Решение № 3072 от 15.05.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 15.05.2018г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през 2018 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия ПЛАМЕН

ГЕНЕВ секретар

Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 13207 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 173389 от 17.07.2017 г., постановено по гр.д. № 50670/2015 г. на СРС, 58 състав, са е отхвърлени предявените от

Б.Х.К. срещу БТВ М.Г.АД, искове с основание чл. 128 от КТ, вр. чл. 6 ал.1 т.2 от Наредба за Структурата и организацията на работната заплата вр. Политика на СМЕ за възнагражденията на ръководните служители и описание на бонусна програма и Правила за заплащане на сумата 490 605 лева, представляваща неплатена част от дължим целеви бонус за 2013г., със законната лихва от 26.08.2015 г., иск с основание чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна лихва върху посочената сума, в размер 69 641,79 лева за периода от 04.04.2014г. до 25.08.2015г., иск с основание чл. 128 от КТ вр. чл. 6 ал.1 т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата вр. чл. 2а ал.2 от Анекс от 4.09.2008 г. за заплащане на сумата 34 931 щатски долара, представляваща бонус за промяна на контрол, със законната лихва от 26.08.2015 г. и иск с основание чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна лихва върху посочената главница в размер 6831, 02 щатски долара за периода от 30.09.2013г. до 25.08.2015г. С решението първоинстанционният съд се е роизнесъл и относно разносикте, като е отхвърлил искането на ищеца за разноски по делото по чл. 78 ал. 1 от ГПК, и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатска защита в размер на 23463,60 лв.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца Б.Х.К. с доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и необоснованост. Оплакванията относно нарушение на процесуалния закон се отнасят до допускане и събиране на доказателствата по делото, в частност недопускане на всички поискани от ищеца доказателства, неразпределяне на доказателствената тежест по всички доводи на ищеца, в частност относно установяване на факта дали „Б.М.Г.“ ЕАД (БТВ) и едноличният акционер на дружеството принадлежат към групата „С.Ю.М.Е.“ ЛТД („СМЕ“) и дали е намален на 50% бюджета на бонусите за 2013 г. Твърди се противоречие по този въпрос в обжалваното решение : по първия главен иск за заплащане в пълен размер на годишния целеви бонус съдът бил приел за установено обстоятелството, че „Б.М.Г.“

ЕАД (БТВ) и едноличният акционер на дружеството принадлежат към групата „С.Ю.М.Е.“ ЛТД („СМЕ“), а в мотивите си по втория предявен иск – за заплащане на бонус за промяна на контрол съдът е приел, че поради недоказаност на същия този факт от страна на ищеца, искът следва да се отхвърли. Отделно от това се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, и обратно - приел е за доказани факти за които няма доказателства по делото, респ. превратно и неправилно е преценявал събраните по делото доказателства, довело и до необоснованост на решението.

По първия главен иск за заплащане в пълен размер на годишния целеви бонус (ГЦБ) и акцесорния му иск за лихви за забава, се излагат оплаквания, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че общият фонд за бонуси, платими по отношение на годишните бонуси на ръководните служители в групата на ответника, е ограничен до 50 % от предвидения и одобрен в бюджета на ответника за 2013 г. размер от 2 508 805 лева, обратно на установеното чрез експертизата на вещото лице и свидетелските показания на А.П., че бюджетът за бонуси за 2013 г. е приет от Управителния съвет на ответника въз основа на одобрение от Борда на директорите на СМЕ през декември 2012 г. в пълен размер от 2 508 805 лева, гарантиращ изплащане на 100 % от ГЦБ на ръководните служители на БТВ, че СРС необосновано е кредитирал е-мейл кореспонденцията на К.Н.до ответното дружество тъй като не е доказано същата да е част от управителни органи на БТВ М.Г., а като директор човешки ресурси на СМЕ не е член на Консултативния комитет по компенсациите - който е органът упражняващ контрол върху еднаквото прилагане на политиките на СМЕ във всичките им дружества и определящо годишните цели, а за

2013 г. няма доказателства какви са определените годишни цели. Счита още въззивникът, че СРС е основал решаващите си изводи на писмените доказателства: имейл кореспонденцията между К.М.и П.С.от 26-27.03.2014 г. г.; имейл от К.Н.от 23.11.2012 г./1:42, имейл от К.Н.от 13.12.2013 г., 1:27, имейл от С.П.от 27.09.2013 г./11:46 ч. и прикачените към този имейл Вътрешни правила за разпределение на правомощия (delegation of authorities), които документи е приел да не удостоверяват валидно взето решение от компетентен орган според Политиката или договорките на страните, а самата Политика според ищеца изисквала одобрение на Консултативния комитет единствено при „плащане (...), което надвишава размера на планирания фонд за бонуси “ . Възразява още въззивникът-ищец, че по делото също не било доказано валидно взето решение за за бюджетиране на бонусите в намален размер от 50 %, поради заявено от него оспорване на доказателствената стойност на представените от ответника т.нар. „вътрешни правила“ за разпределяне на правомощията, които не отговаряли на изискванията на чл. 180 и чл. 181 от ГПК и не представлява годен за целите на доказването частен документ, съдържащ реквизитите, изискуеми по закон, а именно автор, подпис на автора и достоверна дата.

Отделно от това въззивникът-ищец счита относно иска за заплащане на ГЦБ, че ответникът не може да черпи права от непоставянето на количествени цели за 2013 г.- за което не се спорело, а и наличието на поставени и/или изпълнени качествени цели се явявало ирелевантно за дължимостта на увеличения ГЦБ до 200%, тъй като при преизпълнение единствено на заложените количествени цели съгласно Политиката от 100% до 120% (т.е. при преизпълнение) на количествените цели, ищецът има право да получи между 100% и 200% частта от размера на целия ГЦБ, а по делото било доказано преизпълнение 160 % на количествените цели с на Доклада № 24/14.01.2014 г. към Решението на УС на ответното дружество от същата дата, което пораждало правото на ищеца на увеличения ГЦБ в горна граница, а именно 200% от ГЦБ, съгласно уговорката между страните за приемането на Политиката.

По отношение на втория обективно кумулативно съединен главен иск за вземане за неизплатен бонус за промяна на контрол (БПК), и акцесорния му иск за лихви за забава, въззивникът-ищец, освен вече изложеното по-горе нарушение на процесуалните правила по доклада и доказателсвената тежест и вътрещшно противоречие в мотивите, се оплаква и от прието в нарушение на процедурните правила от СРС, едва с решението по същество, наличие на неяснота относно тази искова претенция, каквато в действителност нямало. Твърди, че с исковата молба ясно е посочено как е формирана тази искова претенция и че тя е основана не на твърдението, че „.. е на лице промяна на контрол при прехвърляне на акции или промяна на решаващо влияние вътре в групата компании(...) , а на твърдението, че „Промяна на контрол означава(...) пряко или косвено придобиване на права, включително въз основа на договор, които осигуряват възможността за упражняване на решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на Работодателя” (т. 2 от стр. 3 от Анекса от 04.09.2008 г. към трудовия договор), каквато промяна била доказана по делото, а именно, че „Т.У.“ е придобило решаващ глас и е станало основен акционер на дружеството С.Ю.М.Е. ЛТД (в качеството си на краен действителен собственик на СМЕ групата от дружества, част която е БТВ). Счита, че като е пропуснал в нарушение на съдопроизводствените правила да съобрази твърденията с исковата молба и събраното по делото доказателство- по-специално публичната информация, включително разпечатка от вестник Труд, съдържаща интервю на изпълнителния директор на БТВ към м. юли 2014 г., което установява, че през 2013 г. е настъпила промяна на контрола в дружеството-майка и съответно при ответника, като новият собственик не принадлежи към групата дружества Н.К., първоинстанционният съд е нарушил императивната правна норма на чл. 236, ал. 2 от ГПК, и така е достигнал до неправилен извод за неоснователност и недоказаност на този главен иск . Счита, че този БПК се дължи всеки път, когато е налице промяна на контрола, а не еднократно. Направеното от ищеца с въззивната жалба доказателствено искане, основано на чл. 266, ал. 3 от ГПК, е уважено от въззивния съд. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови от въззивната инстанция решение, с което исковете да се уважат изцяло исковете, заедно със заплащане на всички разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът

„БТВ М.Г.“ ЕАД оспорва въззивната жалба с писмен отговор, с възраженията, че с първоинстанционното решение не са били допуснати сочените от въззивника-ищец нарушения на процесуалния закон, нито необоснованост, а относно неправилно приложение на материалния закон с въззивната жалба нямало конкретни оплаквания. Относно материалноправните предпоставки за дължимост на ГЦБ в пълен размер или в увеличен размер възразява, че съгласно представената от самия ищец Политика на СМЕ за възнаграждения на ръководни служители, тя не създавала за тях сигурен и регулярен предвидим доход с установен размер, а правна възможност, поставена в зависимост от определени предпоставки и дискреционната преценка на работодателя, а самата Политика била вътрешен акт на групата, към която принадлежи ответното дружество, целяща да задържи на работа ръководните си служители чрез предвидени в нея допълнителни приходи за тях, извън дължимото им трудово възнаграждение за заеманата длъжност. В този смисъл ГЦБ не бил безусловно „дължим“, а опционен, в размер на нивото на ищеца (ниво 3) от 33% до 75 % от основното му годишно възнаграждение, ако са изпълнени и други предпоставки от действащата към съответния момент политика. Счита, че на ищеца не се дължи гарантирано ГЦБ в максимален размер от 100% за 2013 г., а само ако са постигнати предварително зададените количествени и качествени (индивидуални) цели, и по преценка на работодателя съобразно конкретния принос на ищеца за тяхното постигане и по препоръката на прекия му ръководител, както предвижда Политиката. Възразява, че за 2013 г. липсва както изрично определяне на количествени цели, т.е. формулиране на целен финансов резултат за „Б.м.г.“ ЕАД, така и определяне на качествените (индивидуални) цели за ищеца, от една страна, а от друга страна- че е налице валидно взето решение на групово ниво –ниво СМЕ, за 2013 г. на ръководните служители на ответното дружество като част от групата, да бъдат изплатени именно 50 % от възможния максимален размер на бонуса (50 % от 75% за ищеца), потвърдено на групово ниво от тогавашния Изпълнителен директор на СМЕ К.М.), видно от електронната кореспонденция между него и П.С.(изпълнителен директор на ответното дружество понастоящем). Възразява, че след като на ищеца е било заплатено от ответното дружество при прекратяване на трудовия договор допълнително възнаграждение за ГЦБ в размер на 50% до 75 % от основното му годишно възнаграждение, за което имало валидно решение на групово ниво, ответникът е изпълнил задълженията си по цитираната Политика и не дължи на ищеца повече от вече платеното. Намира за необосновани с доказателствата по делото, оплакванията по въззивната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че не било доказано по делото „решението на управителния съвет на дружеството-ответник от 14.01.2014 за разпределяне на бонуси на ръководните служители /включително на ищеца като член на управителния съвет/ да е било одобрено от „Консултативния комитет“ или от

Надзорния съвет на дружеството-ответник.“. Намира, че по този въпрос първоинстанционния съд изцяло се е съобразил със съдържанието на Политиката, което е цитирал точно в смисъла им, че единствено Комитетът по възнагражденията има право да определи бонуса, доколкото именно той се създава като орган с Политиката, към него се насочва препоръката на прекия ръководител за определяне на бонус (стр.