Решение № 204 от 29.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр. Хасково, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Г. при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно дело № 20255640200272 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. А. Г. от с. ****, обл. ****, чрез адв. В. Ч. от АК - **** срещу Наказателно постановление № 24-1253-004286 от 21.01.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че били нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т. 4-8 от ЗАНН, чл. 52, ал.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се сочи в какво конкретно се изразяват визираните нарушения. Твърди се, че контролният орган бил съставил АУАН 1 за нарушение, което не бил установил към момента на проверката и при липса на съставомерност на изпълнителното деяние с оглед представените доказателства за валидна регистрация на МПС в ****. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.

Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез надлежно упълномощения процесуален представител - адв. В. Ч. от АК - **** заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни съображения в подкрепа доводите за нейната основателност. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, както впрочем е прието и от касационната инстанция, обвързващо настоящия съдебен състав при новото разглеждане на делото.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На **** г., в около **** часа свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б., двамата на длъжност „****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково възприели движение в град Хасково по бул. „****“ в посока кръстовището с бул. „****“ на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с поставени регистрационни табели с рег. № ****, който спрели в района на магазин „*“ за извършване на проверка. В хода на проверката установили, че лекият 2 автомобил бил управляван от жалбоподателя М. А. Г., а след справка със служител в НТЛ приели, че регистрационните табели били издадени от властите на **** и с изтекъл срок на валидност на дата **** г. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия **, бл. № **** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, въпреки, че в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт било вписано, че няма такива, като отказът на жалбоподателя да подпише акта и да получи екземпляр от него бил удостоверен с подписа на нарочен свидетел – В. К. В..

С Мотивирана резолюция № 24-1253-М000131 от 11.06.2024 г., административно – наказателното производство по съставения АУАН било прекратено и материалите по преписката изпратени на РП – Хасково на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от **** г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр. № 2675/2024 г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Посочено е, че санкционният е издаден на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН.

От изпратеното Писмо № А-6009/09.05.2025 г. на Министерство на вътрешните работи, Дирекция „МОПС“ се съобщава, че в ДМОС било получено съобщение от ИНТЕРПОЛ ****, с което информират, че след извършена справка от компетентните власти на **** било установено, че регистрационна табела **** не била издадена от тях.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И.

3

И. Ч. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и за предприетите действия по събиране на информация относно процесните регистрационни номера опосредено, но не и относно резултата от тези действия.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като отказът да се възползва от това свое право, след като жалбоподателят е отказал да подпише и да получи екземпляр от съставения АУАН, удостоверено с подписа на нарочен свидетел. Друг коментар по този въпрос не се налага, след като наказателното постановление е издадено по реда и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта 4 относно деянието квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи следното:

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от **** г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.

1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр. № 2675/2024 г. по описа на РП – Хасково, е посочил препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково. Преценката на прокурора за обществената опасност на деянието и предпоставките за реализиране на административнонаказателната отговорност не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая обаче, издавайки по реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление, следва да бъде обърнато най – напред внимание, че не е отпаднала необходимостта то да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че при издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с регистрационни табели с посочен рег. номер, издадени от **** с изтекъл срок на валидност и веднага след това е посочил, че ангажира отговорността на жалбоподателят за това, което е счел, че е извършил: „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП“. По този начин, при безпротиворечиво и точно описание на фактите в съставения АУАН, наказващият орган не е допуснал неяснота или вътрешно противоречие в санкционния акт, относно словесното описание на нарушението, което е приел, че в крайна сметка жалбоподателят е извършил.

Следва да се отбележи по същество, обаче, че липсва спор и съмнение, че на процесната дата жалбоподателят е предприел процесното управление на МПС по път отворен за обществено ползване, което формално би разкрило от 5 обективна страна признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, но само ако бе доказано, че това е станало при липса на регистрация на превозното средство по надлежния ред или без регистрационни табели, поставени на съответното определено за целта място.

В конкретния случай, от събраните от съда допълнителни доказателства, не се установяват от обективна страна твърденията, че процесните регистрационни табели са въобще издадени от властите на ****, нито пък и още по – малко факта на изтекъл срок на тяхната валидност, доколкото липсва ясен спомен в показанията на актосъставителя от кой служител и по какъв начин е придобил вторичните и опосредени възприятия за този факт, поради което изводът за управление на МПС от страна на жалбоподателя, което не е регистрирано по надлежния ред, остава и неподкрепен от обективна страна от доказателствата по делото. Това го прави необоснован, както и издадения санкционен акт, материализиращ го като основание за ангажиране на отговорността, след като в тежест на наказващия орган е да събере всички допустими, относими и необходими доказателства, които да подкрепят изводите му за доказаност на нарушението, което не бива да се бърка със задължението на съда за доказване. Изложеното налага и отмяната на наказателното постановление, като неправилно, поради недоказаност на нарушението.

При условията на евентуалност, в случай, че този довод не би могъл да бъде споделен, то факта, че табелите са били поставени на съответното място, а жалбоподателят е представил пред съда и съответното свидетелство за регистрация, сочещо на валидност до **** г., сочи едновременно на липса на доказателства за проявление на субективния момент при разумна увереност на жалбоподателя, че управлява МПС с валидни табели за регистрация и на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните и това налага деянието да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.