Решение № 320 от 04.08.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. *****, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101277 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

*****, ******, бл.4, ет.1, ап. 2 срещу И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ****** № 4 обективно съединени искове:

- с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VI, *****, кв. 54 по ДРП на гр. ***** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г. с площ от 580кв.м., находящ се в гр. *****, ул. ****** № 4 при граници: улица, ПИ 992, УПИ II-994, УПИ XXII-995, УПИ XXVI-1227, УПИ XXV- 1226 и ПИ 1225, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП 62кв.м., жилищна сграда със ЗП 30кв.м., второстепенна постройка със ЗП 6кв.м., на основание договор за покупко- продажба по НА № 157/21.10.2020г. на нотариус рег. № 225 на НК и осъждане ответника да й предаде владението върху имота;

- с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 761евро представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищцата имот- УПИ VI, ***** по ДРП на гр. ***** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г. с площ от 580кв.м., находящ се в гр. *****, ул. ****** № 4, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП 62кв.м., жилищна сграда със ЗП 30кв.м. и второстепенна постройка със ЗП 6кв.м. дължимо за периода 28.05.2025г. до 15.10.2025г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба15.10.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Собственик е на процесния имот на основание договор за покупко- продажба от 21.10.2020г.

Ответникът е нейн брат. Живеел в имота заедно със съпругата си и пълнолетния си син и отказвал да напусне имота. Твърди осъществяваната от него фактическа власт върху имота да е лишена от правно основание.

На 16.05.2025г. подала срещу ответника жалба до ВРП за самоуправни действия, доколкото отказвал да напусне имота й. След отказ да се образува досъдебно производство, изпратила до ответника, получена от член на семейството му на 28.05.2025г., покана да 1 освободи имота и да й предаде владението върху него в срок до 20 дни. Въпреки поканата, сочи ответникът да продължава да ползва имота и да отказва да го освободи.

Ответникът не притежава права върху имота, а продължавал да го ползва без основание, по който начин твърди да се е обогатил за сметка на ищцата. От своя страна, ищцата е пропуснала да ползва имота. Ето защо счита, че й се следва обезщетение съизмеримо със средния пазарен наем на имота.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуален представител, а ответникът се представлява от служебен адвокат, назначен му от съда по реда за ЗПрП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По осъдителния иск за собственост по чл. 108 ЗС.

За основателността му в тежест на ищеца е било да установи твърденията си, че се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко- продажба по НА № 157/21.10.2020г. на нотариус рег. № 225 на НК; че ответникът осъществява фактическа власт върху имота. При доказване на тези факти от ищеца, ответникът е дължал доказване наличие на основание да упражнява фактическа власт върху имота.

Не е било спорно, а и от ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

Ищцата и ответника са брат и сестра.

С договор за покупко- продажба от 21.10.2020г. по НА № 157, том VI, рег. № 4266, дело № 582 на нотариус рег. № 225 на НК, ищцата Г. Д. е придобила от майка си собствеността върху имот УПИ № VI-за *****, кв. 54 по плана на гр. ***** с площ от 580кв.м. ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП от 62кв.м., жилищна сграда със ЗП от 30кв.м. и второстепенна постройка от 6кв.м.

Ответникът не е твърдял собственически права, чиято противопоставимост да бъде изследвана, поради което съдът приема, че ищцата доказва правото си на собственост на соченото основание си върху имота.

При това положение, на изследване стои въпросът дали ответникът осъществява фактическа власт върху имота и ако да, има ли основание за това.

В това доказване от значение са следните събрани по делото доказателства: На 29.04.2025г. ищцата подала жалба в Прокуратурата по повод отказа на ответника да освободи имота й. С нотариална покана връчена му на 28.05.2025г. ищцата е поканила брат си да освободи имота в 20- дневен срок. В рамките на извършваната полицейска проверка, ответникът е дал сведения, с които реално е признал, че живее в имота от раждането си, а от 35г. със семейството си, както и че през 2023г. е узнал, че майка му го е продала на сестра му. Отказал е да го напусне, изразявайки съмнение относно сделката сключена от майка му.

Касае се за признание на факти, неизгодни за страната, поради което и ползващи се с висока доказателствена стойност, която следва да се зачете. Извън това по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК между страните е обявен за безспорен фактът, че имотът се намира в държане на ответника. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел Д.Н., които съдът кредитира като обективни, убедителни и отразяващи лични негови впечатления. От казаното от него се изяснява, че миналата година лятото е ходил до имота, защото е искал да го купува. Познава ищцата от много години и тя му го е предложила. Когато пристигнали пред имота, тя му казала да изчака, за да говори първо с брат си, който бил в имота. Когато влязла в къщата чул, че тя се скарала с брат си, а когато брат й излязъл на двора, й заявил, че 2 няма да позволи никой да влезе в имота. Свидетелят така и не е влязъл в имота и загубил интерес да го купува, докато двамата – брат и сестра, не се разберат.

При горната фактическа установеност следва да се приеме, че действително ответникът осъществява фактическа власт върху имота и доколкото нито твърди, нито доказва наличие на годно основание да го прави, нито пък сочи да е предал държането му на ищцата междувременно, то искът се явява основателен и в неговата осъдителна част.

По осъдителния иск по чл. 59 ЗЗД

Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД почива на забраната за неоснователно обогатяване за чужда сметка. По него ищецът е дължал доказване на следните факти: че ответникът е ползвал през процесния период имота, като въз основа на това се е обогатил с претендираната сума, а ищцата от своя страна е обедняла в същия размер, липса на основание за това имуществено разместване, както и размер на претенцията.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съдът прие, че ответникът е във владение на имота, много преди датата 28.05.2025г. Както сам е признал, това е домът, в който живее от раждането си, а впоследствие и след създаване на семейство. В имота е бил допуснат от майка си. След като през 2020г. сестра му е придобила собствеността и го е канила да напусне имота й, продължилото ползване е лишено от основание. Това ще рече, че за ползването на имота за търсения период от 28.05.2025г. до 15.10.2025г. на собственика се дължи обезщетение за лишаване от ползване. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, на собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато той би получил от ползващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше сключен договор за отдаването й под наем, респ. собственикът би могъл да получи, ако беше отдал вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно би получил, а ползващото вещта лице безусловно дължи за ползването й и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на нейния собственик.

Т.е това именно е размерът на ползите, от които се е лишила ищцата.

За установяване размера му, по делото е прието заключението на в.л. по съдебнооценителна експертиза, което като дадено от в.л. с нужната компетентност, след извършен оглед на имота, направата на нужните справки и неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. От него се изяснява, че общият размер на дължимото обезщетение за ползване на имота през процесния период, изчислено на база средномесечен пазарен наем възлиза на 761евро. В така заявения размер искът се явява доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като законова последица от основателно упражнено право на иск.

С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца, следва да се понесат от ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Търсят се разноски в размер на платена дължима държавна такса от 104,99евро, 200евро депозит за в.л. и адв. възнаграждение в размер на 800евро. Така, общият размер на разноските става 1104,99евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иска на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ******, бл.4, ет.1, ап. 2 срещу И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ****** № 4, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: УПИ VI, *****, кв. 54 по ДРП на гр. ***** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г. с площ от 3

580кв.м., находящ се в гр. *****, ул. ****** № 4 при граници: улица, ПИ 992, УПИ II-994, УПИ XXII-995, УПИ XXVI-1227, УПИ XXV- 1226 и ПИ 1225, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП 62кв.м., жилищна сграда със ЗП 30кв.м., второстепенна постройка със ЗП 6кв.м., на основание договор за покупко- продажба по НА № 157/21.10.2020г. на нотариус рег. № 225 на НК и ОСЪЖДА ответникът да й предаде владението върху същия имот, на осн. чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ****** № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ******, бл.4, ет.1, ап. 2 сумата от 761евро представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищцата имот- УПИ VI, ***** по ДРП на гр. ***** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г. с площ от 580кв.м., находящ се в гр. *****, ул. ****** № 4, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП 62кв.м., жилищна сграда със ЗП 30кв.м. и второстепенна постройка със ЗП 6кв.м., дължимо за периода 28.05.2025г. до 15.10.2025г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 15.10.2025г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ****** № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ******, бл.4, ет.1, ап. 2 сумата от 1104,99евро, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. *****, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101277 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

*****, ******, бл.4, ет.1, ап. 2 срещу И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ****** № 4 обективно съединени искове:

- с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VI, *****, кв. 54 по ДРП на гр. ***** одобрен със заповед № 3440/11.12.1979г. с площ от 580кв.м., находящ се в гр. *****, ул. ****** № 4 при граници: улица, ПИ 992, УПИ II-994, УПИ XXII-995, УПИ XXVI-1227, УПИ XXV- 1226 и ПИ 1225, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със ЗП 62кв.м., жилищна сграда със ЗП 30кв.м., второстепенна постройка със ЗП 6кв.м., на основание договор за покупко- продажба по НА № 157/21.10.2020г. на нотариус рег. № 225 на НК и осъждане ответника да й предаде владението върху имота;