Решение № 109 от 11.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Монтана, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500089 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*“ № *, бл. *, вх. *, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.П., срещу Решение № 255 от 05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2347/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2-ри състав, поправено с Решение № 31 от 19.01.2024 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК за приемане за установено, че по отношение на „П.к.Б.“ ЕООД съществува вземане към Е.И., за разликата над признатата за установена сума от 590,90 лв. до сумата от 1327,92 лв., представляваща главница и в частта, с която е отхвърлен искът за установяване на вземане по отношение на „П.к.Б.“ ЕООД към Е.

И., в размер на 608,49 лв., представляващо договорно възнаграждение, дължими на основание Договор за потребителски кредит № * от 31.08.2016 г.

1

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение в частите, в които се обжалва е неправилно. Счита се, че съдът неоснователно и неправилно е прогласил процесния договор за недействителен, в резултат на което е стигнал до извод, че длъжникът следва да върне само чистата стойност на предоставения кредит. Сочи се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите (ГПР) и е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира се за неправилно заключението на съда, че кредиторът е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР. Твърди се, че длъжникът е бил информиран за приложимите общи условия и с това, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит и по своя лична преценка, от момента на сключване на договора, е приел закупуването му. Обстойно се излага, че възнаграждението по процесните допълнителни услуги се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва се още, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. Счита се, че договорът е напълно действителен и е породил правни последици за страните. За дължими намира неизплатеният размер на главница и договорно възнаграждение.

Въз основа на така изложеното, въззивниковото дружество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части и з а постановяване на ново решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на „П.к.Б.” ЕООД срещу длъжника Е.И. за главница, над установената сума от 590,90 лв. до претендираната в размер на 1327,92 лв. (тъй като счита, че от първоначално претендираната главница в размер на 1831,01 лв. следва да се приспадне единствено платеното по закупен пакет допълнителни услуги в размер от 503,09 лв.) и договорно възнаграждение, в размер на 608,49 лв., дължими на основание процесния договор, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се за присъждане на направените разноски, включително по настоящото производство.

2

В съдебно заседание въззивнивото дружество е редовно призовано, но не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Е. И., действаща чрез своя процесуален представител адвокат Н. Б., е подала отговор на въззивната жалба. Въззивната жалба се счита за неоснователна. Намира се за правилен изводът на първоинстанционния съд, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително, поради което е присъдил чистата стойност на кредита. Сочи се, че съобразно поетите от потребителя задължения размерът на посочения в договора ГПР не съответства на действителния такъв. Излага се, че размерът на възнаграждението за пакет за допълнителни услуги не е включен в посочения в договора ГПР, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит. Насочва внимание към това, че в договора е посочен ГПР в размер на 49,89 %, а съгласно заключението на вещото лице ГПР е 127,24 %. Счита се, че посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния, води до неговата недействителност. Предвид изложеното, позовавайки се на чл. 23 от ЗПК, се приема, че въззивниковото дружество има право да претендира връщане само на предоставената главница по кредита, а не и на възнаградителна лихва.

Въззиваемата м о л и да бъде постановено решение, с което първоинстанционното съдебно решение, в обжалваните му части, да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание въззиваемата е редовно призовата, като вместо нея се явява процесуалният й представител, който поддържа отговора на подадена въззивна жалба. Представя писмена защита, в която накратко излага своите доводи от отговора.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен с р о к , от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции, 3 поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК (л. 2, 3 от заповедното дело), подадено от „П.к.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, срещу Е.И. и Н.И., в качеството им на длъжници, за следните суми: 1831,01 лв.-главница, 608,49 лв.-договорно възнаграждение за периода от 14.05.2017 г. до 14.09.2018 г., 1221,79 лв.-неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 14.09.2018 г., 771,40 лв.-законна лихва от 14.09.2018 г. до 27.07.2021 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 88,65 лв.-заплатена държавна такса и 150,00 лв.юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 434 от 29.07.2021 г. (л. 13 от заповедното дело) за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. №1885/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, поправена със Заповед № 520 от 31.08.2021 г. по същото дело (л. 20 от заповедното дело). В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК всеки от длъжниците е подал писмено възражение (л. 16 от заповедното дело), с което е възразил срещу издадената заповед.

Исковото производство, по разгледания от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор е образувано по повод на подадена, в законоустановения по чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, искова молба от „П.к.Б.“ ЕООД, в качеството му на ищец, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.И. , срещу Е.И., в качеството й на ответница .

С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Към първоинстанционното гражданско дело № 2347 от 2021 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение, на основание чл. 213 от ГПК е съединено гражданско дело № 2642 от 2021 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана (л.

78 от първоинстанционното дело), поради това, че двете дела, имат връзка помежду си и процесният договор за потребителски кредит е сключен от Е.И.

4 и Н.И., в качеството им на солидарни длъжници. В хода на делото Н. И. е починал, поради което с протоколно определение на съда (на гърба на л. 82 от първоинстанционното дело) на негово място са конституирани съпругата му Е. Х. и малолетната му дъщеря В. И..

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните.

С първоинстанционното съдебно решение № 255 от 05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2347/2021 г., поправено с Решение № 31 от 19.01.2024 г. по същото дело, Районен съд-гр. Монтана е уважил частично предявения установителен иск, като е признал за установено съществуване на вземане от „П.к. *“ ЕООД към Е. И. в размер от 5 9 0 , 9 0 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-28.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № */29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1885/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 1831,01 лв. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване на вземания в размер на 608,49 лв., представляващо договорно възнаграждение, 1221,79 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 771,40 лв., представляващо законна лихва от 14.09.2018 г.-датата на изтичане на погасителния план до 27.07.2021 г., всички предмет на Заповед за изпълнение № */29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1885/2021 г. по описа на Районен съд-гр.

Монтана. Съразмерно с уважената част ответницата е осъдена да заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 35,76 лв. и направените в исковото производство разноски в размер на 63,53 лв.

Съразмерно с отхвърлената част ищцовото дружество е осъдено да заплати направените в исковото производство разноски в размер на 1278,67 лв.

Производството спрямо конституираната на мястото на Н.И., В.И., е прекратено.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, 5 които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че единственият спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е съществува ли вземането на „П.к.Б.“ ЕООД срещу Е.И. за главница над размер от 590,90 лв. до размер от 1327,92 лв. и з а договорно възнаграждение в размер на 608,49 лв., произтичащи от Договор за потребителски кредит № * от 31.08.2016 г.

При въззивното доказателства. разглеждане на делото не са събрани нови

От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява, че страните са в облигационно правоотношение от 31.08.2016 г. Въз основа на искане за отпускане на потребителски кредит-П.к. Стандарт № */31.08.2016 г. (л. 17-22 от първоинстанционното дело), попълнено от Е.

И., е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № */31.08.2016 г. (л. 6, 7 от първоинстанционното дело) между въззивниковото дружество „П.к. *“ ЕООД, като кредитодател и въззиваемата страна Е. И., като кредитополучател, като в полето за подпис на последния, такъв е положен единствено от Е. И., макар като солидарен длъжник да е посочен и Н.И., при Общи условия (ОУ), които са неразделна част от договора (л. 9-14 от първоинстанционното дело). Кредитът е в размер на 2300,00 лв., която сума е преведена, от кредитодателя на кредитополучателя Е. Х., с преводно нареждане за кредитен превод от 01.09.2016 г. (л. 16 от първоинстанционното дело). Кредитополучателят се е задължил да върне паричната сума на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 142,19 лв., за период от 24 месеца.