Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1419 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 59/2025
Вид
Определение № 1419
Подписан
12.05.2025
В сила
12.05.2025
Състав
Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900059 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба и обективирана в същата частна касационна жалба на ищцата Г. Н. Н. срещу решение № 374/28.10.2024 г. по в.т.д. № 331/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 119/06.03.2024 г. по т.д. № 411/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от настоящия касатор против ответника “ДЖИРО - ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК 115004330, искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за нищожно и при условията на евентуалност недопустимо вписването по заявление обр. А4 с вх. № 20230609150333 по партидата на дружеството на следните обстоятелства: изключване на ищцата като съдружник и заличаването й от регистъра, поемане на дела й от оставащия съдружник И. Стоянов Неделчев, вписване на дружеството като ЕООД, приемане на нов учредителен акт, заличаване на Г. Н. Н. като управител, и съответно за несъществуване на тези вписани обстоятелства. С решението е потвърдено и постановеното от окръжния съд определение № 432/29.03.2024 г. за допълване на основание чл. 248, ал.1 ГПК на решението в частта за разноските, като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество такива в размер на 5 000 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за нищожност, недопустимост и съответно неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Излагат се доводи, че обжалваният съдебен акт е неразбираем и поради това нищожен. Счита се, че същият не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК - да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора и да са изложени мотиви, в които 1 се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Диспозитивът не бил коректно изписан, като не ставало ясно в коя част се обезсилва и в коя част остава в сила първоинстанционното решение. Счита се, че въззивният съдебен акт е недопустим. Релевира се, че решението е и очевидно неправилно. Прави се оплакване, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ответника, заявени в отговора на исковата молба, въззивната жалба и частната жалба. Изтъква се, че в мотивите на обжалвания акт липсват съображения, въз основа на които въззивният съд е стигнал до крайния изход на спора, както и обсъждане на събраните по делото доказателства. В касационната жалба е обективирана частна такава с твърдение, че обжалваният съдебен акт противоречи на Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по чл. 80 ГПК и на принципите по чл. 9 и чл. 10 ГПК. Претендира се въззивното решение да бъде прогласено за нищожно, съответно обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно, с произтичащите от това последици, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото?”.

По първото питане се поддържа, че е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция – т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константна такава – решение № 310/08.01.2019 г. по гр.д. № 915/2018 г. на ВКС, I V г.о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, I V г.о., решение № 112/02.05.2017 г. по гр.д. № 3356/2016 г. на ВКС, I V г.о., решение № 195/16.07.2013 г. по гр.д. № 757/2012 г. на ВКС, I V г.о., решение № 426/05.04.2016 г. по гр.д. № 820/2015 г. на ВКС, I V г.о., решение № 97/08.04.2016 г. по гр.д. № 5363/2015 г. на ВКС, I V г.о., решение № 589/29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 324/2010 г. по гр.д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о.

2. “Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, ако по предходна точка на дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник?”.

По втория въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в 2 отклонение с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС (основание по чл.280, ал.

1, т. 1 ГПК).

3 . “Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?”.

По отношение на поставения трети въпрос не е посочена от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се цитира и практика на ВКС във връзка с изложени доводи по съществото на спора.

Иска се достъп до касационно обжалване и на уредените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касация “ДЖИРО - ТРЕЙД” ЕООД оспорва искането за допускане на касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното отхвърлително решение, е приел, че то е валидно и допустимо. За неоснователни са намерени оплакванията за неговата нищожност поради това, че то е изцяло неясно и неразбираемо, съдържащо противоречиви и взаимно изключващи се изводи, както и за неговата недопустимост поради това, че съдът се е произнесъл по искове, различни от тези, с които е сезиран. Изложени са съображения, че обжалваният съдебен акт е ясен, разбираем, съдържащ подробно обсъждане на относимите към спора доказателства и излагане на правни изводи, основани на тези доказателства. В мотивите на първоинстанционния съд е даден ясен и последователен отговор на исканията и възраженията на страните, с изключение на тези, извън предмета на спора, отнасящи се до иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание като незаконосъобразни, и на тези, свързани с твърдения на ищцата за допуснати нарушения на закона и на дружествения договор от другия съдружник и управител И. Неделчев, които са ирелевантни за спора. Като неоснователни са преценени оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че съдът се е произнесъл по различни от заявените искания. Произнасянето на първата инстанция е по предявените искове по чл. 29, ал. 1 ТЗ за нищожност, 3 недопустимост и вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на ответното дружество, по които има обсъждане в мотивите.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, че не е установено да е предявен иск по чл. 74 ТЗ в предвидения за това преклузивен срок. Разяснил е, че съдържащото се във въззивната жалба искане съдът, след отмяна на обжалваното решение, да уважи такъв иск, като отмени като незаконосъобразни решенията на общото събрание, проведено на 09.06.2023 г., не може да бъде разгледано по същество, не следва и да бъдат излагани мотиви във връзка с доказателствата и исканията, касаещи законосъобразността на тези решения. Молбата, на която се позовава ищцата вх. № 18839/12.06.2023 г., подадена в регистратурата на Окръжен съд – Пловдив, не е искова молба, а сигнал до прокуратурата, в който са описани извършени от И. Неделчев нарушения и е заявено искане за проверка за евентуално извършено престъпление. Самата ищца не твърди и не е установила да е предприела каквито и да било други процесуални действия в предвидения в чл. 74 ТЗ преклузивен срок за отмяна на горепосочените решения.

Съставът на ПАС е приел за неоснователни и оплакванията за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с изготвения доклад по делото, по-конкретно с разпределението на доказателствената тежест, както и изразяващи се в неспазване на изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, които не са конкретизирани от жалбоподателката.

Въззивният съд е преценил, че от обстоятелства, съдържащи се в исковата молба е видно, че доводите на ищцата в подкрепа на твърдението й, че решенията на общото събрание не са валидно взети, всъщност са такива, касаещи тяхната законосъобразност и относими към евентуален иск по чл. 74 ТЗ, какъвто Гергана Н. не е предявила в предвидения за това преклузивен срок – 14 дневен от деня на общото събрание или от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на събранието (чл. 74 ал.2 ТЗ). Такива са въпросите дали са налице основания за изключване на Г. Н. като съдружник, дали е спазена процедурата по изключването й, включително компетентността за вземане на решение за отправяне на предупреждение и наличието на необходимия кворум са свързани с приложение на императивните разпоредби на чл. 126, ал. 3 ТЗ, уреждащ предпоставките за изключване на съдружник; чл. 137, ал. 1 ТЗ, уреждащ компетентността на общото събрание, вкл. правомощието по т. 2 да приема и изключва съдружници; чл. 137, ал. 3 ТЗ относно кворума за вземане на конкретни решения от общото събрание. Тяхното нарушаване, дори да е имало данни в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК се отразява само на законосъобразността на взетите решения, но не и на тяхната валидност, каквито доводи е поддържала жалбоподателката. При това положение решаващият състав е счел, че липсва основание да се възприеме твърдението на ищцата за нищожност на акта на длъжностното лице, постановило вписването на обстоятелствата, с твърдението за неизвършване на проверка за спазване на изискванията по чл.

4

137, ал. 3 ТЗ.

Апелативният съд е посочил, че липсва законово изискване за представяне на доказателства към заявлението, че съдружникът, който поема дяловете на изключения, е внесъл тяхната номинална стойност, доколкото в случая сред вписаните обстоятелства няма такова, свързано с промяна на капитала на ответното дружество. Като е взел предвид действащия към момента на приемане на решенията от 09.06.2023 г. дружествен договор (раздел Шести, т. 2, ал. 3), че общото събрание на съдружниците съставя протокол в писмена форма, без да е необходимо нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, в изброените в чл. 137, ал. 4 ТЗ случаи, въззивният състав е установил спазване на предвидената форма на протокола, съдържащ решението за изключване на Г. Н. като съдружник. Изтъкнал е, че освен подписа на съставителя на протокола, всяка страница е подписана и от всеки един от двамата съдружници, включително Г. Н.. За несъстоятелни са намерени доводите на ищцата, че не е участвала при вземането на последващите решения, доколкото те касаят само тяхната законосъобразност, без да водят до пороци във вписването на обстоятелствата, но и са неоснователни поради загубването от нея на качеството на съдружник.

Отбелязано е, че наличието на счетоводен баланс съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ не е предпоставка за решението за изключване и за вписване на това обстоятелство, като такъв може да бъде изготвен в по-късен момент.