Решение № 19312 от 26.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19312 гр. София, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110150888 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Г. срещу „Т............ С........ ЕАД, за признаване за установено между страните недължимост поради плащане и погасяване чрез извънсъдебно прихващане на сумите, както следва: 498,78 лева - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., 18,05 лева представляваща стойност на услуга дялово разпределение за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав е издаден изпълнителният лист от 17.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че изпълнителен лист от 17.02.2022 г. е издаден във връзка с Решение № 278842/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 78584/2018 по описа на СРС, ГО, 79 състав, потвърдено с Решение от 13.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 4739 по описа за 2020 г., II – E отделение. Въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860. Посочва се, че съгласно платежно нареждане от 18.01.2022 г. ищцата е превела по банковата сметка на ответното дружество сумата в общ размер на 922,75 лева с основание - суми по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, за 1 изплащане на суми, както следва: сума в размер на 498,78 лева - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата изчислена от 06.07.2018 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане 19.01.2022 г., изчислена в размер на 179,30 лева; сумата в размер на 18,05 лева, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата изчислена от 06.07.2018 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до 19.01.2022 г., изчислена в размер на 6,49 лева; сумата в размер на 32,07 лева – разноски, присъдени в заповедното производство по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав; сумата в размер на 245,91 лева – разноски, присъдени в исковото производство по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав.

Посочва, че по силата на Решение № 278842/19.11.2019 г. по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, „Т............ СОФИЯ” ЕАД била осъдена да заплати на Р. Г. следните суми: разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 14,46 лева, присъдени в заповедното производство по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав и разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 43,39 лева, присъдени в исковото производство по гр. дело № 78584/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, като във връзка с тези суми на 27.07.2023 г. ищцата чрез ССЕВ към Министерство на електронното управление изпратила до „Т............ СОФИЯ” ЕАД заявление за прихващане основание чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на дължимите се суми за разноски в размер на общо 57,85 лева от общите дължими от нея на „Т............ СОФИЯ” ЕАД задължения за разноски в общ размер на 277,98 лева.

Уведомлението за връчване на отправено на основание чл. 104 от ЗЗД заявление за прихващане било получено от „Т............ С........ ЕАД на 28.07.2023 г., съгласно приложено Уведомление за връчване от ССЕВ към Министерство на електронното управление. Навеждат се твърдения, че вземането по така издадения изпълнител лист било изплатено преди издаване на посочения изпълнителен лист от 17.02.2022 г. и преди 23.08.2023 г. - дата на образуване на изп. дело 20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова peг. № 860, с оглед на което се моли за уважаване на предявения иск.

2

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Поддържа, че искът е недопустим, като твърди, че предпоставките за оспорване на вземането чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК се свеждат до наличието на изпълнителна сила на съдебния акт и промените, които са погасили установеното с акта и изпълнителния лист материално право, като в настоящия случай искът не се основавал на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, доколкото извършеното прихващане имало обратно действие, изключващо това. По същество поддържа неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че въз основа на постановените от СРС и СГС решения ищцата била осъдена за заплати на ищеца: сумата в размер на 498,78 лева – цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.; законна лихва върху горната сума от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.07.2018 г, до окончателно изплащане;

18,05 лева – цена на такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.; законна лихва върху горната сума за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.07.2018 г., до окончателно плащане;

32,07 лева – разноски по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав;

245,91 лева – разноски в исковото производство.

Посочва се, че с плащането в размер на 922,75 лева, постъпило по сметка на дружеството на 18.01.2022 г., по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД са били погасени, както следва:

245,91 лева – разноски в исковото производство;

32,07 лева - разноски по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав;

179,16 лева – законна лихва върху главницата от 498,78 лева, изчислена за периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г.;

6,48 лева – законна лихва върху главницата от 18,05 лева, изчислена за периода от 06.07.2018 г. до 18.01.2022 г.;

3

18,05 лева – цена на такса за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.;

441,08 лева – част от дължимата сума в общ размер на 498,78 лева за топлинна енергия.

Посочва, че сумата, с която ищцата прави прихващане и твърди, че се погасява целият размер на дълга, е в размер на 57,85 лева, а актуалният размер на задължението към 28.07.2023 г. (датата, на която ищецът твърди, че прави погасяване с извънсъдебно прихващане) е 67,17 лева. Оспорва се настъпването на твърдяното от ищеца извънсъдебно прихващане. Твърди се неприложимостта на способа в изпълнителния процес. Посочва се, че извънсъдебно също е възразено срещу изявлението за прихващане. Твърди се, че вземането на ответника спрямо ищеца е и по-голямо. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на присъдените с решение от 19.11.2019 г. в полза на ищеца суми за разноски. При изложените съображения се иска прекратяване на производството като недопустимо, а при условията на евентуалност – исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщените граждански дела се установява, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.07.2018 г. г. по ч.гр.д. № 44930/2018 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, Р. К. Г. е била осъдена да заплати на кредитора „Т............ С........ ЕАД сумата от 498,78 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия в размер на 84,05 лева за периода от 15.09.2016 г. до 26.06.2018 г., сумата в размер на 18,05 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за услуга дялово разпределение в размер на 3,35 лева за периода от 15.09.2016 г. до 26.06.2018 г. и сумата в размер на 37,50 лева - разноски по 4 делото, а именно: 12,50 лева - държавна такса, и 25,00 лева - възнаграждение на юрисконсулт. С Решение № 278842/19.11.2019 г., постановено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 78584 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 79 състав, е признато за установено, че Р. К. Г. дължи на „Т............ С........ ЕАД, сумата от 498,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., и сумата от 18,05 лева, представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК. С решението Р. К. Г. е осъдена да заплати на „Т............ С........ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 32,07 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 245,91 лева, представляваща разноски в исковото производство. Със същото решение „Т............ С........ ЕАД е осъдено да заплати на Р. К. Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 14,46 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 43,39 лева, представляваща разноски в исковото производство. С Решение № 266934/13.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 4739/2020 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, решението на СРС е потвърдено в частта, с която е признато за установено, че Р. К. Г. дължи горепосочените суми.

С разпореждане от 15.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 44930/2018 г. на СРС, I I ГО, 79 състав, районният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу Р. К. Г. по признатите за дължими суми. По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 17.02.2022 г. е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „Т............ С........ ЕАД сумата от 498,78 лева - главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. , и за сумата от 18,05 лева - цена на такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и въз основа на който било образувано изпълнително дело 20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860. Видно от отбелязването на печата за издаване на изпълнителния лист, същият е взет от правоимащия на 18.05.2023 г.

С Определение № 15482/19.12.2023 г., постановено по в.ч.р.д. № 5

13269/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Л, по подадена частна жалба от Р. К. Г., въззивният съд е потвърдил разпореждане от 15.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 44930/2018 г. на СРС, II ГО, 79 състав, за издаване на изпълнителния лист с мотива, че издаващият съд не следи дали вземането е изпълнено.

По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 18.01.2022 г. във връзка със сумите, които ищцата била осъдена да заплати на ответника, същата извършила плащане в полза на ответника по банков път в размер на 922,75 лева. Видно от платежното нареждане на л. 19 от делото в същото е посочено като основание само „суми по гр.д. № 78584/2018 СРС 79 св дължими от Р. К. Г.“.

С уведомление от 27.07.2023 г., връчено чрез ССЕВ на 28.07.2023 г. на „Т............ СОФИЯ” ЕАД, ищцата е отправила заявление за прихващане основание чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на дължимите се суми за разноски в размер на общо 57,85 лева от общите дължими от нея на „Т............

СОФИЯ” ЕАД задължения за разноски в общ размер на 277,98 лева.

Видно от приобщеното по делото копие изпълнително дело 20238600401366 по описа на ЧСИ Виолета Матова с peг. № 860, с молба от 23.08.2023 г. и въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът е поискал образуване на изпълнително производство срещу ищцата само за остатъка от дължимите суми по изпълнителния лист – главница в размер на 53,68 лева и законна лихва от 18.01.2022 г. С разпореждане от същата дала изпълнителното производство е образувано. Видно от запорните съобщения на л. 27 и сл. съдебният изпълнител е предприел действия по изпълнението за събиране на сумата в размер на 53,68 лева и законна лихва. С поканата на л. 38 длъжникът е бил уведомен за дължимостта именно на същите.