Решение № 79 от 25.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100500514 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Г. Л. Г.

,ЕГН **********,от гр.Я.,ул.Ч.“№* против решение №945/23.12.2019г по гр.д.№1635/20019г на районен съд –гр.Ямбол, с което въззивникът е осъден да заплати на П. Х. П., на осн.чл.55,ал.1, пред.1 ЗЗД сумата 3300лв ,дадена без основание на 01.02.2016г, на 09.06.2017г и на 12.01.2018г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -27.11.2018г до окончателното й изплащане и сумата 626,77лв – разноски пред първа инстанция. Въззивникът е оспорил решението като недопустимо, необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се ,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства- по-конкретно намиращите се на л.57 платежни нареждания на банка ОББ –Ямбол, от които се установява, че са платени сумите 2900лв и 400лв, наемни вноски за периодите м.август 2012г-м.декември 2014г и м.октомври 2017г до м.януари 2018г, или общо преведена сумата от 3300лв и с това ищецът е изпълнил задълженията си по договор за наем към кредитора И. М. Т. –Г. за посочените периоди.Не се установява, според въззивника, той да се е обогатил с тези суми, а ищецът да е обеднял, тъй като последният е дължал тези суми за посочените периоди. Обстоятелството, че сумите са преведени по сметката на ответника, в качеството му на овластено лице, не води до извод за неоснователно обогатяване , като се позовава на чл.75,ал.1 ЗЗД.Твърди , че кредиторът има право да посочи на длъжника как да бъде изпълнено дължимото от 1 последния задължение. При изрично съгласие на кредитора дължимата сума да бъде преведена по сметка на трето лице, това плащане ще има погасителен ефект и ще бъде напълно редовно, съгласно императива на чл.75,ал.1 ЗЗД.Посочените в жалбата две платежни нареждания са годни доказателства , които не са оспорени от ищеца в предвидения от закона ред и съдът следва да ги цени заедно с всички други доказателства. Неправилно, според въззивника, съдът е дал вяра на други частни документи, издадени от ОББ АД, независимо, че в съдебно заседание от 17.12.2019 е оспорено доказателството ,представено от ищеца –справка от същата банка, за което е посочено, че липсва удостоверяване на представителната власт на подписалите я лица.Това, според въззивника, представлява оспорване по чл.193 ГПК, като съдът не е започнал процедура по този текст на закона, с което е изразил пристрастие в полза на ищеца, нарушил е нормата на чл.9 ГПК за равнопоставеност на страните и е оставил делото неизяснено от фактическа страна, което води до неправилност на атакуваното решение.Позовава се на допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада - съдът не се е указал на страните за кои факти не се сочат доказателства и не е отделил спорно от безспорно.В жалбата също така се твърди, че от показанията на свид.Т.-Г. се установява, че има овластяване и договорна обвързаност по устен договор за поръчка между ответника и свидетелката, в присъствието на ищеца, поради което ответникът е бил овластен да получи изпълнение по договора за наем. Въз основа на това овластяване са преведени по банковата му сметка просрочените наемни вноски, с посочено основание „наем“.Счита ,че извършените плащания на посочените в исковата молба дати: 01.02.2016, 09.06.2017г и 12.01.2018г са основателни и дължими и съгласно волята на кредитора по договора за наем са се погасили част от задълженията по договора за наем . Въззивникът счита ,че независимо от разпоредбата на чл.172 ГПК, няма основание свидетелските показания на свид.Т. –Г. да се дискредитират на това основание ,още повече ,че не са оспорени и липсват опровергаващи показанията доказателства.Поради неразглеждане на тези отношения във връзка с овластяване с устен договор за поръчка , съдът е постановил необосновано и неправилно решение поради нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено, евен.обезсилено и производството да бъде прекратено.Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.1979г на Пленума на ВС ,съобразно което съдилищата следва да изследват във всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това обстоятелство, да освободят получателя от отговорност. Счита, че в случая освен задължението, което страните имат по сключения договор, то е скрепено и с морален дълг на наемателя да плаща в срок поетото задължение.В исковата молба се твърди ,че плащайки трите суми, ищецът е изпълнил своето задължение по договор за наем ,с което престациите са извършени съзнателно и в съгласие с изискването на морала и не са лишени от основание.Сключеният договор за наем от страна на И. Т.- Г./ и като презюмиран представител на ответника/ е с цел обща грижа за задоволяване на нуждите на семейството за езиково обучение на дъщерята на ответника и 2 средствата, получени по този договор са трансформирани в СИО.Съдът е дал грешно тълкуване на отношенията между съпрузите като такива на обикновена съсобственост ,а не на съсобственици по СК.Цитираното от районния съд решение на ВКС касае взаимоотношения между съсобственици по сключен договор за наем, а не между съпрузи, които в резултат на разпоредбите на СК са страни по сключения договор за наем на имот СИО и на двамата се дължи плащане, тъй като с него ще се погасят задължения, поети от двамата съпрузи. Действията на единия съпруг по управление на общата вещ създават права и задължения и за другия съпруг.Въззивникът счита ,че изложените от съда мотиви са фрагментарни и без логическа последователност и поради това следва да се приеме ,че решението няма мотиви, което е основание за отмяна.Твърдят се нарушения във връзка с назначаване на особен представител на ответника и неговото призоваване в съдебно заседание на 17.12.19г; нарушения във връзка с връчването на препис от исковата молба чрез ЧСИ; нарушения на процедурата по чл.47

ГПК.Твърди се ,че макар да е подаден отговор на исковата молба, с този отговор не е осъществена защита на правата на ответника и до настоящия момент не му е връчен препис от исковата молба.Неправилно съдът не е уважил искането за спиране на производството по чл.229,ал.1,т.4, поради заведено делото за делба,което е преюдициално и това води до порок на атакуваното решение –неправилност, а от друга страна е недопустимо, съобразно приетото в т.1 на ТР №1/2017г на ОСГТК на ВКС.Районният съд е отказал да прекрати производството по делото на осн.чл.126,ал.1 ГПК, евентуално да го спре на осн.чл.229 ,ал.1т.4 ГПК до приключване на делбеното дело, в което ищецът е представил същите доказателства – платежни документи ,което означава ,че на практика вече е заявен иск по сметки. Твърди се ,че решението е постановено при нередовна искова молба – в обстоятелствената й част се сочи ,че ищецът е платил част от дължимите вноски по договор за наем,сключен със съпругата на ответника ,т.е. налице е законово основание за плащане по този договор за наем в условията на СИО между съпрузите, които имат равни права и задължения по договора и двамата са наемодатели поради законовото презюмирано представителство.В петитума на исковата молба се отрича това признато договорно правоотношение и това поражда неяснота и противоречие.Това прави постановеното решение недопустимо и като такова следва да бъде отменено от въззивния съд.Твърди се ,че сключеният от единия съпруг договор за наем, със съгласието на другия съпруг прави и двамата кредитори, които могат да искат изпълнение на задължението изцяло от длъжника, като претендира конституиране на съпругата му като страна пред втората инстанция.Твърди също ,че плащането е извършено на законово основание, ищецът е длъжник все още по договора за наем, по който от дължими 69 вноски е платил 66 вноски и като уважава иска, районния съд връща обратно 33 вноски. Налице са и пространни оплаквания от доклада на районния съднепълен, неточен,не са отразени насрещните права и възражения на ответника.Оспорват се доводите на съда за недопускане на свидетелски показания в производството по поправка на протокола и в тази връзка се 3 претендира разпит на свидетел за пунктовете от т.6 до т.12 по искането на въззивника за допълване и поправка на протокол. Счита решението за нищожно в частта за разноските поради абсолютната му неразбираемост ,а от друга страна, в тази му част решението е и неправилно поради нарушение на редица процесуални норми.Моли да се уважи въззивната жалба, да се отмени атакуваното решение и да се отхвърли предявения иск като неоснователен или недопустим и да се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Чиликов, процесуален представител на ищеца П.П..В него жалбата е оспорена като неоснователна.Изложени са подробни доводи по направените в жалбата твърдения и оспорвания.Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Оспорени са и доказателствените искания, направени във въззивната жалба.

По делото е постъпила частна жалба от Г. Л. Г. против определение № 344/14.02.2020г, с което е отхвърлена молбата на ответника за изменение и допълнение на решението в частта за разноските и отговор на частната жалба от П.П..В частната жалба е оспорено като неправилно обжалваното определение поради това ,че съдът неправилно е осъдил ответника да заплати разноски за особен представител, който е незаконосъобразно назначен.Твърди се липса на доказателства за реално сторени разноски от ищеца и липса на произнасяне по искането на ответника за присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, като разноските, които претендира са за писмена кореспонденция по делото,т.е. за процесуални действия по делото.Моли да се отмени обжалвания акт и да му се присъдят разноски.В отговора на ищеца частната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира нейното отхвърляне.

Претенцията е с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г. в разпоредбата н а чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго-напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.В конкретния случай,с оглед твърденията в обстоятелствената част на искомата молба ,претенцията следва да се квалифицира именно по чл.55,ал.1,пред.1 ЗЗД-без наличие на правоотношение, връщане на дадено при начална липса на основание.

В исковата молба ищецът твърди ,че със съпругата на ответника И. Т. – 4

Г. е сключил договор за наем от 01.08.2012г с предмет : ½ ид.ч. от следния недвижим имот:масивна едноетажна сграда-навес за машини със застроена площ 475кв.м.,построена през 1961г, построена върху държавна земя с площ 84,533 дка ,съставляваща имот № 000253 по плана на с.Л.Уговорената наемна цена е 100лв месечно, платими до 5 число на съответния месец, без уговорен срок на договора.Ищецът твърди,че тъй като имотът е придобит в режим на СИО е извършвал плащания по банковата сметка на ответника за дължимата наемна цена.Извършил е три превода : на 01.02.2016г -2000лв, 09.06.2017г – 500лв и на 12.01.2018г – 800лв,или общо 3300лв.С тези плащания ищецът е счел ,че е погасил задължението си по договора за наем за периода от 06.01.2015г до 06.09.2017г ,а именно 33 вноски по 100лв.Твърди се ,че съпругата на ответника и наемодателка по сключения договор за наем е провела заповедно производство по чл.410 ГПК ,а впоследствие и такова по чл.415 ГПК против ищеца и с влязло в сила решение е прието за установено,че той дължи на И. Т.-Г. сумата 3300лв –наемни вноски за периода от 06.01.2015г до 06.09.2017г.В исковото производство по чл.422 ГПК ищецът е направил възражение,че е платена исковата сума по банковата сметка на съпруга на И. Т.-Г., но това възражение не е уважено.Твърди, че след влизане в сила на заповедта на изпълнение по чл.410 ГПК, е издаден изпълнителен лист за тази сума, образувано е изпълнително дело за събиране на сумата № 232/2018г на ДСИ при ЕРС.В хода на делото ищецът заявява,че е платил дължимата сума по изпълнителното дело.Поради това счита,че сумата,предмет на претенцията е платена без основание на ответника и подлежи на връщане.