Решение № 27 от 21.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500693 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 240/16.04.2025 г. по гр. д. № 562/2024 г. на Районен съд – Казанлък са уважени предявените от М. Й. К., ЕГН **********, и А. Й. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като съдът е намалил в полза на ищците за собствените на всеки от тях по 5/48 запазени идеални части извършеното от наследодателя Й.М. К., починал на *** г., дарение, обективирано в нотариален акт № 45, том VI, рег. № 8532, дело № 946/2021 г. на нотариус Н.К., вписан в СВ-Казанлък с вх. № 7304/20.10.2021 г., акт. № 22, том 26, направено в полза на С. Й. К., на ПИ с площ от 480 кв.м. по нотариален акт, а по скица – с площ от 511 кв.м., с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-61/31.08.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 28.09.2021 г., с административен адрес: гр. П.б., ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план – кв. 103, парцел 7, при граници на имота: ***, ***, ***,

***, ***, ***, заедно с построените в същия имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 20 кв.м., с брой етажи -1, представляващи 10/24 ид.ч. от правото на собственост на наследодателя Й.М.

К. в целия подарен на С. Й. К. от родителите й имот. С решението исковете са отхвърлени в частта за над 10/48 ид.ч. от имота до претендираните 20/48 ид.ч.

1

/10/24 ид.ч.=2х5/24 ид.ч./, като неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на крайния си акт. В диспозитива на обжалваното решение Районен съд - Казанлък е посочил единствено, че намалява извършеното от наследодателя дарение, без обаче да е отразено изрично, че се възстановява запазената част на всеки от ищците в съответния приет от съда размер, макар в мотивите да е формирана воля в тази насока. Тази очевидна фактическа грешка трябва да бъде отстранена от Районен съд – Казанлък на основание чл. 247 ГПК след влизане в сила на въззивното решение.

Ответницата С. Й. К. е обжалвала изцяло първоинстанционното решение. Във въззивната жалба се твърди, че същото е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявени искове, след като неправилно е оставил без уважение направените от ответницата възражения за недопустимост на предявените такива. В случай, че въззивният съд намери решението за допустимо, въззивницата твърди, че то е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В тази връзка сочи, че с решението са уважени искове, които не са внесени за разглеждане, поради което същите не могат да бъдат доказани и основателни. Предвид изложеното, жалбоподателката моли въззивния съд да обезсили като недопустимо, респ. да отмени, първоинстанционното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззиваемите М. Й. К. и А. Й. К. не са подали писмени отговори на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Районен съд –Казанлък е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

По допустимостта на решението:

Окръжен съд – Стара Загора намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

В подадената искова молба, конкретизирана с молба от 18.11.2024 г., се съдържат конкретни твърдения във връзка с обстоятелствата, които следва да са налице, за да възникне на правото на ищците на възстановяване на запазена част на основание чл. 30, ал. 1 ЗН – посочено е, че приживе наследодателят 2

Й.М. К., починал на ***г., е извършил дарение на цялото си имущество подробно индивидуализирани в молбите поземлен имот и построени в него сгради, като договорът е обективиран в нотариален акт от 20.10.2021 г.; твърди се още, че дарението е извършено в полза наследник по закон – еднокръвната сестра на ищците – С. Й. К., както и че с него е превишена разполагаемата част от наследството, респ. накърнена е запазена част на ищците, които са синове на наследодателя.

В исковата молба се съдържа и ясно формулиран петитум, съответстващ на посочените по-горе фактически твърдения – ищците са отправили до съда изрично искане за намаляване на посоченото дарствено разпореждане и за възстановяване на запазените им части в съответния размер /по 5/24 ид.ч. за всеки от тях/.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането й от съда. В тази връзка следва да се посочи, че както исковата молба, така и направените във връзка с нея уточнения, са подадени от надлежно упълномощен от ищците адвокат, видно от приложеното в първоинстанционното производство пълномощно /л. 9 и л. 10/. Уточнителната молба от 18.11.2024 г, подадена от процесуалния представител на ищците, е подадена чрез ЕПЕП и е подписана от адвоката с валиден КЕП, поради което в случая са налице изискванията чл. 102ж., ал. 2 ГПК, според която разпоредба електронните изявления до съда следва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. Ето защо поддържаните от въззивника в двете съдебни инстанции съображения, че молбата от 18.11.2024 г. не следва да бъде взета предвид от съда, тъй като изхожда от лице, което не е страна в съдебното производство и не е подписана от ищците, се явяват неоснователни.

В случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на ищците, като в същото време не установява наличието на отрицателни такива. С първоинстанционното решение районният съд е разгледал твърдените от ищците факти и се е произнесъл по направеното от тях искане, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 30 ЗН за намаляване на процесното дарение и за възстановяване на запазената част от наследството на всеки от ищците. Следователно в случая съдът не е допуснал нарушение на установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало поради произнасяне по непредявен иск. Предвид изложеното, оплакванията на въззивника за недопустимост на обжалваното решение се явяват неоснователни.

По правилността на решението:

Окръжен съд – Стара Загора констатира, че в настоящата въззивна жалба са наведени единствено бланкетни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът не е изложил конкретни 3 съображения за необоснованост на фактическите изводи на съда, за неправилно приложение на материалния закон или за допуснато процесуално нарушение, налагащи отмяна на решението.

При наличие на бланкетни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, какъвто е настоящият случай, въззивният съд следва да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения. В тази връзка в ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън посочените хипотези и при липсата на конкретно и изрично посочени пороци, водещи до неправилност на постановения от първоинстанционния съд краен съдебен акт по спора, е недопустимо въззивната инстанция да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

В случая не е налице хипотеза, при която съдът има задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните по делото, като настоящият съдебен състав не констатира обжалваното решение да е постановено в нарушение на императивна материалноправна норма, поради което наведеното от въззивника възражение за неговата неправилност се явява неоснователно.

По тези съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение трябва да бъде потвърдено като правилно.

Доколкото в случая въззиваемите не са направили искане за съдебноделоводни разноски във въззивното производство, такива не следва да им бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 240/16.04.2025 г. по гр. д. № 562/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 280 и сл. ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото решение Районен съд – Казанлък следва да отстрани констатираната от Окръжен съд – Стара Загора очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на първоинстанционното решение.

4

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5