Решение № 260142 от 04.11.2020, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 91/2020
- Вид
- Решение № 260142
- Подписан
- 04.11.2020
- В сила
- 05.05.2021
- Състав
- ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1, т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1, т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ ............... гр. Кюстендил, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 91 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез юрисконсулт Н. М., против Б.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че с
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16168132, на ответника бил отпуснат кредит под формата на кредитна карта MasterCard с кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. Върху усвоената сума се начислявали годишна лихва, както и такси за обслужване, а съгласно условията по процесния договор, се дължало заплащане на минимална месечна погасителна вноска, която била променлива величина.
Ответникът преустановил обслужването по кредитната си карта, считано от 01.09.2018 г., когато било извършено и последното плащане по неяq като балансът към този момент бил в размер на минус 1209.48 лв. И към настоящия момент ответникът не изпълнил задължението си, въпреки многократните опити за контакт с него и отправени покани за доброволно изпълнение.
Общо дължимите от ответника суми били 1209.48 лв., представляваща главница, както и законна лихва за забава в размер на 72.86 лв. за периода 07.02.2019 г. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2019 г. (датата на завеждане на делото).
За събирането на посочените суми ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Такава била издадена по ч.гр.д. 1871/2019 г. по описа на КРС, но поради връчването й по реда на чл. 47 от ГПК тя не била влязла в сила, което обусловило интереса на ищцовата страна от предявяване на иска по настоящото производство.
Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че Б.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, има задължения към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, рег.№ ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 в общ размер на
1282.34 лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), от които: 1209.48 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16168132; 0.00 лв. представляваща договорна лихва по кредита за периода 01.09.2018 г. – 07.02.2019 г.; 72.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначен от съда особен представител. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Смята, че ищецът не е изправна по договора страна, тъй като не били ангажирани доказателства, че е издал и предал на ответника процесната карта, както и че последният я е активирал. При сключване на договора не бил представен погасителен план с разбивка по пера, което водело до неяснота на договора в светлината на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формирана погасителната вноска и какъв компонент от задължението се погасява с нея. Отделно, процесният договор бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в разпоредбите на чл. 11 ал.1, т.12 и т.20 ЗПК. Шрифтът на договора също не отговарял на законовите изисквания за редовност доколкото бил по малък от 12. Договорните клаузи, касателно ГПР и ГЛП не били индивидуално уговорени и доколкото били неравноправни, а и противоречали на добрите нрави, следвало да бъдат обявени и за нищожни. Нарушена била и нормата на чл. 11 от ЗПК, тъй като не била посочена ясна методика за определяне на лихвения процент. Не на последно място ясно се виждало, че подписът, положен от ответника върху процесния договор съществено се различавал от този, обективиран върху последно изпратената до него покана.
Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, чрез предварително депозирана в този смисъл молба, от ответната страна го оспорва по съображенията, изложени в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16168132 от
01.07.2018г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника револвиращ кредит с максимален кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. В документа е обективирана таблица
Тарифа, в която е посочен вид на карта –
„стандартна“, лихвен процент 35.00%/44. 90%, покупка на ПОС терминал в страната и чужбина – „без такса“, теглена на пари в брой от банкомат - 2 лева плюс 2% от изтеглената сума, справка за разполагаем лимит 0.40, месечна такса за обслужване 4.00 лева, без годишна такса, без такса за СМС известяване и такса превалутиране; обезщетение за забава 10 % плюс ОЛП на БНБ( законна лихва за забава), а в таблица Лимити – дневен лимит за теглене на пари в брой - 1000.00 лева, дневен лимит за покупки на ПОС терминал – до размера на кредитния лимит, минимална погасителна вноска - 60.00 лева.
От приложения на л. 5 от делото екземпляр на Кредит: CARD-16168132 се установява извършено усвояване по горепосочения кредит чрез функционалността „покупка на изплащане“, както следва: обща цена на стоките 562,90 лв., съставляващи ТВ SAMSUNG J4510 и аксесоари за TV и видеотехника; размер на кредита 483.73 лв.; първоначална вноска – 100.00 лв.
(платима в брой – спр. Уведомително писмо на л. 24 от делото); месечна погасителна вноска – 90.05 лв., брой вноски – 6, при ГПР – 34,62% и ЛП – 30.10 %. Установява се още, че в отпуснатия размер на кредита от 483.73 лв. е включена сума в размер на 20.83 лв., представляваща застрахователна премия по Застрахователна декларация CREX-16168111, Групова полица № 5/2008г.
Налице е и инкорпориран досежно посочената функционалност „покупка на изплащане“ погасителен план.
Относно горепосочената сума, представляваща застрахователна премия, са приложени Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-16168111, ведно с приложими Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане – л. 13-21 от делото, които установяват условията и параметрите за дължимостта на посочената сума от 20.83 лв..
Представено е и уведомително писмо, спр. л. 24 от делото, издадено, за да послужи пред търговеца като основание за предоставяне на клиента (ответник в настоящото) на желаната стока, предмет на посочената договореност между страните.
Приложената на л. 28 касова бележка установява извършено към търговеца плащане от 01.07.2018г. на стоки в размер на 562,90 лв., от която сума – 100.00 лв., платима в брой, а 462,90 лв. – посредством кредитна карта.
Видно от приложената на л. 30 обратна разписка е, че ответникът е получил от ищцовото дружество на 13.07.2018г. кредитна карта – CARD-16168132.
С получена от ответника на 24.02.2019 г. покана за доброволно изпълнение от 12.02.2019г., ищецът е поканил последния в 7-дневен срок от получаване на същата да заплати доброволно дължимите към дружеството суми, за които било преустановено плащането, считано от 01.09.2018г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: усвояване на кредита в размер на 1000.00 лв. посредством покупка на стоки от „Технополис“, теглене в брой и такси за теглене в брой.
Съгласно фактура № ********** – дубликат – стоките, закупени по фактурата са платени, както следва: в брой – 100 лв. и с кредитна карта от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ – 462.60 лв. Сочи се още, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, задълженията на ответника към ищеца възлизат на сума в размер на 1209.48 лв. (усвоен кредитен лимит) и 77,94 лв. – законна лихва за забава. Като приложение към експертното заключение са представени и 8 бр. месечни извлечения по кредитна карта.
Не се спори, че сумата по договора не е възстановена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
1871/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 942/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1871/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не се спори също, че ищецът е правоприемник на кредитора, за което са представени, като доказателство извлечение от основно вписване в ТР към 13.03.2018 г. от секретариат на
Търговския съд гр. Париж, нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж за влизане в сила на презгранично сливане между ищеца и кредитора.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника е бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16168132/01.07.2018г, усвояването на който станало чрез покупка на стоки на изплащане, както и теглене в брой, което обстоятелство освен това е установено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (в действителност в отговора на исковата молба особеният представител на ответника сочи, че подписите на ответника, положени в процесния договор „коренно се различават от подписа, положен на последната покана“, изпратена до него, но изложеното съставлява една констатация, без отправено до съда искане за евентуално оборване формалната доказателствена сила на посочения документ посредством предвидения за това в закона процесуален ред. Ето защо съдът не обследва изложеното обстоятелство и е обвързан от формалната доказателствена сила на процесния договор досежно авторството на положените в него подписи).
Разпечатката съдържа 54 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68982740-8cd7-4d3b-93af-21fdbba0e753