Решение № 370 от 22.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Бургас, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д. при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Гражданско дело № 20222100101143 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Е. И. Д., ЕГН **********, починала в хода на производството и на нейно място конституираните й наследници Г. Г. Д., ЕГН ********** и И. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ул.“Полтава“ №1А, ет.1, офис №1, адв. Радослав Русев, с която се иска да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“Света София“№7 да им заплати обезщетение за претърпени от майка им Е. Д. неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта- 12.07.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 6 143,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски. В подкрепа на исканията и твърденията си представят доказателства.

Според трайната практика на ВКС, ако преживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес продължава с участието на наследниците му. Е. Д. е починала на *****г., след образуване на делото (22.07.2022г.) и на нейно място са конституирани наследниците й- настоящите ищци. Посочили са банкова сметка и са изразили воля как да бъде разпределено обезщетението между тях.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-Застраховане" АД оспорва исковете по размер, като е направил възражение за прекомерност по отношение и на двете претенции. Оспорва и началния момент, от който се претендират лихви като изложеното в отговора относно приложението на разпоредбата на чл.497, ал.1 вр. чл.496 КЗ счита, че има значение за момента, от който ищците могат да претендират законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП. Освен това отбелязва, че нито се твърди от ищците, нито са представени доказателства, че застрахователят е бил уведомен на 12.07.2019г., за да се претендира обезщетение за забава от тази дата. Ответната страна също е представила доказателства.

1

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Ищците твърдят, че на 12.07.2019г. в гр.Бургас, жк“Славейков“ на ул.“Яни Попов“, на пешеходна пътека в близост до бл.80, лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№А 96613 НВ, управляван от Д.Т.В., е блъснал пресичащата пешеходка Е. И. Д., вследствие на което тя е получила счупване на лява предлакътница- открито; счупване на десен олекранон; счупване на дясна ключица; счупване на таза-ляв пубис с дислокация на фрагменти и двете седалищни кости; счупване на скапулата/лопатката/; контузия на главата; разкъсно-контузна рана на главата; контузия на гръдния кош; контузия на корема; контузия на белия дроб; много малки двустранни плащовидни плеврални изливи; кръвонасядания и охлузвания по тялото, поставили под опасност живота на праводателката на ищците за некратък период от време.

Непосредствено след настъпване на инцидента, пострадалата е била настанена в „УМБАЛ Бургас“ АД в тежко общо състояние, контактна, елементарно ретроградна с регироградна амнезия. Състоянието й е наложило оперативна намеса под пълна анестезия на 17.07.2019г., при която е извършена репозиця на фрактурата на десен олекранон/лакътен израстък/ и се остеосинтезира с техника на Вебер, а по отношение на фрактурата на лявата предмишница е извършен дебридман /почистване/ на раните, алинира се костта под скопичен контрол и се фиксира с външен фиксатор. Изписани са били редица медикаменти.

На 20.08.2019г. пострадалата отново е била приета в болница, където под обща анестезия е извършена екстракция на К игла и външен фиксатор. На 26.08.2019г., отново под обща анестезия, на Е. Д. е извършена кръвна репозиция на фрактурата под рентгенов контрол и е поставена метална остиосинтеза.

След извършването на тази последна операция и вследствие множеството получени увреждания, се твърди, че праводателката на ищците е била неподвижна в период от две години, през което време е била изцяло обслужвана от един от синовете си. Била е в напълно безпомощно състояние, без възможност за грижа за лична хигиена, физиологични дейности, домакински работи и др., което я е карало да се чувства непълноценна, ненужна и в тежест на сина си. До датата на смъртта си тя не е била възстановена напълно нито физически, нито психически. Без помощно средство не е можела да се придвижва, нито да се грижи сама за себе си без помощта на близките си, от чиито грижи изцяло е зависела. Напълно се е променил живота й и от активен човек, обичащ разходките и движението, се е превърнала в трудноподвижен такъв, който основно е прибивавал вкъщи, зависим от чужди грижи. Наред с това, тя е изпадала в депресивни състояния, отчаяние, чувство на безпомощност, изолация, нежелание за комуникация с роднини, приятели и познати. Освен, че е търпяла болки до смъртта си, изпитвала е затруднения при движение на ръцете и краката, вкл. при сядане и навеждане. Животът й се променил негативно във всяко едно отношение.

Твърди се, че настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на автомобила, който не е пропуснал пешеходците, не е намалил скоростта, не е спрял и блъснал с предната част на автомобила пресичащата Е. Д. и още една жена.

По повод ПТП-то е бил съставен констативен протокол с пострадали лица, образувано е било ДП по описа на ОД на МВР- Бургас, наказателно дело от общ характер №674/2021г. по описа на БОС, по което има влязла в сила на 19.04.2022г. присъда, частично изменена с Решение №26/22.03.2022г. по ВНОХД №246/2021г. по описа на БАС. Подсъдимият- водачът на автомобила Д.Т.В. е бил признат за виновен за настъпилото ПТП, тъй като нарушавайки правилата за движение, визирани в чл.119, 2 ал.1 от Закона за движение по пътищата, не пропуснал стъпилите на пешеходна пътека и преминаващи пешеходци, като не намалил скоростта, не спрял и блъснал с предната част на автомобила пресичащите пешеходци Ж.Ж. и Е. И., преминаващи на пешеходната пътека, вследствие на което по непредпазливост причинил на първата смърт, а на втората- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява предлакътница, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 4-5 месеца, счупване на десен олекранон, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3-4 месеца, счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на тазаляв пубис, с дислокация на фрагментите и двете ишиадични кости, довели до трайно затруднение движението на долните крайници за срок от около 3-4 месеца, поради което е бил осъден на лишаване от свобода с изпитателен срок, както и от правото на управлява МПС за определен срок. На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърди се, че между собственика на лекия автомобил и „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-Застраховане" АД, е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с валидна полица от 30.11.2018г. до 29.11.2019г., за наличието на която страните не спорят. Поради безспорност на наличието на застрахователно правоотношение между страните, този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване.

Причинените имуществени и неимуществени вреди се заявява, че са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника.

Ищците заявяват, че праводателката им е депозирала пред застрахователя молбапретенция, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, получена от последния на 30.06.2022г. С писмо от 18.07.2022г. застрахователят е предложил сключването на споразумение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 21 143,47 лв., от които 15 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 6143,47 лв. за претърпените имуществени вреди.

Считайки този размер за изключително занижен, праводателката на ищците е изразила несъгласие и отказала сключването на извънсъдебно споразумение. Ищцовата страна твърди, че първоначалната претенция пред застрахователя е била заведена още на 01.09.2020г. и съответно от тази дата се дължи сумата, респ. лихви върху нея. От представената от ответната страна преписка от посочената дата, обаче е видно, че тя касае претенцията на наследниците на другото лице в ПТП, което е починало- Ж.К.Ж..

За тях е постановен отказ за изплащане, но по същия номер щета №0411-800-00072020г. Няма данни към този по-ранен момент праводателката на ищците да е депозирала претенция пред застрахователя.

Освен претърпените неимуществени вреди, за които ищцовата страна претендира сумата от 150 000 лв., претенцията за имуществени вреди е за сумата от 6143,47 лв., които са подробно индивидуализирани от ищците с молба от 04.11.2022г., представляващи заплатени лекарства, импланти и проведено лечение.

Ответната страна- „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-Застраховане" АД, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по размер като изключително завишени. Обръща внимание, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид редица обстоятелства, посочени подробно в отговора, за част от които счита, че няма доказателства по делото. Наред с тях се твърди, че ищцата е страдала от други заболявания, като част от състоянието й 3 след инцидента се е дължало именно на тях. Проявления на тези заболявания, описани като такива вследствие ПТП-то, като напр. загуба на равновесие, неправилна координация, депресия, гадене, повръщане, бледност, тревожност, умора и др., са съществували и преди инцидента, от когато са били и дискомфорта, и неудобствата на пострадалата.

По отношение на имуществените вреди, ответното дружество счита, че те са недоказани, като не е установена нито необходимостта от извършване на разходи за лекарства, медицински консумативи или лечение, нито е установен размера и реалното им извършване. Оспорва представените от ищцовата страна фактури и фискални бонове.

По делото е приета, неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило механизма на ПТП и причината за настъпването му. Посочено е, че инцидентът е настъпил на 12.07.2019г., около 10,20 ч. в гр.Бургас, на ул.“Яни Попов“ в жк „Славейков“ , като автомобилът се движел в дясната лента в посока от магазин „Била“ към бл.80. Пострадалите жени пресичали улицата от ляво надясно пред автомобила по пешеходна пътека. Платното е двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Преди пешеходната пътека има изкуствена неравност, означена като пътен знак А13. Било е сухо, слънчево, ясно време. Водачът късно възприел пресичащите пешеходци и предприел спиране непосредствено преди сблъсъка, но ударът настъпил преди да сработят спирачките. Преди и по време на удара, скоростта на автомобила била една и съща- 40 км/ч, при която опасната зона за спира е 21 м. Пешеходките били ударени с предна дясна част на автомобила, като въпреки пешеходната пътека, водачът нито спрял, нито дори намалил скоростта, за да пропусне минаващите. Според вещото лице, водачът имал обективната възможност да види двете жени от началния момент на навлизане на пътното платно на пешеходната пътека, да намали скоростта и да ги пропусне. Произшествието е било предотвратимо, тъй като лекият автомобил бил на разстояние 65, 5 м преди мястото на удара, което е много по-голямо от опасната му зона за спиране- 21 м. Водачът не е бил изправен пред внезапна опасност и не е установена друга причина, поради която да не е могъл да спре или намали скоростта на автомобила. При настъпване на удара, двете пешеходки са били не току-що стъпили на пешеходната пътека, а вече преминали лявата лента и са били около средата на дясната лента на пешеходната пътека. Неосигуреното предимство на пешеходците, пресичащи на пешеходна пътека, в нарушение на правилата за движение, е причината за настъпване на ПТП, допуснато от водача на лекия автомобил „Опел зафира“ с рег.№А 6613 НВ.