Решение № 19328 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19328 гр. ., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110150479 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът В. С. С. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника „.“ ЕАД, като кредитор, е сключен договор за паричен заем № . от 14.11.2023 г. за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 300 лева, която да бъде погасена с месечна вноска със срок от 25 дни, с посочени в договора ГПР от 49,13 % и ГЛП от 40 %, без уточнен размер на месечния лихвен процент. Поддържа се, че съгласно клаузата на чл. 4 от договора при посочване от кредитополучателя предоставяне на обезпечение по кредита, последният следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно приложимите ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „.“ ЕАД юридическо лице - поръчител и в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 3 от договора за паричен заем когато кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни, а предложените за кредит е валидно 10 дни. Излага се също, че датата на сключване на договора за заем, между В. С. и ответника „.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството отговаря пред кредитора „.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за 1 кредит, като С. се е задължил да заплати на дружеството - поръчител сумата от 75,80 лв., като възнаграждение за поръчителство, което да се изплаща на „.“ ЕАД, упълномощено да събира сумите за „.“ ЕООД, разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит, съгласно обединен погасителен план, при което общото задължение възлиза на сумата от 384,13 лева. Твърди се, че спрямо правоотношенията, произтичащи от договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК, предвид характера им на потребителски договори по чл.

9 ЗПК. По отношение на договора за поръчителство се посочва, че същият има акцесорен характер, до действието му е обусловено от валидно възникнало главно правоотношение, поради което двете равни връзки следва да се разгледат съвместно, предвид и свързания характер на дружествата кредитор и гарант, обусловен от качеството на „.“ ЕАД на едноличен собственик на капитала на „.“ ЕООД. Посочва се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за заем възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно измежду посочени обезпечения, като по същество представлява неотменимо изискване за получаване на финансиране под формата на кредит. Предвид това и доколкото въведените изисквания откъм другите обезпечения са практически неосъществими от потребителя, то целта на кредитора е да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би имал възможност да предостави – обезпечение от дружество, одобрено от „.“ ЕАД.

Ето защо ищецът счита, че разходът по договора за поръчителство е сигурен такъв, но въпреки това не е включен от кредитора към ГПР по договора, като по този начин заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изяснява се, че в конкретния случай в договора е посочено, че ГПР възлиза на 49,13 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод относно конкретните разходи, които се заплащат и които го формират. Поддържат се, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, имащо характера на сигурен разход по кредита, о ГПР и бил в размер от 3593,28 %.

По този начин на потребителя не е предоставена коректна информация относно общия размер по кредита, за да разбере същият икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при съответните условия. Излага се, че ГПР е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено законодателно именно с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора. Ето защо, след като в процесния договор не е посочен ГПР при вземане предвид на всички формиращи го компоненти, то не може да се направи извод за съблюдаване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът оспорва действителността и на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора с довод за неравноправния й характер, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати 2 необосновано високо възнаграждение за поръчителство – арг. чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП и не е индивидуално уговорена съгласно чл. . ГПК. В. С. излага твърдения за нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение по този договор е в размер, доближаващ размера на главницата. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане да бъде призната в отношенията му със съответния ответник и насрещна договаряща страна, недействителността на договора за паричен заем, евентуално на клаузата на чл. 4, ал. 1, предвиждаща задължение за сключване на договор за поръчителство, както и на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и за връщане на платените в полза на „.“ ЕООД суми по договора като пратени при изначална липса на основание за това.

Ответникът „.“ ЕАД оспорва предявения иск за нищожност на договора за потребителски кредит като недопустим с довод за липсата на правен интерес за ищеца от тази претенция, обосновава с твърдение, че договорът не е действащ такъв между страните. Счита, че в случая ищецът има възможността да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание и в рамките на производството по така предявения иск съдът да се произнесе и по евентуалната му нищожност. Намира, че поведението на ищеца и на процесуалния му представител граничи със злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ./14.11.2023 г., както и сключването на договор за поръчителство между ищеца В. С. и „.“ ЕООД. Посочва, че по силата на договора за кредит на ищеца е предоставена и същият е усвоил сумата от 300 лева с 25-дневен период на револвиране и с падеж 08.12.2023 г., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 49,13 %, като общият размер на дължимите суми възлиза на 308,33 лева. Не оспорва, че дължимите суми от С. по двата договора са платени от него предсрочно по банковата сметка на „.“ ЕАД на 17.11.2023 г. с постъпило плащане в общ размер от 385 лева, от които 75,80 лева разпределени за погасяване вземането на „.“ ЕООД по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът оспорва изложените твърдения от ищеца за недействителност на договора за заем поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че действително при изчисляване на ГПР по договора не е включено като разход по см. на чл. 19 ЗПК, доколкото се касае за сума, дължима и платима на другия ответник. Единственият разход, включен в ГПР е възнаградителната лихва по договора. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представлява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на 3 кредита, а размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен разход за „.“ ЕАД към момента на сключване на договора, доколкото последният се сключва след сключване на договора за кредит. Предоставянето на обезпечение е право, а не задължение за кредитополучателя. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по см. на чл. 280 ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита, а вземанията по този договор възникват в полза на друго лице – „.“ ЕООД, различно от кредитора. Дори и да се приеме, че възнаграждението за поръчителство представлява скрито обогатяване на ответника, то този извод не обуславя недействителност на договорите в тяхната цялост, а единствено на клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за заплащането му от ищеца и до отпадане единствено на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение да предоставената услуга. С тези доводи „.“ ЕАД отправя искане за оставяне без разглеждане на исковите претенции като процесуално недопустими, а по същество - за отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът „.“ ЕООД оспорва исковете с изложени доводи, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове за нищожност, доколкото към настоящия момент двата договора за погасени и недействащи между страните.

Достатъчна за защита на правата на ищеца била претенцията по чл. 55 ЗЗД, по която съдът в мотивите на съдебния акт ще се произнесе и относно твърденията за нищожност на договорите. По същество оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищеца и „.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ./14.11.2023 г., а във връзка с обезпечаването му и договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2023 г., сключен между „.“ ЕООД и потребителя В. С.. Твърди, че сключения между ответника и ищеца договор за поръчителство е договор за услуга по чл. 280 ЗЗД, като за поетото задължение за гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, ищецът дължи на гарантиращото дружество възнаграждение в размер от 75,80 лева. В случая, задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, поради което на „.“ ЕООД е заплатено възнаграждение само за първия 25-дневен период на револвиране на кредита. Сочи, че съгласно клаузите на договора за кредит, обезпечението, в частност предоставянето на поръчителство от „.“ ЕООД е единствено възможност да кредитополучателя, но не и задължение. При кандидатстване за отпускане на кредита същият има възможността да избере дали този кредит ще бъде обезпечен или не, като и в двата случай искането му преминава през процес на проверка и одобрение. Излага се, че сключването на договора за поръчителство следва по време сключването на договора за кредит и се осъществява в рамките на независима електронна среда. Ето защо, „.“ ЕООД 4 счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, доколкото не представлява разход по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото сключването на договора за услуга не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Оспорва се сключването на договор за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68е ЗЗП, като паричните задължения на кредитополучателя и потребите по двата договора са ясно разписани. С отговора ответното дружество намира, че наличието на свързаност между „.“ ЕАД и „.“ ЕООД, обусловено от обстоятелството, че първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория, не обуславя наличието на скрито оскъпяване на кредита. Посочва се, че съгласно договора за предоставяне на поръчителство потребителят има възможността за избор относно начина на заплащане на възнаграждението на поръчителя, като при получаване на сумите от „.“ ЕАД заедно с месечните вноски по договора за кредит, то последното не става техен титуляр – арг. чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство. Излага се, че доколкото последният е действителен, то платените във връзка с този договор суми са дължими и не подлежат на връщане. С тези доводи „.“ ЕООД отправя искане за оставяне без разглеждане на исковата претенция за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, а по същество за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: