Решение № 147 от 26.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600625 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 38/23.03.2026 г. по НОХД №2095/2025г. Районен съд – Бургас е признал подсъдимия Х. Н. М., ЕГН:**********, за виновен в това, че на 12.12.2023 г. в гр. Бургас, по хулигански подбуди, причинил на П. Г. М., ЕГН:**********, средна телесна повреда, изразяваща се в авулзионна фрактура на базата на долната фаланга на пети пръст на дясната ръка, обусловила трайно затруднение движението на десен горен крайник, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК. РС е осъдил Х. Н. М. да заплати разноските по делото и разноските, направени от частния обвинител за повереник. Недоволен от постановената присъда останал подсъдимия Х. Н. М., който депозирал бланкетна въззивна жалба, която дала начало на настоящото производство. В подаденото последващото писмено допълнение към нея подсъдимият М. оспорва изцяло правилността и законосъобразността на постановената присъда. В него се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че след изменението на обвинението по реда на чл.287 НПК от обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди към обвинение за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди съдебното производство не било прекратено и 1 делото не е било върнато на прокурора за да бъде изготвен нов обвинителен акт. В тази връзка се излагат доводи, че подсъдимият бил осъден без да му е било надлежно повдигнато с нов обвинителен акт обвинение за средна телесна повреда по хулигански подбуди. Излагат се и възражения за недоказаност на обвинението, като се поддържа, че телесните увреждания са установени няколко дни след инцидента, поради което не е доказана причинно-следствената връзка между деянието, предмет на обвинението срещу М. и констатираните увреждания. Твърди се също, че осъдителната присъда на РС се основава предимно на показанията на лица, намиращи се в близки родствени отношения с пострадалия, както и че поради неизземване на записите от камерите за видеонаблюдение са останали неизяснени обстоятелства от значение за делото. Подсъдимият счита, че събраните доказателства не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда и моли същата да бъде отменена, като бъде постановена нова оправдателна присъда спрямо него.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура намира въззивната жалба за частично основателна. Изразява становище, че по делото не е доказан медико-биологичният признак „трайно затруднение движението на крайник“, поради което счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано от престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129 НК в престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК, като при наличие на законовите предпоставки по отношение на М. да бъде приложен чл.78а НК като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Повереникът на частния обвинител П. М., адв.Е.Димова оспорва въззивната жалба на подсъдимия и поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.

Счита, че районният съд правилно е приел наличието на средна телесна повреда с оглед продължителността на оздравителния период и моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи.

Алтернативно иска преквалифициране на деянието от престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129 НК в престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130 НК и приложение на поблагоприятен закон.

Въззивният съд намира жалбата на подсъдимия М. за частично основателна.

След самостоятелна проверка на доказателствата въззивният съд достигна до същите фактически изводи, до които е достигнал и районният съд. От фактическа страна въззивният съд прие за установено следното:

На 12.12.2023 г. около 22.30 часа пострадалият П. М. се намирал на автобусна спирка „Александровска“ в гр. Бургас заедно със съпругата си М.М., дъщеря си М. М., тъща си Б.

М. и шурея си Х. М.. На спирката пристигнали подсъдимият Х. Н. М. и свидетелят З.К..

Между тях и семейството на пострадалия възникнал словесен конфликт, провокиран от подсъдимия и придружаващия го свидетел. Отправяни били обидни и непристойни реплики към членовете на семейството, включително към непълнолетната М. М.. След направена забележка от страна на пострадалия М., подсъдимият Х. Н. М. се нахвърлил върху него, повалил го на земята и започнал да му нанася удари с юмруци и ритници, като в определен момент го душил. Пострадалият се предпазвал от ударите с ръце пред лицето си. За да преустанови нападението, свидетелката М.а използвала срещу М. и св.К. лютив спрей, след 2 което подсъдимият и св. К. избягали от мястото на инцидента. В резултат на нанесените от подсъдимия М. удари пострадалият П. М. получил травматични увреждания в областта на дясната ръка и лявото коляно. При извършените медицински прегледи и образни изследвания било установено счупване на базата на долната (дистална) фаланга на пети пръст на дясната ръка, описано в медицинската документация като авулзионна фрактура на базата на долната фаланга на пети пръст на дясната ръка (откършек от базата на крайната фаланга по горната повърхност). Установени били също кръвонасядане и травматичен оток в областта на лявото коляно, контузия на лявата колянна става и охлузни увреждания в областта на дясната длан. Съгласно заключенията на съдебномедицинските експертизи счупването на пети пръст е получено вследствие на рязко сгъване на крайната фаланга в областта на дисталната междуфалангеална става, като подобен механизъм може да се реализира при защитно движение на ръката и посрещане на удар. Останалите увреждания според вещите лица са причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина, описан от пострадалия М. и свидетелите очевидци.

При оценката на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите П. М., М.М., Б. М., Х. М. и М. М..

Техните показания са последователни, логични, взаимно допълващи се и възпроизвеждат едни и същи основни факти – агресивното и непристойно поведение на подсъдимия, отправените обиди, последвалото физическо нападение над пострадалия и механизма на причиняване на телесните увреждания. Пострадалият М. подробно описва възникването на конфликта, отправените обиди и последвалото физическо нападение. Показанията му се отличават с вътрешна логичност и последователност, като същите намират потвърждение както в останалите свидетелски показания, така и в съдебномедицинските експертизи.

Свидетелката Б. М. възпроизвежда непосредствените си възприятия относно непристойното поведение на подсъдимия, отправените обидни и сексуално насочени реплики към внучката , както и последвалото нападение над пострадалия. Същата е възприела лично как подсъдимият е повалил М. на земята и му е нанасял удари. Показанията на свидетелката М.М. също кореспондират напълно с останалите доказателства. Тя подробно описва поведението на подсъдимия, събарянето на съпруга на земята и нанасянето на удари, докато пострадалият се предпазвал с ръце. Именно тя е използвала лютивия спрей за прекратяване на нападението. Свидетелят Х. М. потвърждава както отправяните обиди и непристойни реплики, така и физическата агресия от страна на подсъдимия М.. Особено съществено е обстоятелството, че свидетелят Х. М. е възприел как пострадалият се е защитавал с ръце срещу нанасяните му удари, което съответства на установения от вещите лица механизъм на получаване на счупването. Свидетелката М. М. също потвърждава основните факти относно поведението на подсъдимия, възникналия конфликт и последвалото нападение над пострадалия. Неоснователно е възражението на подсъдимия М., че свидетелските показания са неистински и дискредитирани поради родствената връзка между част от свидетелите и пострадалия. Действително част от посочените свидетелите се намират в близки родствени отношения с пострадалия. Това обстоятелство обаче само по себе си не е основание за изключване или дискредитиране на техните показания. НПК не съдържа ограничение относно доказателствената стойност на свидетелски показания, дадени от роднини на пострадалия, като същите подлежат на преценка по общите правила на чл.107 3

НПК в съвкупност с всички останали доказателства по делото. В случая показанията на посочените свидетели са изцяло еднопосочни относно основните факти от предмета на доказване по делото. Всички те последователно възпроизвеждат обстоятелствата относно присъствието на подсъдимия и свидетеля К. на спирката, възникването на словесен конфликт, отправянето на обидни и непристойни реплики, насочени към членовете на семейството на пострадалия, както и последвалото физическо нападение над П. М..

Еднопосочни са и показанията им относно това, че именно подсъдимият е осъществил физическата агресия, като е повалил пострадалия на земята и му е нанесъл удари, докато последният се е предпазвал с ръце. Съдът отчита, че между отделните свидетелски показания съществуват известни различия относно отделни второстепенни подробности – точната последователност на някои реплики, конкретните думи, използвани от подсъдимия, както и някои детайли от развоя на конфликта. Тези различия обаче касаят периферни обстоятелства и са напълно обясними с оглед различната позиция на всеки свидетел, индивидуалните особености на възприятията му и изминалия период от време между събитието и разпита му. Напротив, за съда именно липсата на пълно съвпадение във всички детайли изключва предварително съгласуване на показанията и подкрепя извода за тяхната достоверност. От съществено значение е, че свидетелските показания намират опора и в останалия доказателствен материал по делото. Описаният от свидетелите механизъм на причиняване на телесното увреждане изцяло кореспондира със заключенията на трите съдебномедицинските експертизи, според които процесната фрактура би могла да бъде получена при защитно движение на ръката и посрещане на удар по начина, описан от пострадалия и очевидците. При така извършената съвкупна преценка на доказателствата съдът приема, че показанията на свидетелите П. М., М.М., Б. М., Х. М. и М. М. представляват надежден и достоверен източник на информация относно възникването на конфликта, поведението на подсъдимия и механизма на причиняване на телесното увреждане.

Въззивният съд обсъди и показанията на свидетеля З.К.. В частта относно присъствието му на мястото на инцидента и последвалото напръскване със спрей същите се кредитират като достоверни. Не могат обаче да бъдат възприети твърденията му, че преди напръскването не е възникнал конфликт и не е имало физическа агресия. В тази част показанията му остават изолирани и противоречат на показанията на всички останали преки участници и очевидци на инцидента. Следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелят К. се намира в професионални и близки отношения с подсъдимия, както и че сам признава, че след напръскването със спрей е бил в невъзможност да възприема случващото се около него.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя М., че причинно-следствената връзка между инцидента и установеното телесно увреждане не е доказана. Действително съдебномедицинското удостоверение е издадено на 18.12.2023 г., а не непосредствено след инцидента от 12.12.2023г. Това обстоятелство обаче само по себе си не изключва възможността увреждането да е получено именно при процесното деяние. По делото са 4 налице еднопосочни свидетелски показания на непосредствените очевидци на случилото се, че още в деня на инцидента пострадалият М. е изпитвал болки в областта на малкия пръст на дясната ръка, като впоследствие е било установено и счупването му. Тези показания се подкрепят от заключенията на всички съдебномедицински експертизи. Особено значение има заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, според което процесната авулзионна фрактура би могла да бъде получена по описания от свидетелите П. М., М.М., Б.