Определение № 1409 от 29.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 29.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С Определения от 25.03.2025г. е по нохд № 2978/2025г по описа на СРС, НО, 103 състав, е прието, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата но обвиняемата, поради което съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП.

С протоколно определение, постановено в разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитата за изменение на взетата по отношение на подсъдимия Б. Х. Х. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК, в срок, е подаден протест от прокурор при СРП с искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество. Според прокурора констатацията на съда, че цифровата квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимото лице в постановлението за привличане като обвиняем в хода на досъдебното производство е несъответна на диспозитива, не е съществено нарушение на процесуалните правила, а допусната е фактическа грешка.

Посочването на отнетите вещи с обща цена е достатъчно за индивидуализирането им и е въпрос на доказване както броя, така и стойността им. Аргумент в подкрепа на изложеното е, че изложената фактическа обстановка е ясна, а обвинителният акт в цялост отговаря на чл.246 от НПК, а защитата и подсъдимото лице не навеждат доводи за допуснати нарушение а процесуалните правила, ограничили правото им на защитата.

Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е подадена частна жалба от служебния защитник на подсъдимия Х. – адв. Савева от САК, с която се иска отмяната на атакуваното протоколно определение, в частта, с 1 която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека или отменянето и. В жалбата се развиват съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното определение. Защитата счита, че обоснованото предположение е разколебано, като макар подзащитният й да е направил в хода на досъдебното производство самопризнания, те не са достатъчни, за да се обоснове извод за доказаност на деянието . В тази връзка се коментира и стойността на отнетите вещи, като се сочи, че тя е близка до минималния размер на заплатата в страната. В жалбата се коментира и липсата на реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като Х. е с установен адрес, а наличието на предходни осъждания, защитата счита, че не позволява да бъде направен извод, че е завишена опасността от извършване на престъпление, тъй като с оглед периода на задържане същата редуцирана значително.

Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и против подлежащ на атакуване по реда на глава 22 от НПК съдебен акт, което обуславя процесуалната допустимост.

При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав намери същия за неоснователен, поради следните съображения:

СРС е формирал извод за наличие на основание за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато в хода на досъдебното производство на отстранимо съществено процесуално нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК. Съставът на СРС е приел, че в обстоятелствена част на обвинителния акт, както и в диспозитива не са индивидуализирани отнетите вещи, а единствено е посочен техния брой и общата стойност на същите, което е ограничило правото на подсъдимото лице на защитата, изразяващо се в това да разбере фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Отделно от това първата инстанция е установила, че в постановлението за привличане на обвиняем е посочена правна квалификация на деянието по чл.194,ал.1,т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а4 и б.“б“ от НК, което несъответна на словесното описание на престъплението, за което Х. е обвинен.

СГС се съгласява с направения от СРС извод, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 т.3 от НПК, поради следните съображения:

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.

Предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те / подсъдимите/ в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/ подсъдимия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

2

Доводите на прокурора, изложени в протеста за отмяна на определението за прекратяване и връщане делото на съда за разглеждането му по общия ред са неоснователни. Настоящата инстанция споделя направената констатация на първоинстанционния съд за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК , като намира, че действително както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на обвинението е налице непълнота , изразяваща се в липса на индивидуализация на отнетите вещи – предмет на престъплението. Необходимостта от ясно посочване на всяка една от вещите, включеното и в обвинението и нейната стойност са елементи от състава на конкретно престъпление, за което се претендира ангажиране на наказателна отговорност, се налага с оглед формиране на ясна позиция от прокурора относно обвинението.

Безспорно е, че в обстоятелствената част е изложена фактология в хронологичен вид за случилото се, но същевременно от нея не става ясно какви точно вещи конкретно прокурорът твърди подсъдимия/ обвиняемия да е отнел т.е. подсъдимият е в невъзможност да разбере ясно какви вещи са включени в обвинението, срещу което ще защитата. Именно, поради това следва индивидуализацията на вещите да намери място във фактическото отразяване на елемент от състава на престъплението.

Отделно от това действително в постановлението за привличане на обвиняем на л.16 / гръб/ от досъдебното производство е посочена правна квалификация по чл.194, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 ,б. „а“ и б.“б“ от НК. Този състав счита, че в случай се касае за допусната техническа грешка при изписване . В НПК, обаче, е предвидена правна възможност за отстраняване на фактическа грешка, но единствено в обвинителния акт т.е. в случая не съществува възможност отстраняване на констатираната грешка по реда, предвиден в чл.248а от НПК. Необходимо е да бъде отбелязано, че на л.16 от постановлението за привличане е налице съответно правно единство между цифрова и словесна квалификация. Отделно от това с обвинителния акт се повдига обвинение спрямо конкретно лице пред съда, с оглед на което именно с обвинителния акт, внесен в СРС срещу Х. е санирано допуснато нарушение в досъдебното производство, което не е съществено.

В заключения с оглед изложеното, настоящият състав намира, че внесения за разглеждане обвинителен акт не съответства на изискванията на чл.246 от НПК предвид липсата на индивидуализиране на отнетите вещи – предмет на престъплението, за което спрямо Х. е повдигнато обвинение.

Следва да се отбележи, че прокурорът изготвя обвинителния акт съобразява съдържанието му със събраните в хода на досъдебното производство доказателство.

Като в хода на съдебното следствие обстоятелствата, установени чрез събраните доказателства на досъдебното производство подлежат на проверка, именно поради което следва ясно да се посочи фактическата рамка на обвинението.

При това положение съдът приема, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато отстранимо съществено нарушение в хода на досъдебното производство. Въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за изготвяне на обвинителен акт, чието съдържание да съответства на разпоредбата на чл.246 от НПК

Разгледана по жалбата срещу определението, с което е оставено искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Х. от „Задържане под стража“ в 3 по-лека е неоснователна по следните съображения:

За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че към момента на провеждане на разпоредителното заседание не са налице основания да се формира извод, от приложените по делото доказателства, за наличието на разколебано обосновано предположение досежно авторството на инкриминираната проява. С оглед данните за съдебното му минало, СРС е преценил и че продължава да е налице реална опасност подсъдимия да извърши престъпление. В тази връзка е отчел фазата, на която се намира наказателното производство, като е посочил, че изминалият срок на фактическо ограничение не се явява неразумен при темповете на развитие на производството и предвидените в НПК срокове.

Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в атакуваното определение.

Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния за наличие на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия с престъплението, за което е обвинен. Данни за това се съдържат в събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство / в показанията на свидетелите, видео-техническата експертиза и приложената справка и предадения с протокол за доброволно предаване електронен носител, съдържащ запис от камери за видеонаблюдение /. Противно на твърденията в жалбата, по делото не са събрани нови доказателства, които да разколебават направеното и потвърдено, след самостоятелна преценка на съда в разпоредително заседание на законността на мярката за неотклонение обосновано подозрение относно авторството, поради което то съществува и към настоящия момент.

Отчитайки данните за личността на Х., правилно СРС е приел, че не е отпаднала и реалната опасност подсъдимият да извърши престъпление – основният мотив, с който е взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Подсъдимият е с обременено съдебно минало. В подкрепа на този извод е и информацията, съдържаща се в приложената по делото справка за съдимост, видно от която е, че подсъдимият е осъждан многократно / общо 12 за извършени престъпление от общ характер/, като наказанието „Лишаване от свобода“ по последното осъждане е изтърпяно на 14.02.2024г за извършено престъпление по чл.196 от НК.

Освен това престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок от две до десет години, като стойността на отнетите вещи не е определяща за правната квалификация, тъй като деянието е извършено при опасен рецидив, безспорно определящо го като такова със значителната степен на обществената опасност на деянието и дееца.

По отношение на изложените в жалбата доводи, касаещи опасността от укриване на подсъдимия, настоящият състав съобрази, така както и първата инстанция, че същият е с установена самоличност, но с неясно местонахождение т.е. налице е извод за опасност от укриването му. Посочването от защитата на адрес в гр.

София, на който живее подсъдимия не е подкрепено с доказателства, предвид което в конкретния случай, същото не може да послужат за изменение на взетата мярка за неотклонение, още повече, че е налице реалната опасност подсъдимият да извърши престъпление, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.