Определение № 548 от 13.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. София, 13.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тринадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20221800100324 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 602 от 16.12.2023 г. по гр. д. № 324/2022 г. по описа на СОС И. Т.

И., действащ в качеството си на ЕТ „И.-97-И. И.“, е осъден да плати на Д. И. И. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, причинени от следните изрази в резултат на публикувана на 01.02.2016 г. на електронен адрес www.vestnikregion.com статия със заглавие „Екорекетьори“: „Това е същият Д. И., който стана известен на цялата страна с упражнявания от неговото сдружение екорекет над фирми... Запознати с проблема поставят въпроса какъв морал имат хора като Д. И., които след като не успяват да изнудят някого по корупционната схема, си позволяват да се представят като „загрижени“ за хората и региона“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от датата на предявяване на исковете - 12.05.2022 г., до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер на главния иск от 5000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. главният иск е отхвърлен /по акцесорния иск за обезщетение за забава по отношение на сумата на главния иск, за която същият е отхвърлен, липсва произнасяне в решението/. С решението са присъдени и разноски на страните и в полза на съда с оглед изхода на делото, както следва: И. Т. И., действащ в качеството си на ЕТ „И.-97-И. И.“, е осъден да плати на Д. И. И. сумата от 7 лв., представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в производството по ч. гр. д. № 41/2022 г. по описа на РС – Пирдоп, а по сметка на Софийски окръжен съд е осъден да плати сумата от 200 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 9.72 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице; Д. И. И. е осъден да плати на И. Т. И., действащ в качеството си на ЕТ „И.1 97-И. И.“, сумата от 500 лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, а на адв. М. е осъден да плати адвокатско възнаграждение на основА.е чл. 38, ал.

1, т. 3 ЗА в размер на 750 лв.

Във въззивната жалба срещу решението, депозирана от ищеца, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени следните оплаквания: неправилно ищецът е осъден да плати на ответника разноски в размер на 500 лв. за възнаграждение вещо лице, тъй като в решението не е посочено каква сума е платил ответника за възнаграждение на вещо лице, за да се присъжда в негова полза пропорционалната част от нея съразмерно с отхвърлената част от главния иск; при присъждане на разноските, сторени в производството по обезпечение на доказателства – гр. д. № 42/2022 г. по описа на РС – Пирдоп, съдът не е отчел, че молителят в това производство и настоящ ищец е платил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 408 лв.; неправилно е прието от съда, че на ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, противно на приетото в обратния смисъл от съда.

Ответникът е изразил становище за неоснователност на молбата, като е изложил доводи, че при отчитане на обстоятелството, че претенцията на ищеца е уважена частично, разноските са присъдени правилно от съда.

Съдът, като се запозна с молбата, намира следното:

Молбата е подадена в срок, процесуално допустима е, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Молбата е неоснователна в частта, в която се иска изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от главния иск разноски в размер на 500 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Действително в решението не е посочено каква е цялата сума, която е платил ответникът за възнаграждение на вещо лице, поради което не е ясно по какъв начин съдът е определил дължимия на ответника размер на тази разноски. Тази непълнота на мотивите обаче, макар да може да се приеме за непрецизност в някаква степен, не води до извод за неправилност на приетото от съда при определяне на дължимия размер на тези разноски. Ответникът е платил сумата в размер на 600 лв. за възнаграждение на вещо лице, съответно съразмерно с отхвърлената част от главния иск - 25000 лв. /предявен иск в размер на 30000 лв., уважен за сумата от 5000 лв./ именно сумата от 500 лв. му се дължи за направените от него разноски за възнаграждение на вещо лице.

Молбата е неоснователна и в частта, в която се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца /в тази част молбата е също с характер на искане за изменение на решението, а не за допълване на същото, тъй като се иска 2 изменение на направения от съда извод, изложен в мотивите, за пълна неоснователност на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца въпреки частичното уважаване на исковете, т. е. не се твърди и не е налице липса на произнасяне по направеното искане/. Основателно е оплакването на ищеца, че съдът неправилно е приел, че по делото не е приложен договор за правна защита и съдействие. Такъв договор е представен по делото, същият е находящ се на л.

295 от делото, като от него се установява, че е уговорено възнаграждение за процесуална защита по делото в размер на 3233 лв. с вкл. ДДС. Наличието на този договор по делото обаче не обуславя различен извод досежно факта доказано ли е ищецът да е направил разноски за адвокатско възнаграждение по делото /и съответно дължат ли му се такива съразмерно с уважената част от исковете/. Това е така, тъй като на страните се присъждат само тези разноски, за които е доказано по делото, че са реално сторени. А в случая това не е така – видно от договора за правна защита и съдействие, възнаграждението на адв. И. е уговорено като платимо по банков път и то при постановяване на окончателен съдебен акт. Не са представени по делото доказателства за платена по банков сума от ищеца за адвокатско възнаграждение, не е постановен и окончателен съдебен акт по делото /а дори да беше постановен такъв, то също следваше да бъде надлежно доказано извършеното по банков плащане/. В случая, видно от обсъдения договор за правна защита и съдействие, не е налице и хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. /за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие/, в която хипотеза възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се присъжда в полза на адвоката.

Молбата е основателна в частта, в която се иска изменение на решението в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, сторени в производството по обезпечение на доказателства – гр. д. № 42/2022 г. по описа на РС – Пирдоп. Съдът, видно от изложеното в мотивите на решението, е отчел, че в производството по обезпечение на доказателства са сторени разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице /в този смисъл е невярно изложеното от ищеца в обратния смисъл/, но не е посочил каква е сумата на сторените разноски, същевременно е приел, че съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят част от тези разноски, а именно такива в размер на 7 лв. На настоящия докладчик не е известно по какъв начин е направен извод за дължимост на разноски именно в този размер, но отчитайки доказА.те като реално сторени разноски в производството по обезпечение на доказателства - 408 лв. за възнаграждение на вещо лице и 20 лв. за държавна такса, намира, че при разноски в общ размер от 428 лв. в производството по обезпечение на доказателства съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело на ищеца се дължат разноски в размер на 71.33 лв.

3

Съответно решението следва да бъде изменено в тази част, като се присъди в полза на ищеца и сумата от 64.33 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 602 от 16.12.2023 г. по гр. д. № 324/2022 г. по описа на СОС в частта досежно присъдените на Д. И. И. с ЕГН ********** разноски, сторени в производството по обезпечение на доказателства - гр. д. № 42/2022 г. по описа на РС – Пирдоп, както следва:

ОСЪЖДА И. Т. И., действащ в качеството си на ЕТ „И.-97-И. И.“ с ЕИК *********, да плати на Д. И. И. с ЕГН **********, съразмерно с уважената част от исковете, и сумата от 64.33 лв. /шестдесет и четири лева и тридесет три стотинки/, представляваща направени в производството по обезпечение на доказателства - ч. гр. д. № 41/2022 г. по описа на РС – Пирдоп, разноски за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице /над сумата от 7 лева на тези разноски, присъдена с решението/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. И. с ЕГН ********** /която молба се съдържа в депозираната от Д. И. И. въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение/ за изменение на решение № 602 от 16.12.2023 г. по гр. д.

№ 324/2022 г. по описа на СОС в частта за разноските в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Преписи от същото да се връчат на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

4