Решение № 12821 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12821 гр. С., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110144136 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника им юр. Ф.И., против В. С. Х., ЕГН **********,, с пос.ен и настоящ адрес в .. и против Е. Г.

П., ЕГН **********, с пос.ен и настоящ адрес в ...

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., .., са потребители на топлинна енергия за битови нужди.

Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на горепосочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .. съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 32601 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на .. обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на сумата от 3 109,93 лв. (три хиляди сто и девет лева и деветдесет и три стотинки), от която а) 2 692,53 лв. (две хиляди шестстотин деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 352,41 лв. (триста петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., в) 54,15 лв. (петдесет и 1 четири лева и петнадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 10,84 лв. (десет лева и осемдесет и четири стотинки) – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г., дължима разделно и по равно от двамата ответници, както следва: ответникът В. С. Х., ЕГН **********,1/2 от сумата т.е. сумата от 1 554,95 лв. (хиляда петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), от която а) 1 346,26 лв. (хиляда триста четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 176,20 лв. (сто седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., в) 27,07 лв. (двадесет и седем лева и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 5,42 лв. (пет лева и четиридесет и две стотинки) – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г., и ответникът Е. Г. П., ЕГН **********, ½ от сумата, т.е. сумата от 1 554,95 лв. (хиляда петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), от която а) 1 346,26 лв.

(хиляда триста четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 176,20 лв. (сто седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., в) 27,07 лв. (двадесет и седем лева и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 5,42 лв. (пет лева и четиридесет и две стотинки) – лихва за периода от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с които оспорват предявените искове. Ответниците не оспорват размера на претенциите, доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга по дялово разпределение, както и тяхната стойност.

Твърдят, че не са потребители на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. Излагат съображения за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за главниците.

С отговора ответниците не правят доказателствени искания.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на В. Х. и Е.

П. депозира писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения. Не ангажира доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

За процесния период между ищцовото дружество и ответника В. Х. съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетия като писмено доказателство договор за дарение, оформен с нотариален акт № 110, том XXVII, дело № 5873 по описа за 1995 г. на Нотариалната служба при Софийски районен съд и удостоверение с изх. № 68-00-499 от 10.04.2019 г., издадено от управителя на ГИС - С., се установява, че към процесния период С. Х. е собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се на административен адрес в г р . С . , ... Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период В. Х. е бил собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги, съразмерно на квотата му в съсобствеността – 1/2 част.

В хода на производството ищецът не доказа, че ответницата Е. П. има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди нито по силата на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), тъй като не се установи тя да е притежател на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху имота, нито да е страна по сключен с .. индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че Е. П. е лице, попадащо в приложното поле на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката – собственик, титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот или трето лице, ползващо имота по силата на договорно правоотношение. В този смисъл, не беше доказано, че тя е носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие и стойността на услугата за извършване на дялово разпределение. Ето защо, първоинстанционният съд приема, че исковите претенции са изцяло неоснователни по отношение на ответницата Е. П..

Видно от приложените документи процесното жилище - собственост на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приложен Договор № Д – О – 69 от 03.06.2020 г., сключен между .. и .., съгласно който договорът е сключен за срок от три година и влиза в сила на 01.05.2020 г.

Видно от приложените писмени доказателства от .., дружеството е осъществявало дялово разпределение до процесния имот за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.202 1 г.

Следователно е установено, че ищецът и .., са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Съдът взема предвид, че по 3 делото не е представен договор между .. и .. за част от процесния период (01.05.2019 г. до 01.05.2020 г.), но счита, че обстоятелството, че и за този период .. е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от .. отчетни документи и изравнителни сметки.

По делото не се твърди и не се установи плащане на главницата за дялово разпределение от страна на ответника В. Х., поради което искът против него за заплащане на стойността на услугата по дялово разпределение, следва да бъде уважен.

Направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно. В случая е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б.

„в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични платежи. Заявлението по чл. 410 от ГПК, с подаването на което се прекъсва давността, е депозирано на 16.06.2022 г., следователно по давност биха били погасени задължения, чийто падеж е настъпил преди 16.06.2019 г., каквито не са предмет на производството – началният период, от който се претендират стойността на топлинна енергия и дялово разпределение е месец май 2019 г.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответниците за недължимост на обезщетение за забавено изпълнение, тъй като не е настъпил падежа на задълженията.