Решение № 14752 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14752 гр. ******, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110108852 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕАД, чрез юрк.

*****, против Е. В. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които да се признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми: 226.30 евро – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ж.к. „******“, бл. ******, ап. 9 с аб.№ ********; сумата от 22.07 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2026 г., главница за дялово разпределение в размер от 24.45 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 5.37 евро за периода от 16.07.2023 г. до 15.01.2026 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025г., доставил на ответника топлинна енергия в имот, с адрес: гр. ******, ж.к.

„******“, бл. ******, ап. 9 с аб.№ ********, на стойност от 226.30 евро, която не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в размер на 22.07 евро, начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2026 г. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са сключили договор за 1 извършване на услугата за дялово разпределение с „******“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Счита, че ответникът му дължи цената на услугата за дялово разпределение в размер на 24.45 евро, начислена за периода от 01.05.2023 до 30.04.2025 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 5.37 евро, за периода от 16.07.2023 г. до 15.01.2026 г. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „**********“ ЕАД процесните вземания. Ищецът претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. с подробни съображения относно неоснователността на исковата претенция. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, както и количеството на начислената топлинна енергия.

Оспорва дължимостта на лихвите поради липсата на забава и покана. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 124/2026г. по описа на РС-******, съгласно което по заявление на ищеца „******** - ******“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Е. В. А. да заплати на заявителя сумата от226.30 евро – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ж.к. „******“, бл. ******, ап. 9 с аб.№ ********; сумата от 22.07 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2026 г., главница за дялово разпределение в размер от 24.45 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 5.37 евро за периода от 16.07.2023 г. до 15.01.2026 г., както и държавна такса в размер на 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 евро. Длъжникът и ответник по делото – Е. А. е редовно уведомен за издадената заповед и от същия е постъпило възражение в срок, поради което на 02.03.2026г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Е. В. А., като е представил такива на дата 02.04.2026г.

По делото е приет препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 54, том VI, дело № ******/1999г., видно от който на 02.11.1999г. че продавачът ********** е прехвърлил правото на осбственост чрез покупкопродажба в полза на Е. В. А. върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр.******, ж.к.

„******“, бл. 225, вх. А, ет. 4.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. дължи главница в размер от 179.91 лева, а за периода 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. дължи главница в размер от 248.03 лева, като е приложена и молба-декларация от 06.07.2001 г., подписана от А. до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име на нейно име за топлоснабден имот апартамент № 9, находящ се в гр.******, ж.к. „******“, бл. 225, вх. А, ет. 4.

Видно от представения протокол от проведеното на 23.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.******, ж.к. „******“, бл. 225, вх. А етажните собственици са взели решение да се присъединят към топлопреносната мрежа на „********-******“ ЕАД и да сключат договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

2

Представен е договор от 23.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.******, ж.к.

„******“, бл. 225, вх. А като клиент и „******“ ЕАД като топлопреносно предприятие за извършване на услугата дялово разпределение.

Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и дружеството, извършвало топлинно счетоводство в сградата, е посочило, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на имотите. Посочено е, че не е начислявана топлинна енергия за отоплителни нужди и за отопление на общите части и за битово горещо водоснабдяване. Експертът е посочил, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ищецът, което дружество е издавало изравнителни сметки. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ****** е поставено заключение, че топломерът е технически изправен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Видно е от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№ 54, том VI, дело № ******/1999г., че на 02.11.1999г . продавачът ********** е прехвърлил правото на осбственост чрез покупко-продажба в полза на Е. В. А. върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр.******, ж.к. „******“, бл. 225, вх. А, ет. 4. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице валидно облигационно правоотношение именно с ответникът А., като това обстоятелство се подкрепя и от останалия писмен доказателствен материал, а именно, че ответникът е подал заявление-декларация през месец юли 2001 г., с което е поискал да бъде открида партида на негово име за топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в гр.******, ж.к. „******“, бл. 225, вх. А, ет. 4. Друго обстоятелство в подкрепа на достигнатия извод се извлича и от представения протокол от проведеното Общо събрание на 23.08.2002 г., с който е взето решение за сключване на договор с топлопреносното дружество, в който фигурира именно неговият подпис. Поради тези причини, настоящият съдебен състав намира, че ответникът Е. А. е собственик на процесния топлоснабден имот.

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно Е. А. по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

3

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „**********“ ЕАД, от една страна и Е. В. А., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град ******.