Решение № 879 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200724 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Игнатиево, ул. „*“ № 13, срещу Наказателно постановление (НП) № 25-0445000423 от 25.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, РУАксаково.

С обжалваното НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя са наложени две административни наказания за две нарушения:

1. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се оспорва настъпването на ПТП и се твърди, че водачът не е разбрал за инцидента. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, началник група в ОДМВР – Варна, РУ - 1

Аксаково, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С обжалваното НП е прието за установено, че на 21.05.2025 г. около 22:50 ч. в гр. Игнатиево, пред механа „Св. Г.“, жалбоподателят С. С., управлявайки л.а. „Рено Канго“ с рег. № HHS2358, е участвал в ПТП с пострадали хора, не е уведомил компетентната служба на МВР и ни и останал на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на компетентните органи.

В хода на съдебното следствие, и от приложените по делото гласни и писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

Вечерта на 21.05.2025 г. жалбоподателят С., заедно със свидетелите Е.

Д., В. Г. и Г. Г., са били на годеж в гр. Игнатиево. След събитието четиримата се качват в управлявания от С. автомобил, за да отидат в к.к. „Златни пясъци“.

От показанията на свидетелите И. Д. и В. В., се установява, че пред заведението е възникнала суматоха. Сестрата на свидетелката Е. Д. – Габриела, се е опитала да отвори вратата на потеглящия автомобил, тъй като е мислела, че сестра е отвлечена. Свидетелката И. Д., виждайки това, се е затичала и се е опитала да дръпне Габриела от автомобила. По думите на свид. Д.: „Габриела дърпа колата, аз дърпах Габриела.“ При рязкото потегляне на автомобила двете жени падат на земята, като свид. И. Д. си удря главата и е била замаяна.

Ключови за изясняване на субективната страна на деянието са показанията на самата пострадала, свид. И. Д., която заявява: „Момчето не ни видя отстрани, то тръгна рязко. Мисля си, че не погледна, че ние паднахме, за да спре. Според мен той не е разбрал, че ни е ударил. Ако беше разбрал щеше да спре.“ Тези показания, дадени от лице, което е пряк участник и пострадал от инцидента, имат изключително висока доказателствена стойност и внасят съществени съмнения относно знанието на водача за случилото се.

Свидетелите, пътуващи в автомобила – Е. Д., В. Г. и Г. Г. – са категорични, че не са усетили удар, не са видели падащи хора и не са разбрали за настъпил инцидент. Техните показания са последователни и 2 непротиворечиви и кореспондират с тезата, че водачът не е възприел инцидента. Свид. В. Г. обяснява и причината за крясъците в колата, а именно, че Е. „взе да вика, да прави, че я отвличаме, а ние по взаимно решение тръгнахме“.

Впоследствие, в гр. Аксаково, автомобилът е спрян от полицейски патрул, в който е бил и актосъставителят, свид. Ж. А.. Причината за спирането е била висока скорост и чуващи се от автомобила крясъци. Докато са били спрени, свид. А. получава по радиостанцията сигнал за настъпило ПТП в гр.

Игнатиево. Самият той не е бил пряк очевидец на инцидента пред механа „Св.

Г.“, а е действал въз основа на получен сигнал и последващи разпити на очевидци.

Въз основа на приетите за установени обстоятелства, на 22.05.2025 г. от мл. автоконтрольор при РУ Аксаково е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 3582090. Въз основа на него, на 25.06.2025 г. от Началник група в ОД МВР Варна, РУ-Аксаково е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 25-0445-000423.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП на формално основание.

Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 3582090 е съставен на 22.05.2025 г. за нарушение, извършено на 21.05.2025 г., от компетентен орган – мл. автоконтрольор при РУ Аксаково. Въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 25-0445-000423 от 25.06.2025 г., от компетентен орган – Началник група в ОД МВР Варна, РУАксаково. Спазени са преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на производството и за издаване на НП. Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, като описанието на нарушението е идентично и в двата акта, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя. НП е връчено на 17.09.2025 г., а жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП, като събра всички относими доказателства за изясняване на основния спорен въпрос – дали жалбоподателят виновно е извършил вменените му нарушения.

Нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП изискват като задължителен елемент от обективния състав наличието на „пътнотранспортно произшествие“, при което има „пострадали хора“. От субективна страна, деянието е умишлено. За да бъде ангажирана отговорността на водача, наказващият орган следва да докаже по безспорен и несъмнен начин, че водачът е съзнавал, че е участник в ПТП, и въпреки това съзнателно не е изпълнил задълженията си да уведоми МВР и да остане на място.

В настоящия случай, от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, не се установява наличието на този ключов елемент от субективната страна на нарушенията. Напротив, доказателствата сочат, че жалбоподателят не е възприел инцидента. Показанията на пътуващите в автомобила са еднопосочни, че те не са усетили удар или сътресение. Найкатегорични в тази насока са показанията на самата пострадала – свид. И. Д., която изрично заявява убеждението си, че водачът не ги е видял и не е разбрал, че са паднали.

Съгласно константната съдебна практика, вината в административнонаказателния процес не се предполага, а подлежи на доказване от страна на наказващия орган. Когато липсват доказателства за интелектуалния елемент на вината – съзнаването на релевантните факти от обективната действителност (в случая – настъпването на ПТП), деянието е несъставомерно.

При липса на доказателства, че жалбоподателят е знаел, че е участник в ПТП, за него не са възникнали и задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Следователно, като е приел, че С. виновно е извършил вменените му нарушения, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на 4 разноски е основателно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 226, ал. 3 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препратката на чл. 63в от ЗАНН, при новото разглеждане на делото съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за разноските за цялото производство, включително за водене на делото в касационната инстанция.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е направил следните реално заплатени разходи за адвокатска защита:

За първоначалното разглеждане на делото пред Районен съд – Варна по АНД № 3848/2025 г. – сумата от 1000 (хиляда) лева съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2025 г., равняваща се на 511.29 евро.

За касационното производство пред Административен съд – Варна по к.адм.н.д. № 71/2026 г. – сумата от 300 (триста) евро съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2026 г., равняваща се на 586.75 лв.

За настоящото ново разглеждане на делото пред Районен съд – Варна – сумата от 500 (петстотин) евро съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2026 г., равняваща се на 977.91 лв.

Общият размер на доказаните разноски възлиза на 1311.29 евро (2564.66 лева). Въззиваемата страна е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл.

36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв. или 255,65 евро съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

5

Съдът намира, че платеното възнаграждение не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Предвид горното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 25-0445-000423 от 25.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, РУ-Аксаково, с което на С. К. С., ЕГН **********, са наложени административни наказания за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на С. К. С., ЕГН **********, сумата от 1311,29 евро (хиляда триста и единадесет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6