Определение № 8255 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8255 гр. Варна, 18.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110114827 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на молба, постъпила от ответника С. П. А., чрез адв. М. Д., с която е отправено искане за допълване на постановеното по делото Определение № 4313/31.03.2025 г. в частта за разноските, като на адв. Д. се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в исковото и заповедното производство.

В молбата ответникът излага, чрез процесуалния си представител, че е депозирал своевременно възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство и към него е бил приложен договор за правна защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв, в който е записано, че се отнася и за защита в последващо исково производство. Моли за уважаване на молбата и присъждане на разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца И. Т. Я., чрез адв. Д. С., с който оспорва молбата за допълване като неоснователна. Излага, че тъй като ищцата доброволно е оттеглила исковата си молба, ответникът не е понесъл процесуални разноски. Сочи, че не е доказано, че адвокатският хонорар на ответницата е реално платен или дължим и договорът за правна помощ се отнася до заповедното дело, а не до настоящото, по което също е следвало да представи своевременно договор за правна помощ. Твърди, че липсват доказателства за реално извършени разходи и присъждането на разноски в полза на ответницата би нарушило баланса между страните и би обременило неоснователна ищцата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и относно подлежащ на допълване по тези ред съдебен акт. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 14827/2023 г. по описа на РС - Варна е образувано по искова молба на И. Т. Я. подадена чрез адв. Д. С. против С. П. А. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

С молба, заведена с вх.№ 28831 от 28.03.2025г., пълномощника на ищецът – адв.Д. С., е 1 направил волеизявление за оттегляне на предявената претенция по делото и с Определение №4313/31.03.2025г. производството по делото е било прекратено.

Като съобрази гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че определението, с което е прекратено производството, е акт, с който делото приключва, но съдът не се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК по отношение на разноските.

При прекратяването на производството ответникът има право на сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу него, аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ, дължимо от насрещната страна, която с неоснователната си претенция е станала причина за правния спор. Разноските за възнаграждение са поискани своевременно с подаване на възражението срещу заповедта по чл. 414 ГПК и е представен договор за правна защита и съдействие.

Следователно съдът намира, че определението следва да бъде допълнено в частта за разноските.

По отношение на размера на дължимото възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ, той следва да се определи по преценка на съда въз основа на естеството, обема и сложността на извършената работа. В тази връзка следва да се посочи, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, като то е предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника - в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.

В случая длъжникът чрез адвокат М. Д. е депозирал възражение против заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК, като в него единствено е оспорена дължимостта на претендираните от ищеца вземания. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство. Все пак съдът намира, че за нея следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл. 248 ГПК е основателна и на адв. М. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 250 лева за исковото производство и възнаграждение в размер на 100 лева за заповедното производство или адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА Определение № 4313/31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 14827/2023 г. по описа на РС - Варна, в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като:

ОСЪЖДА И. Т. Я., ЕГН **********, да заплати на адв. М. К. Д., личен адв. № 1000064190, сума в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направентите разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3