Протокол № 247 от 19.06.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 71/2025
- Вид
- Протокол № 247
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал.1 · Закон за особените залози
ПРОТОКОЛ
№ 247 гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Мирела Гълъбова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900071 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Българска банка за развитие – ЕАД – редовно призован, явяват се юриск. К. К. и Е.Т., началник отдел, с юридическо образование, упълномощени по делото от по-рано.
ЗА ОТВЕТНИКА „Стримона“ ЕООД- редовно призован, явява се адв. П.
П., упълномощен от по-рано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. – лично се явява, редовно призован.
ЮРИСК. К. - Да се даде ход на делото.
Е.Т. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за разглеждане на делото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
1
Постъпила е молба от ББР, към която представят изискани от съда писмени доказателства, а именно заверени преписи от Гаранционно споразумение от 17.09.2021 г., писмо от 09.12.2021 г., писмо от 15.12.2021 г., писмо от 13.10.2022 г. е писмо от 30.08.2020 г. /на английски език/.
Постъпила е молба от ББР, към която навеждат, че представят писмени доказателства, изискани от съда, а именно Протокол 94/13.10.2022 г. на УС, Протокол № 56/19.10.2022 г. на НС, Протокол № 71/04.10.2023 г. на УС и Протокол № 43/16.10.2023 г. на НС на ББР.
Постъпила е молба от ББР, с която представят Протокол № 3/16.01.2025 г. на УС на ББР, Протокол № 9/18.02.2025 г. на НС на ББР, Протокол № 10/28.02.2025 г. на НС на ББР
Постъпила е молба от БРР, с която се изпълняват указанията на съда, като се представят писмени доказателства – пазарна оценка на металообработващи машини.
Постъпила е молба, към която представят искане за плащане от ББР до ЕИФ с изх. № 1777/24.04.2025 г. по Споразумение за гаранция от 17.09.2021 г.
СЪДЪТ връчва преписи от постъпилите молби на процесуалния представител на ответника.
АДВ. П. – На първо място, във връзка с депозираната от молителя молба на основание чл. 63 от ГПК за удължаване на срока за представяне на изисканите в предходно съдебно заседание писмени доказателства, а именно гаранционното споразумение между ББР и ЕИФ считам, че няма процесуални пречки това искане да бъде уважено, като дадете възможност допълнително за представяне на въпросните доказателства в заверен превод на български език.
Моля във връзка с представената молба с приложени писмени доказателства на решения на Управителния съвет на ББР и на Надзорния съвет на ББР да ми предоставите възможност да изразя становище, както по отношение на приемането им, така и по отношение на евентуално наложили се допълнителни доказателствени искания във връзка с така представените решения на УС и НС на банката. На този етап нямам техническата възможност да се запозная, предвид големия обем документация.
2
Не възразявам да се приеме като доказателство по делото представената от молителя пазарна оценка на активите на доверителят ми, като в тази връзка моля да ми дадете допълнителна процесуална възможност да изразя становище и доказателствени искания във връзка със същата, след като се запозная обстойно с резултатите от нея. По начало не възразявам да бъде приета като доказателство по делото.
От особена важност, с оглед изясняване на обстоятелствата по делото е представената молба от молителя с изложени плащане от ЕИФ от 24.04.2025 г. Поне на този етап аз не мога да се ориентирам, ще помоля процесуалните представители на банката да внесат яснота въпросното обезпечение дали е реално усвоено , т.е. дали е извършено плащане от ЕИФ на ББР на посочената в гаранционното споразумение сума, тъй като ако това плащане е извършено това би имало съществено значение за изясняване на обективното финансово състояние на доверителят ми, респективно за размера на задълженията, ако такива въобще са налице към молителя.
На свой ред във връзка с дадената от съда в предходно съдебно заседание процесуална възможност и издадено ни съдебно удостоверение поискахме от БНБ представяне на официална справка за прилагане на лихвените проценти прилагани от банките за отпускане на кредити на малки и средни предприятия за периода, през който е отпуснат процесният кредит, в отговор на което БНБ ни уведоми, че не разполага с такава систематизирана информация, като препрати към своя сайт, въз основа на което ние направихме съответната разпечатка от сайта на БНБ, която прилагам заедно с придружителното писмо, с копие за молителя. От тази разпечатка се установява, че обичайната и нормално прилагана усреднена лихва за кредити, подобни на процесния е малко над 2%, докато банката е прилагала по процесния договор лихвен процент малко над 6%. За съжаление справката е в умален шрифт. Ако съдът ни укаже представяне на справката в уголемен шрифт, ще я представим допълнително. Просто така излиза от сайта на БНБ и с нашите постни софтуерни възможности, само това можем да направим.
Представям и моля да приемете като доказателство по делото писмо от ЧСИ Ал. Ц. до доверителят ми, с приложено съобщение по чл. 33, ал.1 от ЗОЗ, с което ББР е пристъпила към изпълнение по отношение на активи, собственост на доверителят ми, които са предоставени като обезпечение под 3 формата на особен залог по процесния договор. От това писмо се установява, че остатъчният размер на задълженията на „Стримона“ ЕООД към ББР към датата на подаването му е в размер на 1 929 300 лева. Това е информацията ни от ЧСИ, тъй като към момента нямам е информация какъв е актуалния размер на задължението.
И на последно място, във връзка с указанията на съда от предходното съдебно заседание и с оглед оказване на необходимото съдействие на вещото лице за изготвяне на допуснатата съдебносчетоводна експертиза, доверителят ми е предоставил последно миналата седмица цялата необходима информация, като забавянето единствено е касаело информацията 2025 г., която представям за нуждите на делото във връзка с указанията на съда. В този смисъл моля да приемете оборотно ведомост , аналитични сметки и баланс от 2025 г., както и отчета на приходите и разходите за 2025 г., заедно с придружаващото писмо до вещото лице за това, какви документи са му изпратени. Всички останали документи са предоставени на експерта през м. април или м. май.
ЮРИСК. К. - По отношение на представената справка от сайта на БНБ, моля да не бъде приемана, тъй като е неотносима към предмета на делото.
Изрично подчертаваме, че твърденията, че лихвата по договора за кредит не е над 6%. Съгласно чл. 4, ал.1 от Договора за кредит лихвата по кредита се формира като тримесечен Euribor плюс надбавка от 2,68 процентни пункта, но не по-малко от 2,68 и лихвеният процент е с финансово предимство от 1,8%, това е записано изрично в договора за кредит, съгласно програмата Т.е. тези разлики, за които говори колегата се дължат на промяната на Euribor, който се изменя на тримесечна база, а лихвената надбавка, която банката е предоставила по кредита е 2,68 % и тя не е подменяна. В тази връзка представям и моля да приемете справка за промяната на лихвените проценти по кредите през целия период, от която се вижда, че всъщност това, което се променя са стойностите на Euribor, надбавката не се променя.
Е.Т. – И двете представени от колегата справки нямат абсолютно никакво отношение към предмета на настоящото производство, както вече имах възможността да заявя в предходното съдебно заседание. То по-скоро 4 кореспондират с един установителен иск, какъвто настоящо производство не е. Освен това, в справката на БНБ никъде не е посочена усреднена стойност на лихвените проценти.
ЮРИСК К. - По отношение на справката от ЧСИ Ц., също възразяваме да се приема, тъй като неотносима към предмета на делото. Това, което можеше да се добави, тъй като колегата обясняване преди малко, че задължението към банката е в размер на 1 млн. и колко беше.., във връзка с пристъпването по ЗОЗ, банката е пристъпила срещу част от задължението по договора за кредит, а не към целия размер. Затова в поканата съдебният изпълнител е посочил тази сума, за която ние сме пристъпили към изпълнение, а не че това е задължението към банката. Става въпрос за част от задължението.
Възразявам да не се приемат представените от ответника доказателства, считаме ги за неотносими, поради всичко изложено до тук.
АДВ.П. – Искането за представяне на въпросната справка от сайта на БНБ, както от предходното съдебно заседание, така и сега обосновавам с твърдението на доверителят ми, че договора за кредит, в частта му относно договорената относно лихвата е противоречащ с Регламент ЕС 2014 651/2014 на ЕК и на приложението към договора за кредит 1.1.8, тъй като в случая става въпрос за целеви специален инструмент за финансиране на малки и средни предприятия в условията на негативните последици от ковид-пандемията, в който смисъл ЕП изрично задължава националното законодателства да въведе режим за подпомагане на такива предприятия, включително чрез отпускане на кредити с преференциална лихва. Т.е. в случая е съществен въпроса в крайна сметка, лихвеният процент, който е ползвала банката за процесния период може да се квалифицира като преференциална лихва, защото, ако не се квалифицира като преференциална лихва, а е далеч по-висок от обичайните лихви, които са отпускани за подобни кредити в този период, то тогава според доверителят, ми договорът в частта за лихвата е нищожен. Хипотетично, ако се прогласи нищожността на договора за кредит в частта относно лихва, то тогава очевидно молителят няма правно и фактическо основание за начисляване на лихви в този размер. А след като няма правно и фактическо 5 основание за начисляване на лихви в този им размер, които са посочени в молбата за образуване на настоящото производството, то това означава, че общият размер на задълженията, които молителят претендира от доверителят ми ще е по-малък. Това пък рефлектира върху преценката дали доверителят ми е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.Затова считам, че искането за представяне и приемане на справката от БНБ е основателно, доколко същата носи релевантна и достоверна информация е въпрос по същество.
Изключително важен за доверителят ми е въпроса, дали в крайна сметка ББР е усвоила паричната гаранция от ЕИФ, тъй като писмото на банката за усвояване на гаранцията от ЕИФ е с изх. номер от 24.04.2025 г., т.е. след последното съдебно заседание и ако процесуалните представители на банката имат готовност в днешното съдебно заседание да признаят или отрекат това обстоятелство, съответно това ще има съществено значение за нашата процесуална позиция от тук насетне, тъй като не е без значение дали банката ще заявява себе си като кредитор за 5 млн. лева или ще заявява себе си като кредитор за сумата от 1 900 000 лева. А това, което се опитват да внушат процесуалните представители на банката, че съдът в това производство няма право да разсъждава дали съдът има право да разсъждава за размера на задължението и всичко трябва да се приема за чиста монета, това не кореспондира нито със закона, нито с правната житейска логика.
Поради тези причини аз считам, че молителят следва да бъде задължен да представи информация дали кредита е погасен частично с усвояване на въпросната гаранция и ако това се е случило, респективно какъв е точният размер на усвоената сума, тъй като от писмото на банката, представено в днешното съдебно заседание се установява единствено искане. И защо толкова упорито избягвате отговора на този въпрос, в крайна сметка сме пред съд.
ЮРИСК. К. - Такива бяха указанията.
Е.Т. – А мога ли да Ви попитам аз един въпрос по по-предното изясняване? Преференцията на ББР, това е важно да се изясни по делото, 6 твърдяната преференция като какво насрещната страна приема, че трябва да е преференция, твърдяна от него, която е задължителна за банката по лихвата – към някаква средна лихва, към лихва на друга банка, към лихва на БНБ или към лихва на ББР и въз основа на какво основание? Защото говорим за една преференция, но не е ясно към какво трябва да е съотнесена, за да се прецени има ли преференция или не и от там правим свободни съчинения на тема „налична ли е преференция или не“. Така, че изяснете моля към кое следва да е преференцията, защото в противен случай не виждам как съдът ще прецени, а и ние съответно, бихме могли да вземем отношение каква преференция и налична ли е.
Разпечатката съдържа 42 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/689e5973-3b38-411b-b4ec-66c9fe8b5a8d