Решение № 618 от 23.12.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Л., 23.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря..........П. МАРИНОВА.............................и в присъствието на прокурора.............…………………................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2291 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Постъпила е искова молба от „*****“ ЕООД – с. *****, представлявано от Т. Г.Т., чрез пълномощник адв. А.Т., срещу И. ***, на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от противоправни и недобросъвестни действия на ответника, представляващи злоупотреба с право.

В исковата молба са изложени обстоятелства за недобросъвестни и противоправни действия на ответника, изразяващи се в това, че по заведено от него гр.дело № 1869/2017 г. по описа на РС-Л. и приключило с влязло в сила отхвърлително решение от 24.10.2018 г. по в.гр.д.№ 306/2018 г. на Окръжен съд-Л., е било допуснато по искане на И.С.И. обезпечение на иска с цена 264.25 лева, чрез налагане на възбрана върху собствения на „*****“ ЕООД недвижим имот, находящ се в с. *****, ***** с кадастрален идентификатор **********, заедно с реално построените в имота четири сгради. Впоследствие, по молба на „*****“ ЕООД това обезпечение било заменено с друго, като възбраната била заличена в Службата по вписвания на 05.02.2018 г. Междувременно, 1/2 ид. част от възбранения имот бил предмет на сключен от „*****“ ЕООД предварителен договор за продажба от 25.08.2017 г., със срок на сключване на окончателен договор по нотариален ред до 28.12.2017 г. Поради вписаната възбрана на целия имот и въпреки замяната на този вид обезпечение с друг вид, съществувала практическа невъзможност да бъде вдигната възбраната до определената дата за сключване на окончателен договор – 28.12.2017 г. по вина на ответника И.С.И., при което се наложило „*****“ ЕООД да върне на купувача даденото капаро по предварителния договор в размер на 9037.00 лева, както и заплатило на купувача неустойка в размер на 9037.00 лева, която сума претендира с настоящия иск като обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника И.С.И. да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 9037.00 /девет хиляди и тридесет и седем/ лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане и на направените в производството съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адв. С.С., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, като се оспорват твърденията, изложени в исковата молба, обосноваващи претенцията. Оспорва истинността на представените като доказателства от ищеца Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, Констативен протокол, Приходен касов ордер и 2 бр. разходен касов ордер, с твърдения, че са симулативни и съставени единствено за нуждите на настоящото производство. Изложени са факти, включително такива по проведени съдебни производства, обосноваващи наличие на връзки между лицата Т. Г.Т., „*****” ЕООД, Р.М.Б. и Г.Г.Д., с твърдения за тяхно синхронизирано поведение, насочено към увреждане на ответника. Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка в процесния предварителен договор, поради прекомерност и противоречие с добрите нрави. Оспорва и уговорената в предварителния договор продажна цена от 45184.00 лева за 1/2 част от недвижимия имот, като нереална, симулативна и прекомерна, с твърдения, че в имота не са извършени никакви подобрения, а от друга страна дружеството - ищец не е разполагало с подобна сума и не е могло да я заплати. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдяното плащане на неустойка, а в случай, че се приеме, че такава е заплатена, то се дължи единствено на бездействие от страна на ищеца и неполагане на дължимата грижа за защита на правата и интересите на дружеството.

Оспорва се твърдението, че ответникът е упражнил противоправно и с умисъл за увреждане предоставените му от закона материални и процесуални права и в тази връзка се позовава на мотивите в Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.д.№ 306/2018 г. на ЛОС за отхвърляне на претенцията му поради липса на правен интерес от предявяване на иск за осъждане на дружеството да му възстанови заплатените суми.

В съдебно заседание дружеството

– ищец се представлява от адвокат А.Т., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в претендирания размер, като в полза на доверителя й се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ответника, като счита, че същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. В представена писмена защита развива подробни съображения за основателност и доказаност на предявения иск, като счита, че ищецът е доказал твърдяното непозволено увреждане и кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав.

Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.С., който по същество моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане и на направените разноски по делото, съгласно представен списък, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Направи възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В писмена защита развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск, аргументирайки, че елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане са останали недоказани.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 25.08.2017 г. е сключен

Предварителен договор между „*****“ ЕООД, представлявано от Т. Г.Т., от една страна, като продавач, и Р.М.Б., от друга страна, като купувач, съгласно който продавачът се задължил да продаде на купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ЗАСТРОЕН, находящ се в урбанизираната територия на с. *****, *****, обл. Л., с адрес: *****с идентификационен номер ********** по кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с площ по скица от 3918 кв.м.; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м; стар идентификатор: няма; номер по предходен план 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: **************, заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор **********.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи – 2; ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор **********.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи – 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **************, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи – 2; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **********.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи – 2, заедно с всички подобрения и приращения в имота, които са повишили стойността на имота, за сумата от 45184.00 лева, от които 5000.00 лева, представляваща стойността на имота, а сумата от 40184.00 лева представлява стойността на направени от продавача инвестиционни разходи, довели до повишаване на стойността му, удостоверени от продавача на купувача с платежни документи. В чл. 3 от договора, страните уговорили, че продажната цена ще бъде заплатена, както следва: при подписване на договора купувачът заплаща 20 % от договорената продажна цена, а именно сумата от 9037.00 лева като капаро, а останалата част от продажната цена до пълния уговорен размер ще бъде заплатена при подписването на нотариалния акт за покупко-продажба. Страните се споразумели нотариалният акт за покупко-продажбата да бъде подписан най-късно до 28.12.2017 година /чл.

4.1/. В чл. 8 от договора е уговорено също, че в случай, че продавачът с действия или бездействие осуети сключването на окончателен договор по нотариален ред, както и ако се установи, че са възникнали тежести върху продаваната част от имота /възбрани, ипотеки и прочие/ след сключване на договора до посочената крайна дата на сключване на окончателен договор по нотариален ред – 28.12.2017 г., то продавачът дължи на купувача връщане на получената като капаро сума, както и неустойка в размер на 9037.00 лева, като продавачът се задължава да върне на купувача капарото, както и да му заплати договорената неустойка в срок от 7 дни, считано от датата, посочена в чл. 4.1 от договора – 28.12.2017 г.

Ищецът е представил Приходен касов ордер /ПКО/ № 2 от 25.08.2017 г., в който е отразено внесено капаро от Р.М.Б. по предварителния договор в размер на сумата 9037.00 лева.

От материалите по приложеното гр.дело № 1869/2017 г. по описа на Районен съд-Л. се установява, че посоченото дело е образувано на 04.09.2017 г. по повод искова молба на И.С.И. срещу „*****“ ЕООД с искане за присъждане на сумата 264.25 лева, произтичаща от неоснователно обогатяване, тъй като е била дължима от дружеството под формата на такси и разноски на взискателя Р.М.Б. по изп.дело № 194/2017 г. на ЧСИ И.Л.а ищецът, в качеството си на трето лице, заплатил тази сума за погасяване на задължението на „*****“ ЕООД, поради което, изплащайки чужд дълг, заявил претенция за връщане на сумата по съдебен ред.

На

04.09.2017 г., ищецът И.С.И. подал молба за обезпечение на така предявения иск по гр.дело № 1869/2017 г., чрез налагане на възбрана върху притежавания от „*****“ ЕООД, поземлен имот - застроен, находящ се в с. *****, с кадастрален идентификатор **********, заедно с построените в него четири сгради, подробно описан по-горе, 1/2 идеална част от който е предмет на Предварителния договор от 25.08.2017 г.

С

Определение № 813/07.09.2017 г., съдът е допуснал исканото обезпечение, като наложил възбрана върху имота само до размера на претендираната сума от 264.25 лева.

Възбраната е вписана в Службата по вписванията – Л. с дв.вх.№ 5045, том 2, № 138/11.09.2017 г. с взискател И.С.И., за което „*****“ ЕООД получило уведомление изх.№ 053-625/11.09.2017 г. на СВ-Л..

По молба на „*****“ ЕООД от 19.09.2017 г., съдът с Определение № 897/03.10.2017 г., на основание чл. 398 ал. 2 от ГПК, заменил така допуснатото обезпечение със залог на парична сума в размер на 264.25 лева, учреден в полза на И.С.И., и отменил наложената възбрана.

Междувременно

„*****“ ЕООД, с частна жалба от 20.09.2017 г. е обжалвало допуснатото обезпечение – възбрана.

От своя страна И.С. подал частна жалба на 25.10.2017 г. срещу съдебното определение № 897/03.10.2017 г. по замяна на обезпечението, а впоследствие с молба от 21.11.2017 г. оттеглил частната си жалба, с оглед на което съдът постановил прекратително определение от 13.12.2017 г. в частта относно тази частна жалба, влязло в сила на 11.01.2018 г., а възбраната е заличена в имотния регистър на 05.02.2018 г.

С влязло в сила Определение № 562/08.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 706/2017 г., Ловешкият окръжен съд, отчитайки, че първоначално допуснатото обезпечение – възбрана е заменено впоследствие с паричен залог, е потвърдил Определение № 813/07.09.2017 г. по гр.дело № 1869/2017 г. на ЛРС по допускане на обезпечението.

Междувременно е постановено Решение № 84/19.03.2018 г. по гр.дело № 1869/2017 г. на ЛРС, с което „*****“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на И.С.И. сумата от 264.25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г. до окончателното й погасяване.

С влязло в сила Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.дело № 306/2018 г., Ловешкият окръжен съд отменил изцяло горепосоченото решение на ЛРС и вместо него постановил друго, с което отхвърлил предявения от И.С.И. против „*****“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 264.25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г. до окончателното й погасяване.