Решение № 321 от 09.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№900213/26.03.2021 г., подадена от „Сани-2007“ЕООД, чрез адв. Д.А., против Решение №900096/14.01.2021 г., постановено по т.д.№174/2018 г. на ОС – Благоевград, с което по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от „Топливо Енерджи“ЕООД против жалбоподателя като ответник, е бил обявен за окончателен сключеният на 18.06.2015 г. между „Сани – 2007“ЕООД, като обещател, и „Топливо Енерджи“ЕООД, като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, и Анекс към него от 03.08.2015 г., с който „Сани – 2007“ЕООД продава на „Топливо Енерджи“ЕООД следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, ведно със построените в него сгради с идентификатори *** , *** и ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, подробно описани в решението, за сумата от 152 400 лева, изплатена изцяло от купувача, като е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца направените по делото разноски. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Поради допуснато от съда процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна – не са допуснати своевременно поисканите от жалбоподателя свидетели за установяване симулативността на сключения между страните предварителен договор, установима и от клаузата на чл.6.8 от предварителния договор, която според жалбоподателя има характера на обратно писмо, а при условията на евентуалност следва да бъде зачетена като начало на писмено доказателство. Не са обсъдени и взети предвид разминаванията в размера на продажната цена, в привидния договор и анекса, с тази от приложената по делото фактура, не е съобразено обстоятелството, че описаната в 1 анекса фактура №**********/31.07.2015 г. не е издавана и осчетоводявана от ответното дружество, и липсва като доказателство по делото, а посочената в предварителния договор продажна цена не е била заплатена. Анализирайки предварителния договор, и разпоредбата на чл.6.8. от него, съдът не е достигнал до действителната воля на страните, останал е неизяснен и каква е действителната договорена цена по предварителния договор. Не са събрани доказателства ответникът да е бил канен от ищците да сключи окончателен договор, а от гласните доказателства, поискани от ответника, би се установило с категоричност, че управителят на ответното дружество е изразявал категорична готовност да прехвърли по предвидения ред собствеността върху недвижимите имоти, при условие, че бъде заплатено дължимото обезщетение за ползването им за периода от 01.07.2015 г. до 14.09.2017 г. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и отхвърляне изцяло на предявения иск. В случай, че искът бъде уважен, се настоява всички разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца – включително тези на ответника. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Формулирано е доказателствено искане, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане, за установяване на симулативността на договора.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. Извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба, подаден от „Топливо Енерджи“ЕООД, чрез адв. Г.Ю., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за оставянето без уважение, като са изложени подробни съображения по съществото на спора. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено от родово и местно компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

По делото не се спори между страните, че на 18.06.2015 г. между „Сани – 2007“ЕООД, в качеството на обещател - продавач, и „Топливо Енерджи“ЕООД, в качеството на купувач, е бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /на л.27-31 от делото на БлОС/, с нотариална заверка на подписите с рег.№1424/18.06.2015 г. на нотариус М. К. с рег.№*** на НК, с който обещателят се е съгласил да продаде на купувача следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, ведно със построените в него сгради с идентификатори ***, *** и ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, които имоти са били възложени на обещателя, в качеството му на купувач на публична продан, проведена по изп.д.№647/2012 г. по описа на ЧСИ Ц. с рег.№*** от регистъра на КЧСИ, с Постановление за възлагане изх.

№06160/18.06.2015 г., издадено по същото изпълнително дело, и влязло в сила на 26.06.2015 г. /на л.16-18 от делото на СГС/. Не се спори също, че на 03.08.2015 г. между страните е бил подписан и Анекс към Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 18.06.2015 г. /на л.25-26/.

2

В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът е релевирал възражение за нищожност на сключения между страните предварителен договор от 18.06.2015 г., а респективно – и на Анекса от 03.08.2015 г. към същия договор, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, поради неговата симулативност, което се поддържа и пред въззивната инстанция. При условията на евентуалност се поддържа възражение, че ищецът е неизправна страна по предварителния договор, тъй като не е изпълнил задължението си за изплащане на продажната цена изцяло.

На основание чл.235 от ГПК, и въз основа на събраните пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция доказателства, съдът намира следното:

От Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /на л.27-31 от делото на БлОС /, с нотариална заверка на подписите с рег.№1424/18.06.2015 г. на нотариус М. К. с рег.№*** на НК, се установява, че ответникът, като обещател по договора, се е съгласил да продаде на ищеца, в качеството на купувач, следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, ведно със построените в него сгради с идентификатори ***, *** и

***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***. В чл.2.1. от договора страните са се съгласили собствеността върху имотите – предмет на договора, да бъде прехвърлена от продавача на купувача срещу задължението на купувача да заплати на продавача обща продажна цена за всички имоти в размер на сумата от 154 799,60 лв., платима по следния начин: сумата от 20 000 лв. да бъде заплатена при сключването на предварителния договор, а сумата от 134 799,60 лв. да бъде заплатена в деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба на имотите – предмет на договора, по банкова сметка на продавача, която той ще посочи към датата на подписване на окончателния договор, както и срещу задължението на купувача по чл.2.1.б“в“ от договора, да заплати и сумата, която Продавачът ще заплати по сметка на ЧСИ, Службата по вписванията, Община Благоевград и др. субекти, до окончателното влизане в сила на постановлението за възлагане, но не повече от сумата 10 000 лв. В чл.3.1 страните са се съгласили да сключат окончателен договор за покупко-продажба в срок до 15.08.2015 г., но в чл.3.2 са се съгласили, че при невъзможност да бъде осигурено изповядването на окончателния договор пред нотариус в срока по чл.3.1, страните се задължават да се явят пред нотариус М. К., с рег.№*** на НК при първа възможност, независимо от изтичането на срока.

В чл.6.8 от договора е записано: „Настоящият договор се съставя единствено и само за нуждите на купувача с цел представянето му пред съответната банкова/кредитна институция за отпускане на необходимите средства за сключването на окончателния договор.“ Именно този текст ответникът сочи като изявление, демонстриращо симулативния характер на предварителния договор, и счита същото за т.нар. „обратно писмо“. При условията на евентуалност се поддържа, че изявлението има характер на „начало на писмено доказателство“. Настоящият състав на съда намира, че посоченото изявление няма характер на „обратно писмо“, доколкото от смисъла му не може да се направи еднозначен извод относно симулативността на договора. Същото обаче може да се приеме за непълен обратен документ – т.нар.

„начало на писмено доказателство“, който е предпоставка за преодоляване на установената в чл.164, ал.1 т.6 от ГПК недопустимост на свидетелските показания, поради което пред въззивната инстанция е допуснато събирането на гласни доказателства относно действителната воля на страните.

От показанията на св. П. Г. се установява, че управителят на ответното 3 дружество „Сани – 2007“ЕООД – С. К. през 2015 г. търсил място, което да купи за база на своя бизнес, тъй като до тогава ползвал база под наем. Участвал на търг при ЧСИ Ц. за имот, който бил в близост до базата на фирмата. В началото на месец юни, 2015 г., свидетелят бил в сервиза на С. К., когато при него дошла жена - А., която на висок глас го молела и плачела да не участва в търга, за да не вземат имота на семейството им, а той й обяснявал, че не може да не участва, тъй като е платил такса, но обещал да не наддава. С. участвал в търга, удържал на думата си и не наддавал, и търгът бил спечелен от дружеството на въпросната жена. Те обаче не платили цената, и за купувач била обявена фирмата на С.. Тогава жената дошла отново, настойчиво молила С. да му плати мястото. С. първоначално не искал, но накрая размислил и се съгласил. Разбрали се да пусне фактура за цената на имота, и когато му го платят, да отидат при нотариуса да направят сделката. Тогава жената казала, че няма откъде да намерят пари, и ще им трябва договор, „който да е предварителен, само за пред банка“, с който да вземат пари от банка, „че той няма да има никаква тежест и това ще бъде фиктивен договор, с който жената ще участва и да вземе пари от банката“. Впоследствие С. казал, че хората му наредили сто хиляди лева, а другите пари още ги чакал. Вече бил пуснал фактурата.

Синът на С. казал на свидетеля, че хората са давали на баща му и други пари – по 3, по 5 по 10 000 лв., също така казал, че той ходил с баща си да молят хората на напуснат имота, и са искали да влязат във владение на имота, но не са влизали във владение.

От показанията на св. Л. К. /син на управителя на ответното дружество С. К./ се установява, че фирмата на баща му извършва сервизна дейност. От 3-4 години баща му търсел да купи имот, в който да премести сервиза. Когато излязъл подходящ имот на търг на ЧСИ, баща му поискал от банка да му отпусне кредит. Отпуснали му, и той внесъл документи за участие в търга. Тогава при баща му в сервиза дошла непозната жена на име А., която го молила със сълзи да си оттегли документите и да не участва в търга. Той обяснил, че няма как да не участва, защото ще изгуби депозита. Тогава тя го помолила да не наддава на търга, за да опитат да си откупят имота. Накрая баща му склонил да не наддава. На търга фирмата на хората успяла да спечели, но няколко дни по-късно съдебният изпълнител се обадил и им казал, че купувачите не са внесли парите, и предложил на баща му да купи имота. Тогава баща му се съгласил, внесъл парите, които банката му отпуснала като кредит. След като ЧСИ му възложил имота, същата жена започнала през ден да идва в сервиза със своя син и молила баща му да откупят от него имота. Той първоначално бил категоричен, че имотът му трябва за сервизната дейност, но тя плачела, молела се и продължавала да настоява. В един момент това омръзнало на баща му и той се съгласил да им го продаде. Казал им, че като съберат парите, ще им пусне фактура, и като преведат парите, ще отидат пред нотариус да прехвърлят имота. Жената обаче продължавала да плаче. Като я попитал защо плаче, тя казала, че ще им трябва и предварителен договор. Той не искал да подписва предварителен договор, но след много молби се съгласил, когато жената казала, че той ще послужи само за пред банката – за да вземат пари на базата на този договор. В деня на подписването на предварителния договор С. К. излязъл бързо много ядосан, че в договора не било включено изречението, че договорът ще послужи само за пред банка. Обещали му, че ще го включат, и той се върнал, и подписал договора.