Решение № 603 от 18.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 95/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 471/2022 г. по описа на РС – Ботевград е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по отношение на Р. К. К., съществуването на вземане на „Б. ДСК“ АД, за което по ч.гр. д. № 1433/2019 г. по описа на РС – Ботевград е издадена Заповед № 4374/16.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както следва: главница в размер на 9532,76 лв., представляваща парично вземане по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.05.2018 г., както и за сумата от 120,00лв. – разходи при изискуем кредит, 518,00 лв. – лихва за периода 01.09.2019 г. – 08.08.2019 г., 11,04 лв – санкционна лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.08.2019 г., както и сумата от 26,49 лв. – законна лихва за периода 09.09.2019 – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 16.08.2019 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 1 513,39 лв. сторени в първоинстанционното производство.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен 1 представител – адв. С. Л. от САК, в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Единственото възражение на въззивника е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищеца е обявил предсрочната изискуемост на кредита, връчвайки нотариалната покана при отказ. Поддържа, че връчването лично на лицето, при отказ на същото да получи нотариалната покана, е следвало да се удостовери не само с подписа на връчителя, но и с подписа на поне още едно лице – свидетел. Предвид това счита, че връчването на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост не е редовно, от което следва, че ответникът не може да бъде осъден за цялото задължение по договора за банков кредит. По същество моли за отмяна на решението и постановяване на нов акт по същество, с който на основание ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът да бъде осъден да заплати единствено падежиралите вноски, посочени като неплатени, а именно: от 01.02.2019 г. до 01.08.2019 година.

Алтернативно – ответникът да бъде осъден да заплати падежиралите вноски до датата на даване ход по същество на делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Б. ДСК“ АД оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционния акт.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Районен съд – Ботевград е сезиран с предявени от "Б. ДСК" АД против Р. К. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 9 532,76 лв. неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.05.2018 г., както и за сумата от 120,00лв. – разходи при изискуем кредит, 518,00 лв. – лихва за периода 01.09.2019 г. – 08.08.2019 г., 11,04 лв – санкционна лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.08.2019 г., както и сумата от 26,49 лв. – законна лихва за периода 09.09.2019 – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 16.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1433/2019 г. по описа на РС – Ботевград.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит от 11.05.2018 г. ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 10 000,00 лв. със рок за издължаване 120 месеца. Твърди се, че поради наплащане на дължимите месечни вноски за периода 01.02.2019 г – 01.08.2019 г., ищецът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. До ответника била изпратена нотариална покана, надлежно връчена на 28.07.2019 г., чрез нотариус Д. Г., с район на действие РС – Ботевград и рег. № 371 на Нотариалната камара.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният му особен представител, оспорва исковете. Поддържа, че волеизявлението на кредитора – ищец за настъпилата предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника, поради което такава не е настъпила.

С обжалваното решение РС – Ботевград е приел исковете за основателни и доказани.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима, а по същество – неоснователна.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора.

Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.

По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 11.05.2018 г. договор за кредит за текущо потребление, неразделна част от който са погасителния план към него и Общите условия на банката .

Видно е от приложените с исковата молба: договор, извлечения от сметки и от счетоводните книги на банката, че на кредитополучателя (ответник) е предоставена сума в размер на 10 000 лева за срок от 120 месеца.

Съгласно чл. 18.2. от раздел VII на представените Общи условия на "Банка ДСК" АД при забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, се установява както, че ответникът е усвоил сумата от 10 000,00 лева по своя лична разплащателна сметка, така и размерът на непогасените и дължими по кредита суми (главница, договорни лихви, санкционни лихви и банкови такси ), които съвпадат с претендираните такива от ищеца.

Представена и приета по делото е и нотариална покана от „Б. ДСК“ до Р. К. К., в която е обективирано волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Съгласно приложената разписка и удостоверяването върху нотариалната покана, същата е връчена на 28.07.2019 г. лично на Р. К. К., като последният е отказал да я получи. Отказът е удостоверен от връчителя – служител при нотариус Главинов, чрез полагане на подпис и посочване на трите му имена.

Единственият довод, посочен във въззивната жалба, е свързан с нередовността на връчването на нотариалната покана. С други доводи решението на първоинстанционния съд не се обжалва, поради което въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, за които във въззивната жалба липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без изрични възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя (чл. 269 от ГПК, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2013 г, ОСГТК). С оглед така приетата фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е бил уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото отказът му да получи нотариалната покана не бил удостоверен от поне един свидетел.

3

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подпис на връчителя. В процесуалния закон липсва изискване при връчване при отказ, същото да се удостоверява от трето лице – свидетел, с подписа и имената му. Връчителят (съдебен призовкат или служител при нотариус или ЧСИ) е длъжностно лице овластено да извърши и удостовери връчването, като разписката, подписана от него, е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно осъщественото връчване, както и всички обстоятелства, които са от значение за него . Съгласно константната практика на ВКС (определение № 368/30.07.2019. по ч. гр. дело № 2631/2019 г. на ВКС; определение № 156/04.03.2015г., по ч. гр. дело № 1031/2015 на ВКС; решение № 277 от 26.09.2011 г., по гр.д. № 362/2011 г . на ВКС) надлежно удостовереният отказ на получателя е достатъчно условие за редовността на връчването (чл. 44, ал. 1, изр. последно).

В настоящия случай разписката съдържа изискуемите от закона реквизити. Посочена е датата, на която е осъществено връчването 28.07.2019 г., трите имена на адресата на съобщението, като отказът му да го получи е удостоверен с подписа на връчителя (посочен и с трите си имена). Предвид горното въззивният съд намира, че макар извършено при отказ, връчването на нотариалната покана е редовно. Това от своя страна означава, че „Б. ДСК“ АД надлежно е уведомила длъжника – ответник и предсрочната изискуемост на вземането й по кредита е настъпила, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното о т въззивника искане за разноски, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 760 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски за депозит за особен представител и юрисконсулско възнаграждение.

Съдът приема също така, че на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС сумата от 204,17 лева дължима държавна такса по подадената чрез назначения му особен представител въззивна жалба.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/13.02.2023 г., постановено по гр. д.

№ 471/2022 г. по описа на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК ............. сумата от 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева за направените във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** да заплати по сметката на 4

Софийски окръжен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 204,17 (двеста и четири лева и 0,17 ст.), представляваща дължимата държавна такса по подадената чрез назначения му особен представител въззивна жалба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5