Решение № 208 от 02.06.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 143/2023
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101,предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1, предл.1 и ал.2, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.1 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.1 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3,предл.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000143 по описа за 2023 година намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба против постановеното решение №260039 от 30.11.2022 г. по търг.дело №227/2019 по описа на Окръжен съд Х. в установителната и осъдителната му част, вкл. и в частта за разноски.
С обжалваното решение сe признава за установено по отношение на Т.
П. П., че дължи на Ф. ** ЕООД сумата от 97 818, 82 лв. - главница по иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.99 от ЗЗД, представляваща дължимата от Т. П. П. цена на прехвърленото му вземане по договор за цесия от 30.05.2018 г., сключен между него /като цесионер/ и Ф. ** ЕООД /като цедент/, ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. до окончателното разплащане, както и сумата от 3 396,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2019 г. – 03.10.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1441/04.10.2019 г. по ч.гр.д.№2932/2019 по описа на Районен съд Х., като в останалата част до пълния предявен размер – за установяване дължимостта на главницата над 97 818,82 лв. до 104 519,03 лв., ведно със законната лихва, и за установяване на дължимостта на мораторна лихва над 3 396,46 лв. до 3 571,07 лв., отхвърля исковете. С решението са присъдени разноските, които Т. П. П. дължи на Ф. ** ЕООД.
1
Въззивната жалба срещу така постановеното решение в обжалваната му част е подадена от Т. П. П. , чрез пълномощника му адвокат Т. В..
Жалбоподателят не е съгласен с решаващите правни изводи на окръжния съд, като счита, че са неправилни, поради допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост. Изложил е подробни съображения, като не е съгласен с изводите на съда във връзка с възраженията за нищожност на процесния договор за цесия и предхождащия го такъв от 17.06.2013 г., както и относно вътрешните отношения на солидарните длъжници по договор за кредит от 20.12.2010 г. Не е съгласен с изводите във връзка с чл.99,ал.3,предл.2 от ЗЗД за предаване на документи, установяващи вземането от страна на предишния кредитор към новия кредитор, като посочва, че неправилно са интерпретирани събраните свидетелски показания и писмени доказателства, вкл. споразумението от 12.12.2012 г. Изложил е оплаквания и относно размера – как се е определила сумата 80 266,96 лв. по първата цесия от 17.06.2013 г. и относно вземането, представляващо разликата между размера на двете цесии – 24 252,07 лв. и по точно за сумата 17 551,86 лв., която не е част от първата цесия. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се отхвърлят претенциите по чл.422 от ГПК изцяло или частично. Претендира разноските.
Срещу въззивната жалба е постъпил бланкетен отговор, в който ответникът Ф. ** ЕООД, чрез адвокат М. Г., я счита за неоснователна, като в съдебно заседание са изложени подробни съображенията срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на страната Т. П. П., а именно Р.Ф. ЕАД, представлявано дружество от Т. П. П., не е представил отговор срещу въззивната жалба и не е изразил становище във въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя Т. П. П. на 12.12.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 23.12.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт и от надлежна страна, поради 2 което следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с направените оплаквания.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, по който ищецът Ф. ** ЕООД моли да се признае за установено спрямо ответника Т. П. П. сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1441/04.10.2019 г. , издадена по ч.гр.д.
№2932/2019 по описа на Районен съд Х., а именно сумата в размер на 104 519,03 лв. – главница по договор за цесия от 30.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 3 571,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2019 г. – 03.10.2019 г.
Ищецът се позовава на договор за цесия от 30.05.2018 г., с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който той, като цедент, е прехвърлил на ответника, като цесионер, вземането си към Р.Ф.
ЕАД, придобито на основание договор за цесия от 17.06.2013 г. и анекс от 20.06.2013 г., сключен между А. АД, като цедент, и Ф. ** ЕООД, като цесионер. Общият размер на вземането възлиза на 104 519,03 лв.
Прехвърлянето е възмездно, като цесионерът се е задължил да заплати цена в размер на 104 519,03 лв. в едногодишен срок от подписване на договора.
Посочва, че като предишен кредитор, е уведомил длъжника Р.Ф. ЕАД на 31.05.2018 г. за извършената цесия.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена за прехвърлянето на вземането, поради което му изпратил покана да я заплати в 7 дневен срок от получаване на поканата – 29.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до извършване на плащането.
Ответникът не е заплатил договорената цена. Така се е стигнало до образуване на заповедно производство, издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, връчване на заповедта за изпълнение на ответника на 21.10.2019 г., подаване на възражение срещу заповедта на 31.10.2019 г. и предявяване на настоящия иск в едномесечния срок, считано от 11.11.2019 г.
За установяване на твърденията си е приложил към исковата молба договор за цесия от 30.05.2018 г., с нотариална заверка на подписите на страните, приемо-предавателен протокол от 30.05.2018 г., уведомление до Р.Ф. ЕАД за прехвърляне на вземанията, както и договор за цесия от 3
17.06.2013 г., уведомление до Р.Ф. ЕАД за прехвърляне на вземанията, нотариална покана до ответника, връчена му на 29.08.2019 г.
Ответникът оспорва иска изцяло или частично по размер.
Оспорва наличие на вземане на А. АД към Р.Ф. ЕАД в размер на 80 266,96 лв. с предмет внесени суми в С.Ж.Е. АД в полза на Р.Ф. ЕАД за погасяване на кредит по договор за финансиране инвестиции Партньор №48 от 20.12.2010 г. и прави възражение за нищожност на договора за цесия от 17.06.2013 г., с който е прехвърлено това вземане, поради липса на предмет и основание, съгласно чл.26, ал.2, предл.1 и 4 от ЗЗД. Оттук следва и нищожност на договора за цесия от 30.05.2018 г. на същото основание.
Заявява насрещно твърдение, че не е налице валидно вземане от длъжника Р.Ф. ЕАД, произтичащо от договора за кредит от 20.12.2010 г. с банка С.Ж.Е.
АД, което да се прехвърли. Позовава се на споразумение от 12.12.2012 г. за поемане на взаимни задължения между банката и страните по договора за кредит. Счита, че за периода 20.12.2010 г. – 17.06.2013 г. между А. АД и Р.Ф.
ЕАД не е сключвано споразумение за поемане на взаимни задължения по договора за кредит.
Посочва, че договорът за цесия от 17.06.2013 г. не съдържа индивидуализация на прехвърленото вземане и на цесионера Ф. ** ЕООД не са предадени документите, установяващи вземането, като прави възражение за нищожността му, което обуславя и нищожността на следващия договор за цесия, на основание чл.26,ал.1, предл.1 и ал.2, предл.3 от ЗЗД - противоречие със закона и липса на предписаната от закона форма.
Прави възражение за нищожност на договора за цесия от 30.05.2018 г. за разликата над 80 266,96 лв. до 104 519,03 лв. / размер на двете цесии – 24 252,07 лв./ и по точно за сумата 17 551,86 лв., която не е част от първата цесия. Сумата е включена в приемо-предавателния протокол, а също така не е индивидуализирана – за кой период се начислява лихва и върху каква главница, предвид погасяването на вземанията за лихви с изтичане на 3годишен давностен срок.
Оспорва алтернативно и размерът на прехвърленото вземане, като посочва, че в него са включени неправилно следните суми: сумата 12 764 евро, внесени за погасяване на кредита от Т. П. П., констатирано в споразумителен протокол от 12.12.2012 г., сумата 13 600 лв. общо, внесени 4 от Т. П. П. в Р.Ф. ЕАД, като заемни средства, послужили за погасяване на кредита, сумата 19 650 лв. общо предоставена финансова помощ от А. АД на Р.Ф. ЕАД, произтичащи от други взаимоотношения между двете дружества извън договора за кредит със С.Ж.Е. АД, сумата 10 500 лв. заплатена от Ф. ** ЕООД за сметка на А. АД на 11.06.2013 г., но не и за сметка на Р.Ф. ЕАД, което касае други отношения извън предмета на първия договор за цесия.
Посочва, че страните са солидарно отговорни по договора за кредит, като не са подписали споразумение по чл.101,предл.1 от ЗЗД за уреждане на отношенията си в тази връзка.
Приложил е писмени доказателства, а именно: анекс към договор за цесия от 17.06.2013 г., сключен на 20.06.2013 г., договор за кредит за финансиране на инвестиции партньор №48 и погасителен план, приложение №1 от 20.12.2010 г., споразумение за поемане на взаимни задължения от 12.12.2012 г., вносни бележки.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа и заявява, че предмет на договора за цесия от 17.06.2013 г. са изплатени суми от А. АД на Р.Ф. ЕАД, с които последният е погасявал задължението си към банката. Тези суми не са били включени в споразумението от 12.12.2012 г., тъй като те са били предмет на споразумение между двете страни, намерило отражение в счетоводството на А. АД, като се позовава на справка салда по сметки към 27.05.2013 г. на А. АД, в която е посочена сумата 69 766,96 лв. главница и 4 010,54 лв. лихви. Сумата от 10 500 лв. е отнесена към погасяване на задължение към договора за кредит, съгласно платежно нареждане. Посочва как е формиран размерът на вземането по първия договор за цесия – общ размер от 80 266,96 лв., в който са включени 69 766,96 лв. и 10 500 лв. /без лихви/. В тази връзка оспорва твърдението на ответника, че за периода 20.12.2010 г. – 17.06.2013 г. между А. АД и Р.Ф. ЕАД не е сключвано споразумение за поемане на взаимни задължения по договора за кредит.
Твърди, че ответникът е получил всички книжа по договора за цесия от 30.05.2018 г.- и е уведомен за основанието на цесията, тъй като от една страна е бил представляващ на Р.Ф. ЕАД, а от друга - член на Съвета на директорите на А. АД от 17.02.2016 г., а преди това на управленска длъжност в АД, която включва задължението му да дава становище по финансовите въпроси на дружеството. Също така е подписал декларация пред Н. от 5
17.09.2018 г., с която признава задължението по договора за цесия от 30.05.2018 г.
Прилага извлечения от Търговския регистър, декларация пред Н., справка салда към 27.05.2013 г. на А. АД платежно нареждане за сумата от 10 500 лв.
В допълнителния отговор ответникът оспорва справка салда, поддържа възраженията си и твърдението, че А. АД е солидарен длъжник по договора за кредит, като не е подписано нарочно споразумение по чл.101,предл.1 от ЗЗД за уреждане на отношенията между съдлъжниците.
Третото лице помагач на Т. П. П., а именно Р.Ф. ЕАД, не е изразило становище.
По искане на страните е допусната съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице е изготвило основно и две допълнителни заключения, ангажирани са писмени доказателства, както и е разпитан свидетел на страната на ищеца, във връзка с уведомяването на ищеца и предаването на документи по повод процесните договори за цесия. Изискани и представени са счетоводни документи от А. АД и Р.Ф. ЕАД. Приложено е заповедното производство.
От заповедното производство се установява, че ответникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като е подал възражение в срок. Поради това е указано на ищеца да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази възможност. То е връчено на 11.11.2019 г., а искът е предявен на 11.12.2019 г., което води до извод, че предявеният иск е допустим.
Разпечатката съдържа 46 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68a5b584-3bd8-40bd-8a15-386156dbb373