Решение № 3087 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3087 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100514007 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 218 от 05.01.2024 г. на СРС, 81 състав, поправено с Решение № 14150/18.07.2024 г. поставени по гр.д. № 37074/2021 г. по описа на СРС, е осъден "Електростарт” АД, ЕИК 821151903, със седалище и адрес на управление: гр. Вършец, бул. „Република“ № 23, да заплати на „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК 201915070, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1,02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 25.06.2021г. до 13.07.2021 г. върху сумата 194. 12 лева - платено в хода на процеса възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление България - Полша по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., като е отхвърлен като неоснователен предявения от „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК 201915070, срещу Електростарт” АД, ЕИК 821151903, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за сумата от 1842 лева, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление България - Полша по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., за което е издадена фактура № 8000021011/07.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.06.2021г. до окончателното изплащане, поради извършено 1 прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки със сумата от 1647,88 лева, представляваща удържана от получателя на товара срещу ответното дружество сума, равняваща се на стойността повреден товар и чрез плащане на сумата 194,12 лева, както и иска по чл.309а, ал.1 ГПК за сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени разноски по извънсъдебно събиране на вземането.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Ес Ти Ем Груп” ЕООД. Излага доводи, че решението, в частта на отхвърляне на исковете, е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на „Ес Ти Ем Груп” ЕООД съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа, че доклада на съда е непълен, като не е била разпределена в пълнота доказателствената тежест в процеса досежно релевантните за спора факти, част от предмета на спора. Изразява становище, че представения по делото протокол за несъответствие в доставка от 07.01.2021 г. издаден от получателя на товара е недопустимо доказателство доколкото има характер на писмено свидетелско показание. Като не е съобразил това, съдът е нарушил процесуалните правила. Освен това, според ищеца, чрез представените в производството доказателства е установено, че отговорността за повредите върху товара следва да бъде понесена от изпращача, който е опаковал и натоварил стоката. С оглед това и в случая било налице изключение от отговорността на превозвача, за което последния е направил своевременно възражение. Неправилно обаче съдът не е отчел, че в ЧМР товарителницата не е било вписано възражение от страна на продавача досежно опаковката на товара, тъй като същото би било направено при видимо несъответствие, а не както в случая. Поддържа, че превозвачът не е бил наясно със спецификите на стоката, а видимо опаковката й била приемлива. В този смисъл е било и даденото становище от авариен комисар Н., който е посочил като причина за нарушаване на товара значително тегло на палета и недостатъчно надеждна външна опаковка, както и недостатъчно надеждно укрепване на товара. Поддържа, че в хода на производството не било доказано нито негодността на увредената стока, нито вида и размера на уврежданията, в т.ч. в какво се изразяват. С оглед това намира, че вина за повредената стока носи само изпращача на стоката, а не и превозвача. Това обстоятелство освобождава от отговорност превозвача и не е било съобразено от съда при постановяване на решението. Освен това в производството не било доказано, че вредите са настъпили в резултат на претоварването на стоката в друга товарна композиция, която е извършила превоза и е доставила стоката. Неправилно съдът е приел и че размерът на вредата е бил установен доколкото стойността на всеки от натоварените дросели /различни по вид и качество/ е бил различен. Поддържа, че постановеното решение е необосновано в частта на отхвърляне на иска за претендираната мораторна лихва. Отправя искане за отмяна на постановеното от 2 първата инстанция решение като неправилно и за уважаване на исковете в цялост с отхвърляне на възраженията за прихващане като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът „Електростарт” АД е подал отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за нейната неоснователност.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по предявен от „Ес Ти Ем Груп” ЕООД срещу „Електростарт” АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 и сл. ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1842 лева, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление България - Полша по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., за което е издадена фактура № 8000021011/07.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.06.2021г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.309а, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 150,00 лева, представляваща сторени разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

В подадената искова молба са изложени фактически твърдения и доводи, че въз основа на подадена от ответното дружество заявка - договор за международен транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., ищецът приел да извърши международен превоз на стоки от България, с място на товарене гр. Вършец, бул. „Република“ № 2, до Полша. След като приел заявката ищецът възложил извършването на транспорта на подизпълнител „СЛ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД. В заявката били указани вида и тонажа на товара - дросели за лампи, 8,500 кг. Товарът бил доставен на 07.01.2021г., приет от получателя, като в CMR - товарителницата била записана забележка за наличие на 123 бр. повредени MIHI 150 STS и лошо обезопасяване за транспортиране.

На 08.01.2021г. ответникът му изпратил претенция за констатирана нарушена опаковка и повредена стока по процесния транспорт, в която било посочено, че е установено счупването на 123 бр. артикула HIS/MHI 150W/230V/50Hz на единична цена 6,85 евро, поради което била начислена неустойка в размер на стойността на неизползваемата стока - 842,55 евро.

Поддържа, че от страна на ответното дружество не са доказани негодността на твърдяната за увредена стока и размерът на увреждането, причината за настъпилата щета, както и основанието за ангажиране отговорността на ищеца.

Заявява, че са направени отказ от претенцията и възражение по смисъла на чл.17, пар.4 от Конвенцията за неподходяща опаковка на стоката/бруто. Освен това 3 теглото на стоката било прекомерно за този вид опаковка/ и неподходящо за натоварване на същата, както и за правилното й укрепване. Счита, че е налице основание за освобождаване от отговорност на превозвача, респективно неговия подизпълнител, доколкото стоката е опакована, натоварена, подредена и укрепена от изпращача /на осн. чл.17, пар.4, б. „б“ и „в“ от Конвенцията/. Моли съда да осъди ответника да му заплати уговореното между страните навло в размер на 1842 лева с ДДС, за което е издадена фактура № 8000021011/07.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 25.06.2021г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 150 лева, представляваща направени извънсъдебно разходи за събиране на вземането.

Ответникът „Електростарт“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор - заявка за международен транспорт, възложен на ищеца, по силата на който е осъществен превоз на стоки от България до Полша, при условията посочени в заявката. Не оспорва, че стоката е била опакована, натоварена, подредена и укрепена от изпращача на адреса на товарене на 23.12.2020г. Не оспорва, че товарът е бил доставен на 07.01.2021г., приет от получателя, който е отбелязал наличието на забележка в товарителницата за 123 бр. повредени MIHI 150 STS и лошо обезопасяване на товара за транспортиране.

Поддържа, че на 07.01.2021г. - датата на доставяне на стоката на адреса на разтоварване, стоката е била доставена с различна от натоварената от изпращача композиция от влекач и ремарке - с рег. № ********* и ********* /вписани в CMRтоварителницата/, поради което счита, че същата е била претоварвана и/или върху палетите е поставяна друга стока, което според ответника е и причина за нарушаване на стоката.

Поддържа, че с платежно нареждане от 13.07.2021г. е заплатил на ищеца част от процесната сума - 194,12 лева, представляваща разликата между претендираното навло от 1842 лева и насрещната претенция за обезщетение частична повреда при превоза в размер на 1647,88 лева.

Доколкото по време на приемане на стоката ищецът – превозвач не е мотивирал възражения в товарителницата относно видимото състояние на стоката и опаковката, то, счита че стоката е била предадена в добро състояние. Прави възражение за прихващане на сума в размер на 1647,88 лева, представляваща дължимо от страна на ищеца обезщетение за частична повреда на превозвания товар и неплатеното навло по фактура № 8000021011/07.01.2021г. Предвид изложеното счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, а именно: в частта за сумата 194, 12 лева, поради плащане, а за сумата 1647,88 лева, чрез прихващане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Страните не спорят и от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки по заявка - договор за международен транспорт № PRO24623 от 17.12.2020 г. с изпращач „Електростарт” АД, превозвач „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, получател на стоката - Lumiqon/Narva-Polska, дата на товарене - 23.12.2020г., място на доставка на стоката - Полша, срок на доставка - 12.01.2021г., адрес на товарене - гр.

Вършец, бул. „Република”, № 2 с описание на превозваната стока - дросели за лампи 8500 кг.; 7 EUP.

Установява се, че страните са уговорили възнаграждение за извършване на превоза в размер на 1535 лева без ДДС, платимо по банков път - 60 дни след представяне на оригинална фактура CMR, за което ищецът е издал фактура № 8111121011/07.01.2021г., с падеж 08.03.2021г. Съгласно т.13 от заявката - договор, плащането следвало да се извърши след представяне на оригинална фактура и оригинално CMR с подпис и печат на получателя, получени в срок 2 дни от датата на разтоварване.