Решение № 193 от 11.10.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Кюстендил, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500309 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.150 от СК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. С. М. с ЕГН ********** и адрес: с.

***, общ. Д., насочена срещу Решение № 201 от 29.11.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 1133/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е изменил размера на присъдена издръжка, като е осъдил С. С. М. да заплаща за малолетното дете Р. С. М. и непълнолетното дете С. С. М. увеличен размер на издръжка от 140 лв. на 180 лв., като исковете до 200 лв. и 220 лв. е отхвърлил като неоснователни; респ. осъдил е С. С. М. да заплати на В. П. С. 300 лв. деловодни разноски, както и да внесе държавна такса 57.60 лв.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е изменен размерът на издръжките, които въззивникът да заплаща на децата си - съответно – на малолетното дете Р. С. М. от 140 лв.на 180 лв. и на непълнолетното дете С. С. М. – от 140 лв. на 200 лв., както и в частта за разноските.

Въззивникът сочи, че още с отговора на исковата молба е направил възражение за недопустимост на производството по отношение на непълнолетното дете С. М., с оглед процесуалната правоспособност, за която съдът следи служебно и предвид обстоятелството, че в исковата молба липсвало лично волеизявление на непълнолетната, както и исковата молба не е била подписана лично от същата, а направеното с нея искане било единствено от майката. Твърди, че искът на непълнолетната С. М. е предявен от лице без процесуална правоспособност, предявило от свое име чужди права, предвид което се явява недопустим и производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. Подчертава, че районният съд не се бил произнесъл по направеното в първоинстанционното производство искане за прекратяване.

Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част относно 1 малолетното дете Р. М. предвид неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му. Не оспорва дължимостта на издръжката, а възразява срещу определения от съда размер, като се придържа към заявеното от него в отговора становище относно възможност да заплаща издръжка в посочения в закона минимален размер. Акцентира върху обстоятелствата, че доходите му били изцяло от трудово правоотношение, а работата му изисквала разходи за пътуване; извън задължението за издръжка на двете деца имал задължение за изплащане на кредити; не притежавал недвижимо имущество; грижел се финансово за възрастните си родители, при които живеел. Сочи, че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направеното от него доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел за установяване на твърденията му. Допълва, че малолетното дете нямало специални нужди и не се нуждае от специализирани грижи.

Въззивникът оспорва решението и в частта му за разноските в размер 300 лв., които е осъден да заплати, като сочи, че районният съд не бил уточнил какви деловодни разноски са направени от ищцата, същевременно по делото не бил представен списък по чл. 80 ГПК.

Счита, че разноските в полза на ищцата следва да бъдат редуцирани съобразно частичното отхвърляне на исковете, а в негова полза следвало да се присъдят също разноски, респ. ищцата следвало да заплати част от държавната такса съобразно отхвърлената част от иска.

Подчертава, че първоинстанционният съд не е взел предвид своевременно направеното от процесуалния му представител адв.С. искане за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, като смята, че такова следва да бъде присъдено съобразно отхвърлената част от иска.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се прекрати производството по отношение на непълнолетната С. М. като недопустимо, и да се постанови увеличение на издръжката за малолетното дете Р. М. от 140 лв. на 162,50 лв., както и ревизиране на решението в частта му за разноските. Претендират се разноските за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Дупница се е развило по депозирана искова молба от В. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, № ***, като майка и законен представител на малолетното дете Р. С. М. и непълнолетното дете С. С. М. /последната подписала лично исковата молба и потвърдила извършените от нейната майка процесуални действия в открито съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция/ срещу С. С.

М. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Д..С молбата са предявени искове с правно основание чл. 150 СК с искане да бъде увеличен първоначално определения размер на издръжката, която ответникът е заплащал на двете си деца, като за детето Р. М. издръжката да бъде увеличена от 140 лева на 200 лева, а за детето С. М. от 140 на 220 лева.

От приобщените пред районната инстанция доказателства се установява, а и това не е спорно между страните, че В. П. С. и С. С. М. са родители на малолетното дете Р. С. М. и на непълнолетното дете С. С. М..

Установено е, че по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д.№775/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница, ответникът С. С. М. се е задължил да заплаща издръжка, считано от 01.04.2019 г. в размер от по 140 лева за всяко от децата.

Брутния трудов доход на майката В. П. С. за месеците от м. декември 2020 г. до м. април 2021 г. е в общ размер на 3 820.00 лева, на бащата С. С. М. за месеците от м. януари 2021 г. до м. юни 2021 г. е в размер на 9 883.53 лева.

От трудовия доход на ответника ежемесечно се удържа сума въз основа на наложен запор по ИД№20137420400407 по описа на ЧСИ В.А..

2

Установено е също така, че двете деца посещават извънкласни дейности, за които заплащат месечна такса от по 30 лева.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Наведеният с въззивната жалба спорен момент е свързан с размера на присъдената издръжка, който въззивникът приема за прекомерно завишен. Оспорена е и допустимостта на производството досежно непълнолетното дете С. С. М., но доколкото, както се посочи по-горе, последната лично е подписала исковата молба в съдебното заседание пред въззивния съд , потвърждавайки и извършените от нейно име до този момент процесуални действия, този довод не следва да се обследва в настоящото производство.

За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена (чл. 150 СК).

В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).

В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че такова ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да се предяви веднага щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.

В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са детерминирани от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая. От данните по делото се установява, че по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 775/2019 г. по описа на Районен съд Дупница, С. С. М. е следвало да заплаща месечна издръжка от по 140 лева за всяко от двете деца. От момента на определяне размера на тази издръжка до настоящия момент са изминали малко над две години. Установено е, че двете деца освен учебни занимания, посещават и извънучебни кръжоци и тренировки, за които заплащат месечни такси. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че към момента са налице новонастъпили социално-икономически промени /увеличаване на цените на стоките и услугите, което е особено осезаемо през последната година/, които макар и обективни и стоящи извън волята на родителите, 3 неминуемо водят до извод за увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката, необходима за отглеждане, възпитание, обучение, спорт и развитие на детето. Промяната в нуждите на децата има траен и продължителен характер, което обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално определената издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.

Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в страната, определени от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по-големи средства за издръжката на едно дете.

С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според възможностите им.

Принципът за определяне на издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка, е основен принцип в СК.

Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява родителските права.

Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68990cb4-02b2-483a-8efc-87cfe5603df9