Решение № 122 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Р. Б. Л. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600191 по описа за 2023 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на подс. Б. Х. Б. -срещу твърдяна несправедливост на наложеното с присъда по НОХД № 4379/ 2022г.на ВнРС акцесорно наказание.

С този присъда подсъдимият по делото Б. е бил признат за виновен в това, че на 16.10.2020 г., на автомагистрала „Хемус", в участъка на 423 км, посока гр. Варна,срещу шоурум на магазин „Мерцедес", при управляване на моторно превозно средство -товарен автомобил „Рено Мастър", с per. № В 3641 BP, нарушил правилата за движение, а именно чл. 25, ал. 2 от Закон за движение по пътищата:

„При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея", в следствие на което допуснал пътно транспортно произшествие като по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на С. З. З., изразяваща се в увреждания на кости, сухожилия, съдове и меки тъкани в областта на дясно ходило и глезена в съседство, с такава тежест, че се определят като травматична ампутация на ходилото, обусловило осакатяване на засегнатия десен долен крайник и изпълващо смисъла на медикобиологичен критерий за загуба или осакатяване на крак. - престъпление по чл.

343, ал. 1, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ 1

СВОБОДА” за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.

58а от НК било намалено с 1/3.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното наказание от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343г от НК, съдът постановил лишаването на подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 189 от НПК го осъдил да заплати направените по делото и от частния обвинител З. разноски.

Твърди се, че наложеното наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е несправедливо, тъй като не е съобразено с всички смекчаващи отговорността обстоятелства и се желае неговото редуциране в желаната от подсъдимия насока , като се посочва, че уважаването на искането за намаляването му няма да повлияе негативно на превенционните цели на наказанието.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред въззивната инстанция , като се доразвиват съображенията изложени с него.Акцентира се върху това, че професията на подсъдимия е свързана с управление на МПС и че лишаването му от това право затруднява не само упражняването й, а и препитанието му.

Повереникът на частния обвинител и прокурорът се солидаризират в тезите си, че наказанието е определено законосъобразно, при отчитане на всички значими за индивидуализацията му обстоятелства и не са налице основания за неговото намаляване.

Като намират присъдата за правилна, предлагат жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен състав, след изслушване становищата на страните, запознаване с материалите по делото и извършване на дължимата цялостна проверка на присъдата, констатира следното :

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и и е дал съгласие да не се съберат доказателства в подкрепа на тях.

По правилата на 373 ал. 3 от НПК съдът е пренесъл в мотивите си изложените в обвинителния акт обстоятелства и въз основа на тях е стигнал до верен правен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 1 от НК.

Въззивният съд намира описаната фактология за напълно изяснена.

Споделя и мотивите относно обективната и субективна съставомерност на деянието.

Спор относно обосноваността на присъдата и квалификацията на деянието пред настоящата инстанция не е и повдиган, а що се отнася до възражението срещу незаконосъобразността на отмерената допълнителна санкция, то се намери за неоснователно.

2

Безспорно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, които чистото съдебно минало, искреното съжаление, добрите характеристични данни и отсъствието на предходни нарушения на ЗДвП представляват, са взети предвид при индивидуализацията на наложените на подсъдимия санкции.

Именно това са били първоинстанционните съображения да отмери наказание „лишаване от свобода“ под средния предвиден за престъплението размер и условно да освободи подсъдимия от изтърпяването му.

Не е подмината обаче и обществената опасност на конкретното престъпно деяние с оглед причинените тежки вредоносни последици.

Не следва да се пропуска и факта, че престъпленията по транспорта са твърде често и опасно явление и с оглед механизма на осъществяването им и съставомерния си резултат са със заслужено висока степен на обществена нетърпимост, която изисква и по засилена репресия.

След като съдът законосъобразно е преценил, че подсъдимият следва условно да бъде освободен от изтърпяване на наказание за такова деяние, то и справедливо е решил, че размерът на санкцията по чл. 37 ал. 1 т.

7 от НК следва да бъде такъв, че да подейства предупредително, възпиращо и превъзпитателно, както на него, така и на останалите членове на обществото.

Конкретният срок от година лишаване от право да се управлява МПС е индивидуализиран също под средния размер, предвиден за съответния вид наказание и няма основания за последващото му либерализиране, тъй като подобна снизходителност би довела до несправедливост с оглед обществената опасност на престъплението и процесното деяние.

В заключение, пети въззивен съдебен състав на наказателно отделение при Варненски окръжен съд намира, че атакуваният съдебен акт е не само правилен, а и прецизен и компетентно изготвен и няма какво да добави към първоинстанционните констатации.

Ето защо, поради отсъствие на основания за неговото изменение или отмяна, на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/ 17 01 2023 г. по НОХД № 4379/ 2022 г. на Варненски районен съд ИЗЦЯЛО.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4