видно от приложените към административнонаказателната преписка заповеди № РД-11-97/29.01.2025 г. и № РД-11-96/29.01.2025 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София се установява, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

Съдът намери, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН задължителни реквизити и е налице яснота относно визираното административно нарушение. Неоснователен е доводът, че липсва яснота относно мястото на нарушението. Видно е, че както в АУАН, така и в НП е отразено, че същото е извършено и респ. констатирано на път II-51, км.

70+500 на отбивна площадка преди разклона за с.Подгорица, общ.Търговище.

В подкрепа на това е приложена схема от проекта на въпросния участък, на която е видна и отбивната площадка, където са осъществени контролните измервания. Местоположението на извършената контролна проверка се 4 установява от контролните органи чрез ГИС базиран електронен регистър на АПИ - приложението, което локализира мястото и километъра посредством GPS координати.

Неоснователен е изложеният от жалбоподателя довод, че не били спазени изискванията за поставяне на хоризонтална плоскост на измервателното средство, тъй като същото при проверката било поставено под наклон и по този начин били неправилно измерени параметрите. Не би могло да се извърши каквото и да е измерване, ако плочите на електронната везна не са поставени на равна повърхност, с не повече от 3 % отклонение. Следва да се отбележи, че мястото на контролната проверка, съгласно АУАН, се намира на отбивка с равна повърхност. Също така когато има отклонение повече от 3 %, самата ел. везна не може да се занули, което е задължително преди всяко измерване. Именно затова, преди всяко измерване контролните органи показали на водача на ППС, че ел. везна е занулена и след това се пристъпва към проверката.

Представени са писмени доказателства относно изрядностга и техническата изправност на уредите за измерване и компетентността на служителите, извършили контролната проверка, както и съответните документи относно технически и метрологични характеристики на използваните при контролната проверка ел. везна и ролетка ведно с Протокол за преминато обучение на извършилия въпросната проверка актосъставител за работа с преносима ел. везна TENZOVAHY тип PW 10, сертифицирана до 10.06.2025 г.

Измерването е извършено от лице, преминало съответно обучение за работа с мобилна везна за поосово измерване тип PW 10, производство на фирма TENZOVAHY, видно от представения Протокол от 22.01.2025 г. за проведено обучение на инспектор Е. Г.. Резултатите от измерването са отразени в Протокол за измерване на превозно средство № 0000009/2025 г., който е подписан и от жалбоподателя.

Фактическата обстановка в двата акта съвпада, служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ притежават материална компетентност.