Решение № 217 от 10.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Казанлък, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510100306 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от В. Б. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., АК С.З. против „**************“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район „*******", ул.

„*************" ***, представлявано от П. Н. Д. изпълнителен директор с правно основание: чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че бил страна по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ****-******** от *********., сключен с „**************“ АД, съгласно който кредитополучателят трябвало да върне сумата в общ размер на 22 546.20 лева, при сума на получаване в размер на 13 000 лева, при ГПР 20.12%, с годишен лихвен процент 17.29 %, при срок на кредита от 60 вноски.

Съгласно договора, следвало да заплати сумата в размер на 325 лева - такса ангажимент и застрахователна премия в размер на 3018.60 лева. По този начин общата месечна погасителна вноска възлизала в размер на 375.77 лева.

Договорът бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК - договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора бил посочен годишен лихвен процент 17.29 %, липсвали условия за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Тази неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за недействителност на договора. Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК. във връзка с чл. 11 ал. I. т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил 1 недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от обшия размер на предоставения кредит. В договора бил посочен, че ГПР е в размер на 20.12%.

Липсвало уточнение - какви точно разходи се включвали в посочения процент.

По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че застрахователната премия от 3018,60 лева и такса ангажимент от 325 лева следвало да се включи в ГПР, а в настоящия случай това не било сторено. Това съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Излага аргументи. Сочи, че следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение - когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Въз основа на това, процесният договор следвало да се прогласи за недействителен. Сочи, че на следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11 ал. 1. т. 11 ЗПК. тъй като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Поради гореизложеното счита, че е налице недействителност на договора - на основание чл. 11 ал. 1, т. 12 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договорът е действителен, то моли да постанови решение, с което да признае за нищожна клаузата „такса ангажимент“ в размер на 325 лева. Излага аргументи в този смисъл. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда независимо, че договорът бил недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11ал.1 т. 10 -12 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, ищецът В. Б. Г. е изплатил изцяло задължението си по Договор за паричен заем от **** ******** от *********. - 9 вноски по 375.77 лв. всяка в общ размер 3381.93 лв. и на 26.11.2024 г. - 12001.17 лв. Общо платената сума по договора била в размер на 15 383.10 лв. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Моли съда да постанови решение, с което: 1. Да признае за установено че Договор за паричен заем от **** ******** от *********. сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „**************“ АД с ЕИК *******, е изцяло недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 -12 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК. 2. В условията на евентуалност в случай, че съдът прецени, че целият договор не е недействителен, моли съда да признае за установено, че клаузата „такса ангажимент“ от Договор за паричен заем от **** -******** от *********. сключен между В. Б. Г.. ЕГН-98101 17582 и „**************“ АД е ЕИК ******* е нищожна на основание чл.26. ал.1 ЗЗД. вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл. 19 ал.4, чл.21 ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Претендира за разноски по 2 делото -с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, претендира адвокатско възнаграждение съгласно сключен договор на основание чл. 38 ал.

1 т.3 от Закона за адвокатурата по банкова сметка **************.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Оспорва изцяло предявените искове, счита същите за допустими, но по същество - неоснователни и недоказани, моли съда да бъдат оставени без уважение. Не оспорва, че на ********* г. е сключен договор за потребителски паричен кредит ************ между „**************“ АД и В. Б. Г., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 13 000 лв. Същият се задължил по договора като длъжник, дължимите суми били изцяло предсрочно погасени на 26.11.2024 година. Напълно невярно било твърдението, че в Договор ************ не са посочени условия за прилагането на лихвения процент, дали е фиксиран или променлив. От ищеца се твърдяло, че Договор ****-******** е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като липсвали условия за прилагане на лихвения процент, информация дали е променлив или фиксиран, размера на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата. Преди сключването на процесния договор за кредит на ищеца била предоставена необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за встъпване в кредитно правоотношение. Данните били предоставени във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (Приложение № 2 към ЗПК), заверено копие, от който представя с настоящия отговор. На стр. 1, част III, „Разходи по кредита“ от същия, ясно било отразено, че лихвеният процент по заема възлиза на 17.29 %, фиксиран, а периодът за олихвяване - 60 месеца. В клаузата на чл. 2 от Договор ****-******** също изрично било посочено, че е приложим фиксиран лихвен процент. Погасителният план, инкорпориран в съдържанието на процесното кредитно споразумение, съдържал данни за стойността в лева на възнаградителната лихва във всяка вноска. Налице била информация и за размера на главницата, като част от месечната вноска и оставащата част от главницата в лева . В чл. 11, изречение седмо от кредитното споразумение било записано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. Възнаградителната лихва - част от годишния процент на разходите (ГПР), а в клаузата на чл. 3, изр. трето от Договора, ясно и разбираемо било разписано, че началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приемало, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. Видно от погасителния план и предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр в настоящия случай били приложими анюитентни вноски. Въпреки горепосоченото, следвало да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не съдържала изисквания за посочване на метод за изчисление на лихвата, посочване на левовата й равностойност или съотношението и с главницата, противно на твърденията на ищеца. Същевременно, в горепосочената разпоредба, недвусмислено било разписано, че изискването за посочване на условия за прилагане на лихвения процент или референтен лихвен процент касаело кредити, договорени при променлив лихвен процент, 3 за разлика от настоящия случай, при който бил уговорен ясно и разбираемо фиксиран лихвен процент. Напълно невярно било и твърдението, че в Договора не било посочено какви точно разходи се включват в ГПР, което е посочено като нарушение на чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК. Преди сключването на процесното кредитно споразумение на ищеца била предоставена необходимата информация във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (Приложение № 2 към ЗПК. С Договор № ****-******** от ********* г. на потребителя била предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно всички разходи по заема, които са включени в отразения ГПР. В клаузата на чл. 2 от процесния договор било посочено, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Стойността на таксата ангажимент била посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 6 325.00 лева. В стандартния европейски формуляр ясно било разписано, че таксата е еднократна и представлява 2.5 % от размера на кредита. ГПР по процесния кредит бил посочен на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 10 - 20.12 % и същият включвал горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в него - възнаградителна лихва и такса ангажимент (противно на твърденията на ищеца, че такса ангажимент не е включена в ГПР по договора). В клаузата на чл. 3, изр. трето изрично били посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, тези предвиждания били възприети от чл. 19 от Директива 2008/48 и т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. ГПР, отразен в процесния договор за кредит, включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент, бил изчислен съобразно законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК. Съгласно Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на ВКС, 3 ГО, нормата на чл.11, ал.1, т.Ю от ЗПК била спазена, когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания. Изцяло банкетни и неоснователни били твърденията за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Таксата ангажимент била включена в годишното оскъпяване на процесния заем. На следващо място, съгласно пap. 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по . В настоящия случай, горецитираното законово условие не било налице и нямало основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията" била сключена по желание на клиента.